Седмицата: Маймунджилъци на к*рец
Като не знае нашенецът кое по какъв начин се написа (зер, човешко е да се бърка, „ нечовешко “ е да се образова чак пък толкоз), си има интернет за тая работа. Пишеш на чичо си Google малко – той ти дава отговор просторно. Ама освен за такава елементарна дума като „ кураж “ може да отговори, за която някогашният ни (не)редовен министър председател не го беше питал. И изпляска последния си най-малко като министър-председател Петков литмус-лакмус, пардон – лапсус, при предаването на властта към служебния Донев. Просто литна от Киро към Гълъб, спомняте си, „ Желая ви к*рец… “. То това някъде през юли беше, само че и предизборно, и следизборно все на тоя „ к*рец “ ни се крепи куражът, че нещо обикновено политически, в смисъл на „ постоянно “, може да се случи в тази нередовна страна.
И ей го, на – сега чичото е заставен да дава отговор по какъв начин се пишат къде, къде по-сложни думи от кураж под формата на к*рец. Например, по какъв начин се написа думата за тъпи, плоски номера за разиграване на ситуацията. Пише се маймунджилък - мн.ч. маймунджилъци, а не маймунджулук, маймунджълък, маймунджелък или маймунджалък. Ама то, както и да ни я напишат, все по-маймунско е ситуацията. Това с разиграването, по-точно с манкиране на състояние. А пък туй „ манкѝрам “ ей по този начин се написа и се произнася. Пък смисъла му е „ съзнателно не извършвам отговорностите си “. С още куп синоними като клинча, изклинчвам, заобикалям, измъквам се, изплъзвам се, подценявам, не уцелвам, не съумявам. А маймунското се подухва някак си от думата на британски за тоя примат – monkey. Така де: мъ(а)нки – манкирам – приличат си.
Толкоз си приличат, че се сеща човек и за един будистки термин „ маймунски разум “, дето право куме в очи значи: неуредено, неспокойно; причудливо, непостоянно, комплицирано, колебливо, неконтролируемо. Всичкото това с две думи речено си е маймунската страна – нашата, дето ни виси на клона към този момент втора година. А сега парламентарните шебеци, дето отново същите минаха и през последните (засега, схваща се) избори на 2 октомври, тази седмица отново ще сядат публично в Народното събрание (си).
Ще сядат мънкитата да манкират, а „ гласоподавателите им “ кураж (к*рец) да имат до идващите избори – по никакъв начин няма да е дълго чакането. Без значение, че към 80 на 100 освен от куражлиите, дето към момента вървят да гласоподават, само че и от всички останали, дето към момента имат куража да живеят в тази страна, считат, че би трябвало тия с маймунджилъците да си седнат на задниците и да проработят „ постоянно “ и в Народното събрание, и в изпълнителната власт. А не ей по този начин, по работа и в тяхна работа, да си размотават куражите от избори на избори.
Ама не – все по-яки си ги размятат. Примери – с лопата да ги ринеш тия маймунски изхождания. Особено откогато под натиска на така наречен публично мнение – това 80-процентното към този момент - сякаш диалози, договаряния са нужни, само че всеки си договаря самичък със себе си – бели си банана по маймунски чевръсто и право в устата си, както му е комфортно. Ето да вземем за пример основополагащ за всичките политпартийци образец „ по какъв начин Го вършат “ – в тази ситуация Демократична България, само че конкретиката важи за всички.
Съпредседателят Христо Иванов съобщи, че Демократична България е подготвена за нови избори, само че в това време предизвести, че провеждането на пети избори не е добър сюжет за страната и би трябвало да се положат старания за сформиране на държавно управление. Но… „ България не заслужава ръководство, което се основава на тежки безпринципни взаимни отстъпки “. Защото… „ имаме да решаваме комплицирани въпроси “. Също по този начин съгласно Иванов имало… „ доста плашене с идната зима, политици се упражнявали какво ще се случи “. Но пък е безапелационен, че… „ следват сложни месеци, за жалост и години “. И за капак… “има място за оптимизъм, към едно по-добро бъдеще “.
И по този начин маймунджилък до маймунджилък. То към този момент изборите у нас нямат никакво значение, само че кураж – идват идващите. То към този момент, който и да е на власт, все страната ни не се ръководи по рационален метод, заради противоположния на Дарвин развой на умаймунясване – висене на клона на властта без разсъдък.
Е, ще рече някой, че „ демокрацията е тази форма на власт и ръководство, която дава опция да бъдем ръководени толкоз добре, колкото заслужаваме “. И ще е прав – като изправена, че и рационална маймуна. Която чака от висящи на клона маймуни, че и ги избира, да му поднесат решителна и жертвоготовна власт, а не безкомпромисни разграничителни линии. Гарнирани с банани във тип на празни обещания, мръсни пазарлъци и така нататък все от същото.
Сто на 100 „ маймунски разум “. Но будисткото значение омешано с шопско-социалистическия основополагащ принцип: Е немо‘ат они да ми плащая толко малко, какъв брой я малко че им работим. Само че съвременно съотнесен с постоянството на изборната конюнктура в страната на маймуните. В която гласоподавателят гласоподава, в случай че му се прииска, само че както му пристигна. А пък избраниците му си вършат каквото си желаят, както комфортно на тях им пристигна. Това е – кураж!
И ей го, на – сега чичото е заставен да дава отговор по какъв начин се пишат къде, къде по-сложни думи от кураж под формата на к*рец. Например, по какъв начин се написа думата за тъпи, плоски номера за разиграване на ситуацията. Пише се маймунджилък - мн.ч. маймунджилъци, а не маймунджулук, маймунджълък, маймунджелък или маймунджалък. Ама то, както и да ни я напишат, все по-маймунско е ситуацията. Това с разиграването, по-точно с манкиране на състояние. А пък туй „ манкѝрам “ ей по този начин се написа и се произнася. Пък смисъла му е „ съзнателно не извършвам отговорностите си “. С още куп синоними като клинча, изклинчвам, заобикалям, измъквам се, изплъзвам се, подценявам, не уцелвам, не съумявам. А маймунското се подухва някак си от думата на британски за тоя примат – monkey. Така де: мъ(а)нки – манкирам – приличат си.
Толкоз си приличат, че се сеща човек и за един будистки термин „ маймунски разум “, дето право куме в очи значи: неуредено, неспокойно; причудливо, непостоянно, комплицирано, колебливо, неконтролируемо. Всичкото това с две думи речено си е маймунската страна – нашата, дето ни виси на клона към този момент втора година. А сега парламентарните шебеци, дето отново същите минаха и през последните (засега, схваща се) избори на 2 октомври, тази седмица отново ще сядат публично в Народното събрание (си).
Ще сядат мънкитата да манкират, а „ гласоподавателите им “ кураж (к*рец) да имат до идващите избори – по никакъв начин няма да е дълго чакането. Без значение, че към 80 на 100 освен от куражлиите, дето към момента вървят да гласоподават, само че и от всички останали, дето към момента имат куража да живеят в тази страна, считат, че би трябвало тия с маймунджилъците да си седнат на задниците и да проработят „ постоянно “ и в Народното събрание, и в изпълнителната власт. А не ей по този начин, по работа и в тяхна работа, да си размотават куражите от избори на избори.
Ама не – все по-яки си ги размятат. Примери – с лопата да ги ринеш тия маймунски изхождания. Особено откогато под натиска на така наречен публично мнение – това 80-процентното към този момент - сякаш диалози, договаряния са нужни, само че всеки си договаря самичък със себе си – бели си банана по маймунски чевръсто и право в устата си, както му е комфортно. Ето да вземем за пример основополагащ за всичките политпартийци образец „ по какъв начин Го вършат “ – в тази ситуация Демократична България, само че конкретиката важи за всички.
Съпредседателят Христо Иванов съобщи, че Демократична България е подготвена за нови избори, само че в това време предизвести, че провеждането на пети избори не е добър сюжет за страната и би трябвало да се положат старания за сформиране на държавно управление. Но… „ България не заслужава ръководство, което се основава на тежки безпринципни взаимни отстъпки “. Защото… „ имаме да решаваме комплицирани въпроси “. Също по този начин съгласно Иванов имало… „ доста плашене с идната зима, политици се упражнявали какво ще се случи “. Но пък е безапелационен, че… „ следват сложни месеци, за жалост и години “. И за капак… “има място за оптимизъм, към едно по-добро бъдеще “.
И по този начин маймунджилък до маймунджилък. То към този момент изборите у нас нямат никакво значение, само че кураж – идват идващите. То към този момент, който и да е на власт, все страната ни не се ръководи по рационален метод, заради противоположния на Дарвин развой на умаймунясване – висене на клона на властта без разсъдък.
Е, ще рече някой, че „ демокрацията е тази форма на власт и ръководство, която дава опция да бъдем ръководени толкоз добре, колкото заслужаваме “. И ще е прав – като изправена, че и рационална маймуна. Която чака от висящи на клона маймуни, че и ги избира, да му поднесат решителна и жертвоготовна власт, а не безкомпромисни разграничителни линии. Гарнирани с банани във тип на празни обещания, мръсни пазарлъци и така нататък все от същото.
Сто на 100 „ маймунски разум “. Но будисткото значение омешано с шопско-социалистическия основополагащ принцип: Е немо‘ат они да ми плащая толко малко, какъв брой я малко че им работим. Само че съвременно съотнесен с постоянството на изборната конюнктура в страната на маймуните. В която гласоподавателят гласоподава, в случай че му се прииска, само че както му пристигна. А пък избраниците му си вършат каквото си желаят, както комфортно на тях им пристигна. Това е – кураж!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ