Асоциация "Прозрачност без граници": Промяната на партийното финансиране е хаотично
Като организация, ангажирана с проблемите, свързани с противопоставяне на корупцията, включително и с наблюдаване на изборния развой, Асоциация " Прозрачност без граници " показва своето изрично отрицание на спорния, безреден и реактивен метод за смяна в законодателството по отношение на финансирането на политическите партии. Това се споделя в мнение на нeправителствената организация за измененията в законите за политическите партии и за държавния бюджет. В четвъртък парламентарната бюджетна комисия утвърди плана на премиера Бойко Борисов за актуализация на държавния бюджет, който планува партийната дотация да стане 1 лев и беше импортиран в Народното събрание сутринта същия ден.
В рамките на един и същи ден Народното събрание преглежда два паралелни законопроекта, които Министерският съвет предлага без да е постигнал кохезия по отношение на размера и метода на установяване на държавната дотация за партиите, напомнят от организацията. Според тях фиксирането на размера на държавната дотация на 1 лев за получен глас на последните парламентарни избори, съчетано с неналичието на безвъзмезден достъп до публичните медии по време на предизборна акция и с лимитираната процедура за дарения, в това число и възбрана за публично финансиране от юридически лица, ще сложи партиите в неспособност да поддържат минимално равнище на активност на партийните структури.
Нарушена е законодателната процедура : претекстовете и в двата законопроекта са бланкетни; липсва оценката на въздействието във втория законопроект; не е съветвано публичното мнение, написа в позицията. В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии липсва изменителна правна норма, която препраща към Закона за държавния бюджет.
Въз основа на дългогодишния си опит и експертиза в тази област Асоциация " Прозрачност без граници " прави оценка, че проблеми в законодателството по отношение на финансирането на политическите партии има, само че те не са предмет на обсъжданите законопроекти и за тях не се търсят съответни решения. Така да вземем за пример, основни проблеми в тази област не престават да бъдат:
· неналичието на явен и предвидим аршин за установяване размера на дотацията (сегашният член 27 от Закона за политическите партии препраща към различен закон, който се трансформира годишно по самодейност на изпълнителната власт и с решение на Народното събрание в края на всяка календарна година, и не е систематична част от главния закон, регламентиращ активността на политическите партии; фактът, че един ден след разглеждането на първия законопроект Министерският съвет е внесъл предложение за промени в Закона за държавния бюджет за 2019 година е още едно удостоверение за този проблем);
· прекомерно високият размер на държавната дотация , който (а) основава голяма диспропорционалност сред партиите, които получават държавна дотация и останалите партии, (б) бюрократизира партийните структури и (в) обезсърчава партиите да търсят легална финансова поддръжка от своите симпатизанти посредством дребни и постоянни дарения, които в действителност биха дали постоянна база на партийните структури;
· неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната практическа поддръжка на партиите от техните членове и донори (в тази връзка постоянно е отбелязвана положителната процедура за финансиране на партиите в Германия, само че тя в никакъв случай не е била подлагана на разискване в българския парламент);
· неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (в тази тенденция бяха осъществени редица промени, само че и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
· изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия , като да вземем за пример за щедрост.
· ролята на медиите при отразяване на предизборните акции на партиите и изключително въпросът за безплатното отразяване в публичните медии, които се устоят от парите на всички данъкоплатци и имат задължението да дават естрада на разнообразни гледни точки в обществото и да осведомят пълноценно жителите.
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните акции са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат политическите партии и главните институции в страната. Именно по тази причина към тях би трябвало да се подхожда с отговорност и с мисъл за следствията, които произтичат от едно или друго законодателно решение.
В тази връзка подчертаваме, че смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това да бъде оказвана поддръжка на партиите, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в полза на гласоподавателите и не попадат според от стопански ползи на огромни корпоративни донори. Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка и да служи като преграда против корупцията.
Двата обсъждани законопроекта би трябвало да бъдат синхронизирани в границите на законодателната процедура.
Призоваваме политическите водачи и народните представители да проведат задълбочена полемика, с присъединяване на заинтересувани страни, представители на академичната общественост и специалисти по тематиката, с цел да намерят съответно решение на редица проблеми, произлизащи от модела на партийно финансиране.
До преизчисляване на дотациите се стигна, откакто " Шоуто на Слави " показа информация от Министерството на финансите, съгласно която през 2018 година политическите обединения са получавали не по 11 лв., а по 13.23 лв. на получен на изборите глас. Тълкованието на Слави Трифонов е, че сумите за дотацията се образуват на база на всички действителни гласове на парламентарните избори, а освен на тези за съответната партия или коалиция, които имат право на такава. Финансовият министър Владислав Горанов оправда това със законови недостатъци, а Българска социалистическа партия съобщи, че ще желае оставката му.
В рамките на един и същи ден Народното събрание преглежда два паралелни законопроекта, които Министерският съвет предлага без да е постигнал кохезия по отношение на размера и метода на установяване на държавната дотация за партиите, напомнят от организацията. Според тях фиксирането на размера на държавната дотация на 1 лев за получен глас на последните парламентарни избори, съчетано с неналичието на безвъзмезден достъп до публичните медии по време на предизборна акция и с лимитираната процедура за дарения, в това число и възбрана за публично финансиране от юридически лица, ще сложи партиите в неспособност да поддържат минимално равнище на активност на партийните структури.
Нарушена е законодателната процедура : претекстовете и в двата законопроекта са бланкетни; липсва оценката на въздействието във втория законопроект; не е съветвано публичното мнение, написа в позицията. В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии липсва изменителна правна норма, която препраща към Закона за държавния бюджет.
Въз основа на дългогодишния си опит и експертиза в тази област Асоциация " Прозрачност без граници " прави оценка, че проблеми в законодателството по отношение на финансирането на политическите партии има, само че те не са предмет на обсъжданите законопроекти и за тях не се търсят съответни решения. Така да вземем за пример, основни проблеми в тази област не престават да бъдат:
· неналичието на явен и предвидим аршин за установяване размера на дотацията (сегашният член 27 от Закона за политическите партии препраща към различен закон, който се трансформира годишно по самодейност на изпълнителната власт и с решение на Народното събрание в края на всяка календарна година, и не е систематична част от главния закон, регламентиращ активността на политическите партии; фактът, че един ден след разглеждането на първия законопроект Министерският съвет е внесъл предложение за промени в Закона за държавния бюджет за 2019 година е още едно удостоверение за този проблем);
· прекомерно високият размер на държавната дотация , който (а) основава голяма диспропорционалност сред партиите, които получават държавна дотация и останалите партии, (б) бюрократизира партийните структури и (в) обезсърчава партиите да търсят легална финансова поддръжка от своите симпатизанти посредством дребни и постоянни дарения, които в действителност биха дали постоянна база на партийните структури;
· неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната практическа поддръжка на партиите от техните членове и донори (в тази връзка постоянно е отбелязвана положителната процедура за финансиране на партиите в Германия, само че тя в никакъв случай не е била подлагана на разискване в българския парламент);
· неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (в тази тенденция бяха осъществени редица промени, само че и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
· изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия , като да вземем за пример за щедрост.
· ролята на медиите при отразяване на предизборните акции на партиите и изключително въпросът за безплатното отразяване в публичните медии, които се устоят от парите на всички данъкоплатци и имат задължението да дават естрада на разнообразни гледни точки в обществото и да осведомят пълноценно жителите.
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните акции са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат политическите партии и главните институции в страната. Именно по тази причина към тях би трябвало да се подхожда с отговорност и с мисъл за следствията, които произтичат от едно или друго законодателно решение.
В тази връзка подчертаваме, че смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това да бъде оказвана поддръжка на партиите, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в полза на гласоподавателите и не попадат според от стопански ползи на огромни корпоративни донори. Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка и да служи като преграда против корупцията.
Двата обсъждани законопроекта би трябвало да бъдат синхронизирани в границите на законодателната процедура.
Призоваваме политическите водачи и народните представители да проведат задълбочена полемика, с присъединяване на заинтересувани страни, представители на академичната общественост и специалисти по тематиката, с цел да намерят съответно решение на редица проблеми, произлизащи от модела на партийно финансиране.
До преизчисляване на дотациите се стигна, откакто " Шоуто на Слави " показа информация от Министерството на финансите, съгласно която през 2018 година политическите обединения са получавали не по 11 лв., а по 13.23 лв. на получен на изборите глас. Тълкованието на Слави Трифонов е, че сумите за дотацията се образуват на база на всички действителни гласове на парламентарните избори, а освен на тези за съответната партия или коалиция, които имат право на такава. Финансовият министър Владислав Горанов оправда това със законови недостатъци, а Българска социалистическа партия съобщи, че ще желае оставката му.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ