Романът, в който няма нито веднъж буквата „е“
Като се има поради, че „ e “ е най-често употребяваната писмен знак в британския език, можем да си помислим, че това е изцяло невероятно, само че Ърнест Винсънт Райт декларира, че това не е чак толкоз ограничаващо, колкото ни се коства. Например, към половината от 500-те най-често употребявани думи на британски език извършват това изискване и могат да се употребяват. Един от по-трудните аспекти е просто да се заобикаля окончанието, с което се образува минало време в британския, „ -ed “, както и други сходни обстановки. Една от тях е определителния член „ the “, което може би е още по-голям проблем от окончанието. Това настрани, Райт въпреки всичко би трябвало да измисля всевъзможни истински и неуместни способи по какъв начин да се показва за избрани неща, като да вземем за пример страната „ Турция “, която той назовава „ национална птица за признателност “ (на британски думата за Турция и думата за пуйка се пишат по еднакъв метод – (Т)turkey – а в Съединени американски щати пуйка се яде за Деня на благодарността). „ Сватбената торта “ пък назовава „ изумителен самун на кулинарното изкуство “.
Що се отнася до мотивацията му да написа романа „ Гадсби “, за първи път концепцията му идва откакто научава, че буквата „ e “ се среща в книги и други трудове приблизително към пет пъти по-често от всяка друга писмен знак на британски. По-късно се окуражи още повече, откакто разисква желанието си да напише разказ без буквата „ е “ с хората и всички му споделят, че това не може да стане, в случай че човек не загърби цялата граматики и не направи целия разказ с неуместни фрази.
След като завършва, той споделя:
Ърнест Винсънт Райт
В началото Райт не съумява да откри издателство, което демонстрира интерес към творбата му, тъй че след две години взема решение да я разгласява независимо и се стопира на Wetzel Publishing Co. в Лос Анджелис. За негово страдание обаче се случват две неща, които стопират публикуването на книгата. Първо е, че в склада на Wetzel става пожар, вследствие на който освен, че един пожарникар губи живота си, само че и голямата част от копията на романа са унищожени. Второто нещо, което се случи, е че самият Райт почива единствено два месеца след публикуването на книгата, на 67-годишна възраст.
Тъй като няма към този момент който да я стартира и има едвам няколко оживели копия, „ Гадсби “ изпада в неопределеност. Постепенно обаче през годините натрупва известност и през днешния ден е нещо като класика, въпреки и в категорията на „ странните “ творби, а не поради своите художествени качества. Въпреки това, с помощта на известността си и това, че има малко бройки, през днешния ден едно копие от първия тираж на романа, даже и такова, което не е в изключително изрядно положение, държи цена и може да коства към 4000 – 5000 $.
…
Малко е известно за Ърнест Райт с изключение на всякакви детайлности към романа и че е написал още три други книги: „ The Wonderful Fairies of Sun “ през 1896 година, „ The Fairies That Run the World and How They Do It “ през 1903 година и „ Thoughts and Reveries of an American Bluejacket “ през 1918 година Написва и комично стихотворение, което става доста леко известно – „ When Father Carves the Duck “. Относно това, което е правил през останалата част от живота си, има спорни сведения. Той е или англичанин, или американец. Известно е, че е посещавал Училището за механични изкуства към Масачузетския софтуерен институт, което е имало двугодишна стратегия за възпитаници от гимназията. Вместо естествените гимназиални предмети, тази стратегия се концентрира върху образованието на младежи в на практика умения като металургия, дърводелство и други сходни. Не се знае дали приключва, защото го вписват като „ специфичен възпитаник “ на втората му година и няма достоверна информация за дипломирането му.
