Назрява ли предизборен бойкот срещу властта в Турция
Като скорпион с осем пипала е невижданата до момента отровна акция, която се разпростира в обществените мрежи, написа през днешния ден Емре Конгар в опозиционния турски ежедневник „ Джумхуриет “. Ето какви послания е засякъл той в дните, когато към този момент са ясни претендентите за кметове, а изборните описи са изнесени:
1. Няма никакъв смисъл от изборите, властта по този начин или другояче ще манипулира резултатите в своя изгода.
2. Който и да бъде определен, президентът ще го в профил от служба и на мястото му ще назначи собствен човек.
3. Републиканската национална партия /РНП, основната съпротива в Турция/ по нищо не се разграничава от Партията на справедливостта и развиването /ПСР с водач Реджеп Ердоган, ръководеща в коалиция с националистите/. И двете партии са играчка на империалистите, кемалистите-патриоти са длъжни да ги санкционират с протест.
4. Опозиционната РНП е несъответстваща и неефективна, тя единствено легитимира властническото ръководство.
5. РНП не е в положение да подсигурява сигурността на урните, това към този момент го преживяхме и на референдума от 16 април 2017 година (за поправките в Конституцията), и на изборите от 24 юни 2018 година РНП би трябвало да бъде осъдена – не би трябвало да гласуваме въобще.
6. Кемал Кълъчдароглу (лидер на РНП) е неприятен и несъответстващ водач. Да му организираме проваляне, с цел да бъде заставен да подаде оставката си.
7. Режимът на демокрацията се промени и каквото и да вършим, режимът на властническия самовластник ще продължи, без значение от нас.
8. Демокрацията не работи в недоразвита страна като Турция. Няма значение коя партия ще пристигна на власт, тя ще господства с груба мощ и грабежи. Няма никакъв смисъл да се върви до урните.
В тези 8 точки се съдържа цялата истина за опустошенията, които за 16 години Ердоган и ПСР нанесоха на демокрацията.
Какво да се прави? Страната е изправена пред алтернатива: или обществото ще възвърне своя 200-годишен курс на прояснение и рационализация, или ще се съобщи напълно на религиозния фанатизъм. Това е оста на политическия и обществен спор от този интервал.
Лечението? Можем да спечелим. Това е мъчно, само че не и невероятно. Обществото още веднъж може да вземе ориста си в свои ръце. Защото, на първо място за по-голямата част от обществото е невероятно да се съобщи на арабско-салафитския фанатизъм. От друга страна, вътрешната и външната динамичности, довели до властта на Ердоган и ПСР, се трансформираха коренно.
Властта на Ердоган вижда това и по всякакъв начин желае да удължи историческия си живот, и да преодолее прага на връщането обратно. Поради тази причина тя е нападателна, хищна и потискаща. Затова на идните локални избори републиканците, демократите и всички прогресивни сили на Турция би трябвало да се съюзят, с цел да се спре походът към злополуката, да съберат сили и непременно още веднъж да завоюват доверието. Това е шансът им. Това е обективната картина. С други думи, налице е обстановка, която надскача имената и качествата на претендентите за кметове. Защото наследството на Ататюрк принадлежи на демократичната република и е наложителна битка за запазването му.
1. Няма никакъв смисъл от изборите, властта по този начин или другояче ще манипулира резултатите в своя изгода.
2. Който и да бъде определен, президентът ще го в профил от служба и на мястото му ще назначи собствен човек.
3. Републиканската национална партия /РНП, основната съпротива в Турция/ по нищо не се разграничава от Партията на справедливостта и развиването /ПСР с водач Реджеп Ердоган, ръководеща в коалиция с националистите/. И двете партии са играчка на империалистите, кемалистите-патриоти са длъжни да ги санкционират с протест.
4. Опозиционната РНП е несъответстваща и неефективна, тя единствено легитимира властническото ръководство.
5. РНП не е в положение да подсигурява сигурността на урните, това към този момент го преживяхме и на референдума от 16 април 2017 година (за поправките в Конституцията), и на изборите от 24 юни 2018 година РНП би трябвало да бъде осъдена – не би трябвало да гласуваме въобще.
6. Кемал Кълъчдароглу (лидер на РНП) е неприятен и несъответстващ водач. Да му организираме проваляне, с цел да бъде заставен да подаде оставката си.
7. Режимът на демокрацията се промени и каквото и да вършим, режимът на властническия самовластник ще продължи, без значение от нас.
8. Демокрацията не работи в недоразвита страна като Турция. Няма значение коя партия ще пристигна на власт, тя ще господства с груба мощ и грабежи. Няма никакъв смисъл да се върви до урните.
В тези 8 точки се съдържа цялата истина за опустошенията, които за 16 години Ердоган и ПСР нанесоха на демокрацията.
Какво да се прави? Страната е изправена пред алтернатива: или обществото ще възвърне своя 200-годишен курс на прояснение и рационализация, или ще се съобщи напълно на религиозния фанатизъм. Това е оста на политическия и обществен спор от този интервал.
Лечението? Можем да спечелим. Това е мъчно, само че не и невероятно. Обществото още веднъж може да вземе ориста си в свои ръце. Защото, на първо място за по-голямата част от обществото е невероятно да се съобщи на арабско-салафитския фанатизъм. От друга страна, вътрешната и външната динамичности, довели до властта на Ердоган и ПСР, се трансформираха коренно.
Властта на Ердоган вижда това и по всякакъв начин желае да удължи историческия си живот, и да преодолее прага на връщането обратно. Поради тази причина тя е нападателна, хищна и потискаща. Затова на идните локални избори републиканците, демократите и всички прогресивни сили на Турция би трябвало да се съюзят, с цел да се спре походът към злополуката, да съберат сили и непременно още веднъж да завоюват доверието. Това е шансът им. Това е обективната картина. С други думи, налице е обстановка, която надскача имената и качествата на претендентите за кметове. Защото наследството на Ататюрк принадлежи на демократичната република и е наложителна битка за запазването му.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ