Невероятна история за детенце, само оцеляло 6 денонощия в Рила
“Като през сън ми е. Бях 4-годишен, когато се изгубих в Рила и ме откриха на седмия ден. Сега непрестанно си мислих за Сашко от Перник и бях уверен, че е жив, спомняйки си моя случай. "
Това разказва пред “24 часа " Абди Абгьов от Пловдив. Той изчезна в Рила на 30 юли 2001 година Родителите му Мустафа и Фатиме отиват с колата на сенокос над с. Бунцево, община Якоруда.
Те оставят Абди и 6-месечната му сестричка да спят на задната седалка. След минути майката и бащата виждат, че сина им го няма.
Седем дни трае огромното търсене на дребното момче. “Пребродихме цялата планина. Седмица не излязох от гората. Нито ядях, нито пиех вода. От терзание ми окапаха зъбите ", връща се към преживения призрачен сън бащата на Абди - Мустафа Абгьов.
Той е един от най-образцовите служащи в пловдивското общинско дружество “Градини и паркове ". А синът му - към този момент 26-годишен, има собствена автомивка и печели.
“След този призрачен сън планината ми опротивя и с цялото семейство се преместихме от с. Бунцево в Пловдив ", връща лентата бащата.
Абди споделя, че не може да си спомни всичко, въпреки всичко е бил 4-годишен. Но в съзнанието му изплуват откъслечни усещания.
“Събудих се в колата и потеглих да диря нашите. Но доста се отдалечих. Виках “Помощ, помощ! ". Вървях слепешката. И още повече се обърках ", изяснява той.
Не го било боязън в тъмните и студени нощи. “Движех се от самото начало. Оказа се, че съм се отдалечил на 15 км от мястото, където съм бил. Намерили са ме на 2200 м надморска височина ", споделя Абди.
Спял, където откри. Пиел вода от поточетата. Твърди, че не се е хранил през тези 7 дни с нищо, въпреки татко му да споделя, че е ял боровинки.
“В последните дни, преди да ме открият, видях някакви хора и избягах от тях, с цел да не ме зърнат. Не зная за какво съм го правил. Било ме е боязън. Накрая, на 7-ия ден, ме видяха и ме откриха. Не познавам тази жена, която ме е разкрила. Аз даже потеглих да тичам и от нея, само че нямаше накъде ", разказва младият мъж.
Сега постоянно си спомнял скалите, към които е минавал. Оттогава не е ходил по тези места и счита, че в случай че тръгне, няма да може да ги открие.
“Не мога да давам препоръки. За разлика от мен, Сашко е 12-годишен, а аз бях единствено на 4. Казват, че такива като мен и него имаме шанс и ще живеем ", смее се младият мъж. Но от днешна позиция признава, че толкоз дни в планината са доста.
“След петия ден е ужасно От зверове не се опасявах. Ако съм бил на 7-8 година, несъмнено щях да се багра, само че тогава не съм мислил ", разсъждава той.
Не може да изясни за какво е бягал от хората, които са го издирвали. “Детска работа. Ако не ме бяха разкрили, съм щял да си остана там ", споделя в този момент Абди.
До ден-днешен не е виждал момичето, което го е избавило. “Трябва да отида да ѝ се обадя. Тя към този момент е огромна жена ", клати глава младият мъж.
Очите на татко му се пълнят, когато напомня претърпяното. “Забравя ли се такова нещо? 21 години минаха и още не дръзвам да го попитам: “Тате, по какъв начин стана всичко, какво се случи ", натъжава се бащата.
Мустафа признава, че преживял случая със Сашко, все едно е негово дете Съчувствал откровено и на бащата. “През цялото време се молех да го намерят. Бях уверен, че е жив ", споделя Мустафа.
В дните, когато издирваха Сашко, той желал да поеме към Перник. Възнамерявал да приказва с шефа на “Градини и паркове " да даде бус и да тръгне с група от Пловдив.
“Не се взех решение. Нямаше да го преживея. Щях да остана в гората вечно. Само като си помислях, и ми прилошаваше ", споделя Мустафа Абгьов.
От опит знаел, че дете, изгуби ли се в планината, не се връща по противоположния път, а постоянно бяга нагоре. Това било някаква причинност.
“Сякаш по този начин е вродено при дребните. По-миналата година в Якоруда отново имаше едно дете, което се изгуби и го откриха много нагоре ", напомня той.
След като на злощастния 30 юли 2001 година не намерили Абди в колата, почнали с жена му Фатиме да викат и да го дирят. Но безуспешно.
“Адът за нас се отвори. Същата работа като със Сашко. При нас разликата бе, че е в разгара на лятото. Колкото и да падат нощем температурите в планината, не са под нулата. Макар че Рила е подла когато и да е ", разсъждава бащата.
По думите му в идващите седем дни по 1500 души издирвали сина му. “Вдигнаха поделенията от Разлог и Банско. Много доброволци се включиха. Бях пред инфаркт. Минава втори, трети, четвърти, пети, шести ден, а няма никаква диря от Абди ", напомня кошмара родителят.
На 7-ия ден интервенцията по издирването завършила. “Бяхме отписали детето. Останахме без сълзи. И едно момиче - Анифе, инцидентно отива за боровинки и го намира в безпомощно положение. Дехидратиран, слаб като вейка, отпаднал ", насълзяват се очите на Мустафа.
Полицията работила и по версия за похищение на Абди, само че бащата е безапелационен, че такова нещо в техния случай не е имало. Мнозина и в този момент се чудят допустимо ли е Сашко да преживее толкоз дни самичък.
“Възможно е. Синът ми с помощта на гуменетката си е наливал вода от поточетата и е пил. През нощта се е движил. А денем, като напече слънцето, е спял. Зверове има, най-много мечки. Но звяр не закача дребни деца ", споделя Мустафа.
Обиколили всевъзможни врачки. Казвали им едно и също: “Ще го намерите ". Една от тях показала, че Абди е до някакъв бетон. “И фактически, беше до едни бетони, построени за водохващания ", добавя бащата.
В знак на благодарност към всички, взели участие в издирването на сина му, Мустафа заклал 400 кг бик и дал курбан. А откривателката на момчето - Анифе, отрупали с дарове. Сега тя има семейство.
Абди към този момент е огромен мъж. Работи, споделя, че печели от автомивката. “Нямам другарка. Докато не излезе нещо читаво, не се пипвам съществено. Имал съм няколко връзки ", добавя младият мъж.
Дядото: Сълзите ни изтекоха тогава, не знаехме на кой свят сме
“Следяхме всичко, което се случваше с издирването на Сашко от Перник, и въображаемо се връщахме в спомените си отпреди 21 година Жестоко е това, което претърпяват околните на детето. Като разбрахме положителната вест, ни олекна. “
Това споделя дядо Абди от якорудското село Бунцево, чийто внук, който носи неговото име, устоя самичък в Рила, когато бе на 4 година и 8 месеца.
На седмия ден след изгубването му група берачи на боровинки от прилежащото село Конарско инцидентно откриват Абди на към 5 км от хижа “Македония ". Районът е див, даже заплашителен, далечен на 15 км от мястото, откъдето е тръгнало детето. Свалили го до селото и когато го подали в ръцете на майка му, то продължавало да гледа изплашено. След това Абди ѝ разказал, че в гората срещнал зайче и сърничка, но не съумял да ги хване
Ял боровинки, посочил по какъв начин е пил вода от реката с ръчичка и спал на тревата, описа тогава майка му Фатиме.
Вечер в Рила на над 2000 м надморска височина става доста студено, само че, както споделят роднините му, Аллах му е оказал помощ. Абди не могъл да изясни по какъв начин се е събудил в колата и тръгнал самичък на открито. В селото започнаха да го назовават Маугли от Бунцево.
Настанен е в болничното заведение в Разлог за стабилизиране. Бил е здрав, леко изнемощял, единствено с няколко драскотини по ръчичките. Първия обзор му вършат в Спешна помощ. “Моето усещане бе, че той е воин. Беше единствено провиснал, изтощен и уплашен. Има запарване по краката, тъй като е бил необут в гумените галоши. По лицето и ръцете е леко обгорял от слънцето ", споделя тогава доктор Маргарита Пиларева.
“Няма никаква заплаха за живота му. Организмът му е обезводнен, има ацетон в урината - от недояждането и обезводняването. Няма пневмония, гърлото му е умерено, температурата - 37,2. По ръцете е единствено с 2-3 драскотини, кръвните проучвания са положителни. Учудващо положително положение ", оповестява завеждащата детското поделение доктор Русалка Радушина.
Абди е прегледан и от хирург, който открил “съмнителни следи от връзване с въже по глезените ". Тогава обаче бе обяснено, че това са следи от ластика по крачолите на спортния екип на детето.
Местни хора, които знаят студа и стръмните и непроходими пътеки, изрекоха подозрения, че едно дете на 4 година и 8 месеца може само̀ да преживее шест дни. Други пък твърдяха, че тъкмо балканският дух и закаленото тяло на детето са му помогнали да оцелее
След като го откриват жив и здрав, и роднините, които имаха подозрения, че може да е похитен, се успокоиха и към този момент имат вяра, че момченцето в действителност е било само̀ в планината от самото начало.
Сега и в тази ситуация със Сашко от Перник дядото на Абди счита, че може и детето да е било в действителност от самото начало в гората. “Възможно е самичък да е оживял, макар че в този момент температурите бяха ниски. Може да е ял диви плодове, да е намирал вода. Абди по какъв начин оцеля самичък на по-малко от 5 годинки. Хранил се е с малини и боровинки. Тогава ни идваха мислено всевъзможни версии и неприятни мисли, само че към този момент считам, че самичък е оживял. Като се е събудил в колата, е излязъл на открито и е тръгнал по някаква пътечка, като си е мислел, че ще ни открие, и по този начин се е изгубил. Сълзите ни изтекоха тогава, седем дни не знаехме на кой свят сме.
Това е жестоко преживяване, но важното е, че краят е благополучен ", разсъждава си дядото.
Няколко години след този случай фамилията на Абди се реалокира да живее в Пловдив. Там Абди и сестра му приключват приблизително обучение и той стартира работа в автомивката. Сестра му се омъжила в Гоцеделчевско. Майка му Фатиме, която в Пловдив назовават Фани, е основен готвач в изтънчен ресторант, споделя дядо Абди.
Доскоро фамилията живеело в апартамент чартърен, само че към този момент си купили къща.
“Много ги почитат в града. Трудолюбиви са и положителни хора. Наскоро собственичката на ресторанта, където работи Фани, им подарила мебели. Снахата обаче разкрила в тях 5000 лева и незабавно ги върнала на работодателката си, а тя останала изумена, тъй като била не запомнила, че е оставила пари там. Всички са доста почтени и почтени хора ", споделя дядото.
Това разказва пред “24 часа " Абди Абгьов от Пловдив. Той изчезна в Рила на 30 юли 2001 година Родителите му Мустафа и Фатиме отиват с колата на сенокос над с. Бунцево, община Якоруда.
Те оставят Абди и 6-месечната му сестричка да спят на задната седалка. След минути майката и бащата виждат, че сина им го няма.
Седем дни трае огромното търсене на дребното момче. “Пребродихме цялата планина. Седмица не излязох от гората. Нито ядях, нито пиех вода. От терзание ми окапаха зъбите ", връща се към преживения призрачен сън бащата на Абди - Мустафа Абгьов.
Той е един от най-образцовите служащи в пловдивското общинско дружество “Градини и паркове ". А синът му - към този момент 26-годишен, има собствена автомивка и печели.
“След този призрачен сън планината ми опротивя и с цялото семейство се преместихме от с. Бунцево в Пловдив ", връща лентата бащата.
Абди споделя, че не може да си спомни всичко, въпреки всичко е бил 4-годишен. Но в съзнанието му изплуват откъслечни усещания.
“Събудих се в колата и потеглих да диря нашите. Но доста се отдалечих. Виках “Помощ, помощ! ". Вървях слепешката. И още повече се обърках ", изяснява той.
Не го било боязън в тъмните и студени нощи. “Движех се от самото начало. Оказа се, че съм се отдалечил на 15 км от мястото, където съм бил. Намерили са ме на 2200 м надморска височина ", споделя Абди.
Спял, където откри. Пиел вода от поточетата. Твърди, че не се е хранил през тези 7 дни с нищо, въпреки татко му да споделя, че е ял боровинки.
“В последните дни, преди да ме открият, видях някакви хора и избягах от тях, с цел да не ме зърнат. Не зная за какво съм го правил. Било ме е боязън. Накрая, на 7-ия ден, ме видяха и ме откриха. Не познавам тази жена, която ме е разкрила. Аз даже потеглих да тичам и от нея, само че нямаше накъде ", разказва младият мъж.
Сега постоянно си спомнял скалите, към които е минавал. Оттогава не е ходил по тези места и счита, че в случай че тръгне, няма да може да ги открие.
“Не мога да давам препоръки. За разлика от мен, Сашко е 12-годишен, а аз бях единствено на 4. Казват, че такива като мен и него имаме шанс и ще живеем ", смее се младият мъж. Но от днешна позиция признава, че толкоз дни в планината са доста.
“След петия ден е ужасно От зверове не се опасявах. Ако съм бил на 7-8 година, несъмнено щях да се багра, само че тогава не съм мислил ", разсъждава той.
Не може да изясни за какво е бягал от хората, които са го издирвали. “Детска работа. Ако не ме бяха разкрили, съм щял да си остана там ", споделя в този момент Абди.
До ден-днешен не е виждал момичето, което го е избавило. “Трябва да отида да ѝ се обадя. Тя към този момент е огромна жена ", клати глава младият мъж.
Очите на татко му се пълнят, когато напомня претърпяното. “Забравя ли се такова нещо? 21 години минаха и още не дръзвам да го попитам: “Тате, по какъв начин стана всичко, какво се случи ", натъжава се бащата.
Мустафа признава, че преживял случая със Сашко, все едно е негово дете Съчувствал откровено и на бащата. “През цялото време се молех да го намерят. Бях уверен, че е жив ", споделя Мустафа.
В дните, когато издирваха Сашко, той желал да поеме към Перник. Възнамерявал да приказва с шефа на “Градини и паркове " да даде бус и да тръгне с група от Пловдив.
“Не се взех решение. Нямаше да го преживея. Щях да остана в гората вечно. Само като си помислях, и ми прилошаваше ", споделя Мустафа Абгьов.
От опит знаел, че дете, изгуби ли се в планината, не се връща по противоположния път, а постоянно бяга нагоре. Това било някаква причинност.
“Сякаш по този начин е вродено при дребните. По-миналата година в Якоруда отново имаше едно дете, което се изгуби и го откриха много нагоре ", напомня той.
След като на злощастния 30 юли 2001 година не намерили Абди в колата, почнали с жена му Фатиме да викат и да го дирят. Но безуспешно.
“Адът за нас се отвори. Същата работа като със Сашко. При нас разликата бе, че е в разгара на лятото. Колкото и да падат нощем температурите в планината, не са под нулата. Макар че Рила е подла когато и да е ", разсъждава бащата.
По думите му в идващите седем дни по 1500 души издирвали сина му. “Вдигнаха поделенията от Разлог и Банско. Много доброволци се включиха. Бях пред инфаркт. Минава втори, трети, четвърти, пети, шести ден, а няма никаква диря от Абди ", напомня кошмара родителят.
На 7-ия ден интервенцията по издирването завършила. “Бяхме отписали детето. Останахме без сълзи. И едно момиче - Анифе, инцидентно отива за боровинки и го намира в безпомощно положение. Дехидратиран, слаб като вейка, отпаднал ", насълзяват се очите на Мустафа.
Полицията работила и по версия за похищение на Абди, само че бащата е безапелационен, че такова нещо в техния случай не е имало. Мнозина и в този момент се чудят допустимо ли е Сашко да преживее толкоз дни самичък.
“Възможно е. Синът ми с помощта на гуменетката си е наливал вода от поточетата и е пил. През нощта се е движил. А денем, като напече слънцето, е спял. Зверове има, най-много мечки. Но звяр не закача дребни деца ", споделя Мустафа.
Обиколили всевъзможни врачки. Казвали им едно и също: “Ще го намерите ". Една от тях показала, че Абди е до някакъв бетон. “И фактически, беше до едни бетони, построени за водохващания ", добавя бащата.
В знак на благодарност към всички, взели участие в издирването на сина му, Мустафа заклал 400 кг бик и дал курбан. А откривателката на момчето - Анифе, отрупали с дарове. Сега тя има семейство.
Абди към този момент е огромен мъж. Работи, споделя, че печели от автомивката. “Нямам другарка. Докато не излезе нещо читаво, не се пипвам съществено. Имал съм няколко връзки ", добавя младият мъж.
Дядото: Сълзите ни изтекоха тогава, не знаехме на кой свят сме
“Следяхме всичко, което се случваше с издирването на Сашко от Перник, и въображаемо се връщахме в спомените си отпреди 21 година Жестоко е това, което претърпяват околните на детето. Като разбрахме положителната вест, ни олекна. “
Това споделя дядо Абди от якорудското село Бунцево, чийто внук, който носи неговото име, устоя самичък в Рила, когато бе на 4 година и 8 месеца.
На седмия ден след изгубването му група берачи на боровинки от прилежащото село Конарско инцидентно откриват Абди на към 5 км от хижа “Македония ". Районът е див, даже заплашителен, далечен на 15 км от мястото, откъдето е тръгнало детето. Свалили го до селото и когато го подали в ръцете на майка му, то продължавало да гледа изплашено. След това Абди ѝ разказал, че в гората срещнал зайче и сърничка, но не съумял да ги хване
Ял боровинки, посочил по какъв начин е пил вода от реката с ръчичка и спал на тревата, описа тогава майка му Фатиме.
Вечер в Рила на над 2000 м надморска височина става доста студено, само че, както споделят роднините му, Аллах му е оказал помощ. Абди не могъл да изясни по какъв начин се е събудил в колата и тръгнал самичък на открито. В селото започнаха да го назовават Маугли от Бунцево.
Настанен е в болничното заведение в Разлог за стабилизиране. Бил е здрав, леко изнемощял, единствено с няколко драскотини по ръчичките. Първия обзор му вършат в Спешна помощ. “Моето усещане бе, че той е воин. Беше единствено провиснал, изтощен и уплашен. Има запарване по краката, тъй като е бил необут в гумените галоши. По лицето и ръцете е леко обгорял от слънцето ", споделя тогава доктор Маргарита Пиларева.
“Няма никаква заплаха за живота му. Организмът му е обезводнен, има ацетон в урината - от недояждането и обезводняването. Няма пневмония, гърлото му е умерено, температурата - 37,2. По ръцете е единствено с 2-3 драскотини, кръвните проучвания са положителни. Учудващо положително положение ", оповестява завеждащата детското поделение доктор Русалка Радушина.
Абди е прегледан и от хирург, който открил “съмнителни следи от връзване с въже по глезените ". Тогава обаче бе обяснено, че това са следи от ластика по крачолите на спортния екип на детето.
Местни хора, които знаят студа и стръмните и непроходими пътеки, изрекоха подозрения, че едно дете на 4 година и 8 месеца може само̀ да преживее шест дни. Други пък твърдяха, че тъкмо балканският дух и закаленото тяло на детето са му помогнали да оцелее
След като го откриват жив и здрав, и роднините, които имаха подозрения, че може да е похитен, се успокоиха и към този момент имат вяра, че момченцето в действителност е било само̀ в планината от самото начало.
Сега и в тази ситуация със Сашко от Перник дядото на Абди счита, че може и детето да е било в действителност от самото начало в гората. “Възможно е самичък да е оживял, макар че в този момент температурите бяха ниски. Може да е ял диви плодове, да е намирал вода. Абди по какъв начин оцеля самичък на по-малко от 5 годинки. Хранил се е с малини и боровинки. Тогава ни идваха мислено всевъзможни версии и неприятни мисли, само че към този момент считам, че самичък е оживял. Като се е събудил в колата, е излязъл на открито и е тръгнал по някаква пътечка, като си е мислел, че ще ни открие, и по този начин се е изгубил. Сълзите ни изтекоха тогава, седем дни не знаехме на кой свят сме.
Това е жестоко преживяване, но важното е, че краят е благополучен ", разсъждава си дядото.
Няколко години след този случай фамилията на Абди се реалокира да живее в Пловдив. Там Абди и сестра му приключват приблизително обучение и той стартира работа в автомивката. Сестра му се омъжила в Гоцеделчевско. Майка му Фатиме, която в Пловдив назовават Фани, е основен готвач в изтънчен ресторант, споделя дядо Абди.
Доскоро фамилията живеело в апартамент чартърен, само че към този момент си купили къща.
“Много ги почитат в града. Трудолюбиви са и положителни хора. Наскоро собственичката на ресторанта, където работи Фани, им подарила мебели. Снахата обаче разкрила в тях 5000 лева и незабавно ги върнала на работодателката си, а тя останала изумена, тъй като била не запомнила, че е оставила пари там. Всички са доста почтени и почтени хора ", споделя дядото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ