Иван Мудов в опит да разбере времето, в което живеем
" Като се срещам с хора, които са отвън професионалната ми сфера, нормално споделям, че съм незает. Иначе, в случай че кажа, че съм художник, следва въпросът какво тъкмо върша и рисувам, би трябвало да влизам в пояснителен режим ", споделя Иван Мудов, за който юни стартира с две изложения - " Една минута Сталкер " в районния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " и " Две лица " , колаборация с художничката Пуша Петров, в изложба " Структура ".
Какво тъкмо прави Иван Мудов е фактически въпрос, на който не може да се отговори с една или две думи, само че да кажем, че той постоянно си е намирал работа.
Роден е през 1975 година в София, в фамилията на Раймонда Мудова, която след 1989 година основава първата частна изложба в столицата. Завършва Националната художествена академия през 2002 година и споделя, че въпреки и да не обича да изяснява, че е художник, академията го е научила на едно - въпреки всичко да се самовъзприема като подобен. Първите му изложения и изяви стартират в края на 90-те години. " В началото имаше доста идеализъм и хлапашки възторг. Този възторг стартира да изчезва десетина години по-късно и беше заместен от една деловитост. Мисля, че този възторг в този момент още веднъж се е появил: да вземем за пример за изкуство. Това е динамичност, която ще даде добър резултат и съм сигурен, че следва да се случат неща, които ще разместят пластовете. "
Иван Мудов, художник и концептуалист Автор: Цветелина Белутова
Въпреки че работи с разнообразни изразни средства, за необятната аудитория той е най-много прочут с пърформансите си, в които проличава усетът му да слага съществени тематики в абсурдистка среда.
Реклама
" Един час преимущество " (2000) е видео, в което Мудов прави безкрайна обиколка в кръгово придвижване и макар че на хартия съблюдава всички правила, той въпреки всичко провокира запушване в София. В идващите години той обърква придвижването в няколко града, в това число в Грац, като контролира колите в костюм на български катаджия (Traffic Control, 2002). През 2005 година Мудов провежда акцията МУСИЗ на гара Подуяне, която събра стотици хора, медии и публични лица за откриването на фиктивен музей за модерно изкуство там (такъв в пълностоен смисъл няма и до днес). През юни предходната година в границите на фестивала Sofia Art Projects той направи пърформанса " Боклук ", в който Мудов проси не пари, а боклуци от водачите в София. Мудов укрепва артистичната среда и като уредник - преди посредством изложба 0gms, в този момент с One Night Stand, пространство, което работи понякога и демонстрира избрани изложения единствено за една вечер.
Въпреки че общата визия е, че с годините се ускорява известността на българското модерно изкуство в чужбина, в разказите на Мудов това не е тъкмо по този начин. " През предишното десетилетие, годините някъде след 2010-а, всичко беше малко депресиращо, не се случваха кой знае какъв брой неща. Може би и тъй като изчезна и задграничният интерес на Запада към България. Около района имаше един екзотизъм, който беше най-силен през 90-те години, изключително към войната в Косово. "
Според него има истина в клишето, че размирните времена предизвикат ентусиазъм и мощни реакции в изкуството. " То е отражение на каквото се случва сега и сегашната война няма по какъв начин да не повлияе и културно, даже и поради полярните " за и срещу " реакции. " Как ще повлияят интернационалните спорове сега? Мудов незабавно пита дали приказваме за България или по принцип, защото това са разнообразни действителности, в които тематиките и реакциите към тях са разнообразни. " Например в Щатите имаше всеобхватна реакция от страна на артистите против избирането на Тръмп за президент, всичко беше захласнато от него и понятен. Той се трансформира в абсолютния знак на популизма. Прави ми усещане, че тук художниците не се ангажират политически. В България не желаеме да се цапаме с това, все едно е нещо мръсно. А това е и по този начин, и не е по този начин. "
Според него е допустимо въпреки всичко да отправиш коментар по по-заобиколен метод, в случай че не искаш да си пряк. " Струва ми се, че въпреки всичко сега артистите в България са по-политически ангажирани или най-малко са на път да станат. "
Реклама
Сега той още веднъж слага публиката пред тест и демонстрира по какъв начин с малко разбъркване на откритите правила, може да се сътвори провокация. Този път той приканва към друго прекарване на филмовата класика от 1979 година " Сталкер " на Тарковски - едно от заглавията, за които постоянно се приказва като наложителни за гледане на огромен екран и с оптималната централизация. Мудов благодарение на Калин Серапионов и с музика на Сибин Василев е разделил кино лентата от 161 минути в 161 разнообразни подиуми от по една минута, без да се нарушава целостта на действието.
Момент от " Една минута Сталкер " в " Топлоцентрала "
" Виждаш целия филм едновременно, за една минута. Ако, несъмнено, имаш способността да проследиш 161 дейности по едно и също време. " И въпреки всичко за какво " Сталкер "? " Изборът е обвързван с по-различната концепция, която Тарковски има за времето ", изяснява Мудов. " Тарковски работи повече като художник, в сравнение с като режисьор. Казано в кръга на шегата, той е един от нашите. "
Видеото е и коментар върху метода, по който в актуалния живот одобряваме повече информация за по-малко време и все по-трудно се фокусираме върху нещо по-сложно и постепенно. " Информацията става като код, който минава и изчезва. От друга страна, не мисля, че тази наклонност от последните 20 - 30 години споделя нещо наложително правилно за нас - човек просто би трябвало да има опцията да отдаде това внимание. "
Изложбата е съпроводена от няколко картини, обединени под заглавието " Период ", които той рисува сред 2014 и 2020 година Те съставляват поредност от ситни точки, които също са коментар върху тематиката за времето: една е лишила шест години, с цел да бъде приключена, при друга точките са запълнили платното единствено за няколко месеца, защото е рисувана по време на локдауна през 2020. Друга работа е в действителност (почти) нематериална и имитира следи от тогавашна картина на стената, които са в действителност направени с молив, един тип - отпечатъка от времето. " Темата за времето постоянно ми е била забавна, методът, по който се възприемаш, съществуваш, по какъв начин времето се случва, без значение дали го искаш. "
От изложбата " Две лица " в " Структура " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Коментари и разбори 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Политика Реклама
С другата си галерия той споделя, че е излязъл отвън зоната си на комфорт. " По принцип не обичам да споделям работата си или да завися от някой различен. " Съвместната му галерия с Пуша Петров " Две лица " повежда публиката да разходка из пространството на " Структура ", с цел да открие историята на един обект - двустранна врата, която художниците реставрират по два разнообразни метода. Всяка страна на вратата е обвързвана с обособен роман: Пуша Петров, която живее в Румъния, избира прозата на фантаста Андрей Чераску, а Мудов работи с поезията на Стефан Иванов.
За Мудов екипната работа е опция да надникне в това какво вълнува по-младите генерации художници, нещо, което за него е съвсем тайнственост. " Сега има доста млади художници, които мислят по напълно друг метод от моето потомство и от време на време за мен е предизвикателство да се опитам да ги схвана. По-интересно ми е да схвана какво мисля аз за тях, не толкоз какво те мислят за мен. "
" Една минута Сталкер " е в " Бял куб ", галерийното пространство към " Топлоцентрала ", до 12 юни.
" Две лица " е в " Структура " до 18 юни.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Какво тъкмо прави Иван Мудов е фактически въпрос, на който не може да се отговори с една или две думи, само че да кажем, че той постоянно си е намирал работа.
Роден е през 1975 година в София, в фамилията на Раймонда Мудова, която след 1989 година основава първата частна изложба в столицата. Завършва Националната художествена академия през 2002 година и споделя, че въпреки и да не обича да изяснява, че е художник, академията го е научила на едно - въпреки всичко да се самовъзприема като подобен. Първите му изложения и изяви стартират в края на 90-те години. " В началото имаше доста идеализъм и хлапашки възторг. Този възторг стартира да изчезва десетина години по-късно и беше заместен от една деловитост. Мисля, че този възторг в този момент още веднъж се е появил: да вземем за пример за изкуство. Това е динамичност, която ще даде добър резултат и съм сигурен, че следва да се случат неща, които ще разместят пластовете. "
Иван Мудов, художник и концептуалист Автор: Цветелина Белутова
Въпреки че работи с разнообразни изразни средства, за необятната аудитория той е най-много прочут с пърформансите си, в които проличава усетът му да слага съществени тематики в абсурдистка среда.
Реклама
" Един час преимущество " (2000) е видео, в което Мудов прави безкрайна обиколка в кръгово придвижване и макар че на хартия съблюдава всички правила, той въпреки всичко провокира запушване в София. В идващите години той обърква придвижването в няколко града, в това число в Грац, като контролира колите в костюм на български катаджия (Traffic Control, 2002). През 2005 година Мудов провежда акцията МУСИЗ на гара Подуяне, която събра стотици хора, медии и публични лица за откриването на фиктивен музей за модерно изкуство там (такъв в пълностоен смисъл няма и до днес). През юни предходната година в границите на фестивала Sofia Art Projects той направи пърформанса " Боклук ", в който Мудов проси не пари, а боклуци от водачите в София. Мудов укрепва артистичната среда и като уредник - преди посредством изложба 0gms, в този момент с One Night Stand, пространство, което работи понякога и демонстрира избрани изложения единствено за една вечер.
Въпреки че общата визия е, че с годините се ускорява известността на българското модерно изкуство в чужбина, в разказите на Мудов това не е тъкмо по този начин. " През предишното десетилетие, годините някъде след 2010-а, всичко беше малко депресиращо, не се случваха кой знае какъв брой неща. Може би и тъй като изчезна и задграничният интерес на Запада към България. Около района имаше един екзотизъм, който беше най-силен през 90-те години, изключително към войната в Косово. "
Според него има истина в клишето, че размирните времена предизвикат ентусиазъм и мощни реакции в изкуството. " То е отражение на каквото се случва сега и сегашната война няма по какъв начин да не повлияе и културно, даже и поради полярните " за и срещу " реакции. " Как ще повлияят интернационалните спорове сега? Мудов незабавно пита дали приказваме за България или по принцип, защото това са разнообразни действителности, в които тематиките и реакциите към тях са разнообразни. " Например в Щатите имаше всеобхватна реакция от страна на артистите против избирането на Тръмп за президент, всичко беше захласнато от него и понятен. Той се трансформира в абсолютния знак на популизма. Прави ми усещане, че тук художниците не се ангажират политически. В България не желаеме да се цапаме с това, все едно е нещо мръсно. А това е и по този начин, и не е по този начин. "
Според него е допустимо въпреки всичко да отправиш коментар по по-заобиколен метод, в случай че не искаш да си пряк. " Струва ми се, че въпреки всичко сега артистите в България са по-политически ангажирани или най-малко са на път да станат. "
Реклама
Сега той още веднъж слага публиката пред тест и демонстрира по какъв начин с малко разбъркване на откритите правила, може да се сътвори провокация. Този път той приканва към друго прекарване на филмовата класика от 1979 година " Сталкер " на Тарковски - едно от заглавията, за които постоянно се приказва като наложителни за гледане на огромен екран и с оптималната централизация. Мудов благодарение на Калин Серапионов и с музика на Сибин Василев е разделил кино лентата от 161 минути в 161 разнообразни подиуми от по една минута, без да се нарушава целостта на действието.
Момент от " Една минута Сталкер " в " Топлоцентрала "
" Виждаш целия филм едновременно, за една минута. Ако, несъмнено, имаш способността да проследиш 161 дейности по едно и също време. " И въпреки всичко за какво " Сталкер "? " Изборът е обвързван с по-различната концепция, която Тарковски има за времето ", изяснява Мудов. " Тарковски работи повече като художник, в сравнение с като режисьор. Казано в кръга на шегата, той е един от нашите. "
Видеото е и коментар върху метода, по който в актуалния живот одобряваме повече информация за по-малко време и все по-трудно се фокусираме върху нещо по-сложно и постепенно. " Информацията става като код, който минава и изчезва. От друга страна, не мисля, че тази наклонност от последните 20 - 30 години споделя нещо наложително правилно за нас - човек просто би трябвало да има опцията да отдаде това внимание. "
Изложбата е съпроводена от няколко картини, обединени под заглавието " Период ", които той рисува сред 2014 и 2020 година Те съставляват поредност от ситни точки, които също са коментар върху тематиката за времето: една е лишила шест години, с цел да бъде приключена, при друга точките са запълнили платното единствено за няколко месеца, защото е рисувана по време на локдауна през 2020. Друга работа е в действителност (почти) нематериална и имитира следи от тогавашна картина на стената, които са в действителност направени с молив, един тип - отпечатъка от времето. " Темата за времето постоянно ми е била забавна, методът, по който се възприемаш, съществуваш, по какъв начин времето се случва, без значение дали го искаш. "
От изложбата " Две лица " в " Структура " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Коментари и разбори 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Политика Реклама
С другата си галерия той споделя, че е излязъл отвън зоната си на комфорт. " По принцип не обичам да споделям работата си или да завися от някой различен. " Съвместната му галерия с Пуша Петров " Две лица " повежда публиката да разходка из пространството на " Структура ", с цел да открие историята на един обект - двустранна врата, която художниците реставрират по два разнообразни метода. Всяка страна на вратата е обвързвана с обособен роман: Пуша Петров, която живее в Румъния, избира прозата на фантаста Андрей Чераску, а Мудов работи с поезията на Стефан Иванов.
За Мудов екипната работа е опция да надникне в това какво вълнува по-младите генерации художници, нещо, което за него е съвсем тайнственост. " Сега има доста млади художници, които мислят по напълно друг метод от моето потомство и от време на време за мен е предизвикателство да се опитам да ги схвана. По-интересно ми е да схвана какво мисля аз за тях, не толкоз какво те мислят за мен. "
" Една минута Сталкер " е в " Бял куб ", галерийното пространство към " Топлоцентрала ", до 12 юни.
" Две лица " е в " Структура " до 18 юни.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ