Като първи лейтенант от армията и пилот на хеликоптер Cobra по време на Виетнамската война, Лари Тейлър участва в стотици мисии и спаси безброй животи. Но нито един спасителен полет не беше толкова смел или толкова значим за Тейлър, колкото този, за който той ще получи Почетния медал от президента Байдън.
Президентът ще признае Тейлър на церемония следващата седмица, съобщи Белият дом в петък.
В нощта на 18 юни 1968 г. Тейлър излита с атакуващия си хеликоптер, за да спаси четирима мъже от екип за разузнаване на далечни разстояния, които са били обкръжени и е имало опасност да бъдат прегазени от вражески войски. Трябваше да измисли начин да ги измъкне, иначе „нямаше да успеят.“
Как камерите на CBS News заснеха събитията от войната във ВиетнамХил и другите трима бяха на нощна мисия да проследете движението на вражеските войски в село близо до река Сайгон, когато са били намерени от войските на Северен Виетнам и Виет Конг. Последва интензивна престрелка и скоро мунициите им свършиха. Те се обадили за помощ.
Тейлър излетя с атакуващия си хеликоптер, пристигайки само минути по-късно на мястото, североизточно от това, което по това време беше Сайгон, след това преименуван на град Хо Ши Мин. Той помоли патрулния екип да изпрати няколко сигнални ракети, за да маркира местоположението им в тъмното. Тейлър и пилот в придружаващ хеликоптер започнаха да стрелят с корабни минипушки и въздушни ракети по врага, извършвайки атаки на ниско ниво и устоявайки на интензивен наземни огън за около половин час.
Но тъй като и двата хеликоптера са почти без боеприпаси и врагът продължава да настъпва, Тейлър проучва планирания път за бягство на екипа до точка близо до реката и заключава, че мъжете ще бъдат прегазени, ако се опитат да стигнат до там.
Той трябваше да измисли нещо друго.
Сега с изчерпване на горивото и с разузнавателния екип също почти без боеприпаси, Тейлър нареди на крилото си да стреля с патроните, останали в неговия Minigun покрай източния фланг на отбора и след това се насочи обратно към базовия лагер, докато Тейлър изстреля останалите си патрони по западния фланг. Той използва светлините за кацане на хеликоптера, за да отвлече вниманието на врага, печелейки време за патрулния екип да се насочи на юг и изток към друга точка за извличане, която той е идентифицирал.
След като пристигнаха, Тейлър се приземи под силен вражески огън и при голям личен риск. Четиримата членове на екипа се втурнаха към хеликоптера и се хванаха за екстериора - имаше само две седалки - и Тейлър ги отведе на безопасно място. Той беше на земята около 10 секунди.
„Най-накрая просто излетях зад тях и седнах на земята“, каза Тейлър по време на телефонно интервю тази седмица. „Те се обърнаха и скочиха върху самолета. Двойка седяха на плъзгачите. Единият седеше на ракетните капсули, а другият не знам къде беше, но те удариха два пъти борда на кораба, което означаваше да изтеглим... И ние го направихме!"
Това, което Тейлър направи онази нощ, не беше опитвано никога досега, казаха от армията.
Хил постави шансовете им за оцеляване на "абсолютно нулеви " без нестандартното мислене на Тейлър.
"Неговото новаторство надхвърляше всички изисквания, както и смелостта му", каза Хил, единственият член на патрулния екип, който все още е жив. „И това е накратко, хора.“
Тейлър основно измисли плана, докато летеше.
„Няма нищо в книгата, което да казва как да се направи това и мисля около 90% от летенето с хеликоптер във Виетнам се измисляше, докато вървиш", каза той. „Никой не може да те критикува, защото не биха могли да се справят по-добре от теб и така или иначе не знаеха какво правиш.“
Тейлър каза, че е летял на стотици бойни мисии в UH-1 и Хеликоптери Cobra по време на едногодишно разполагане във Виетнам. „Никога не сме губили човек“, каза той.
„Просто правиш каквото е целесъобразно и правиш всичко, за да спасиш живота на хората, които се опитваш да спасиш“, каза той.
Тейлър е бил обстрелван от вражески огън най-малко 340 пъти и е бил принуден да падне пет пъти, според армията. Той получи десетки бойни отличия, включително Сребърна звезда, Бронзова звезда и два отличителни летящи кръста.
Тейлър напуска Виетнам през август 1968 г., няколко месеца след този полет. Той е освободен от активна служба през август 1970 г., след като получава чин капитан, и е уволнен от резерва на армията през октомври 1973 г. По-късно управлява компания за покриви и ламарина в Чатануга, Тенеси. Той и съпругата му Тони живеят в Сигнал Маунтин, Тенеси.
Хил каза, че той и поддръжниците на Тейлър са били изненадани да научат десетилетия след тази мъчителна нощ, че Тейлър не е била наградена с Медал на честта.
Тейлър беше награден със Сребърна звезда, едно от най-високите военни отличия за храброст в битка. Но за неговите поддръжници този медал представляваше "неуспех на армията или на неговите командири по това време да признаят адекватно неговата доблест, смелост, неговата отдаденост" във Виетнам и "ние бяхме решени да променим това", Хил каза.
Пенсионираният полковник Парис Дейвис, носител на Медал на честта, получава дългоочаквано признаниеТе искаха Тейлър да получи Медал на честта, най-високото военно отличие, което се дава на военнослужещи, които отиват над и отвъд призив за дълг, често рискувайки живота си чрез безкористни действия на доблест.
Така че екипът се задълбочи в процеса, събирайки документация, показания на свидетели и друга информация, включително питайки Боб Коркър, тогава сенатор от родния щат на Тейлър, за неговата помощ. След повече от шест години натиск, министърът на отбраната Лойд Остин одобри препоръката на армията и препрати досието на Тейлър на президента.
Г-н. Байдън подписа и се обади на Тейлър през юли с новината.
