Когато растежът не е самоцел
Като направление в екологията Degrowth процъфтява в Европа и има близка връзка с други течения в обществените науки, които натъртват върху полезности като взаимност, групово деяние и понижаване на човешкия отпечатък върху природата.
© Adem [Shutterstock] Движението Degrowth предлага понижаване на потреблението и завръщане към локализирани групови способи.Degrowth търси и съвсем утопична нова политическа и икономическа парадигма, в която растежът не е полезност самичък по себе си.
" Не е стабилно да имаме вяра, че светът може да поддържа световен растеж от 3%. Това значи международната стопанска система да удвоява размера си на всеки 24 години и да е с 8 до 16 пъти по-голяма до края на ХХI век. Подобен експоненциален растеж просто не е вероятен въз основата на ресурсите, които имаме. " Така професорът по политическа екология Йоргос Калис от Автономния университет в Барселона разказва пред " Капитал " базисната позиция на придвижването Degrowth - предизвикателно название, което безусловно значи антирастеж или смаляване.
Последователите на придвижването считат, че непрекъснатият стопански напредък трансформира все по-голяма част от ограничавания земен запас в отпадък и усилва тежестта върху околната среда макар зелените политики и софтуерния прогрес. Degrowth придвижването желае ограничение на неустойчивата консумация и растежа на Брутният вътрешен продукт, преразпределяне на ресурсите, фокус върху качеството на живот и обособяване на концепцията за напредъка от концепцията за икономическия растеж.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък То търси и цялостна смяна, тъй като счита за невероятно растежът да е единствената доктрина, когато става дума за цел в стопанската система - належащо е развиването на различни хрумвания и практики. И въпреки придвижването единствено да дефинира себе си като утопично, в миг, когато и в Европа, и в Съединени американски щати зелените придвижвания набират мощ и се търсят политически други възможности, концепцията Degrowth притегля от ден на ден интерес.
Откъде идва концепцията
През 1972 година група учени от MIT разгласяват отчета " Ограниченията на растежа ". В него те употребяват компютърна симулация, с цел да покажат, че познатите тогава международни запаси не могат да понесат непрестанен растеж. Докладът се смята за един от основните документи в актуалната екология.
Като направление в екологията Degrowth процъфтява в Европа и има близка връзка с други течения в обществените науки, които натъртват върху полезности като взаимност, групово деяние и понижаване на човешкия отпечатък върху природата. От 2008 година насам се организират конференции по Degrowth два пъти в годината. Самото придвижване постоянно е описвано като " просвета, водена от деятели " от някои от учени, които пишат под чадъра му.
Технологиите не са решение сами по себе си
" Индустрията ще сътвори биоразградими пластмаси. Индустрията ще открие метод да се оправи със замърсяването и ще направи нуклеарните боклуци безвредни. Мултинационалните компании би трябвало да вършат дълготрайни проекти. Няма да има облага или задоволство за който и да било, в случай че замърсяването продължи да унищожава планетата ни. " Така английският министър председател Маргарет Тачър внася апела си за справяне с измененията в климата пред Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации през 1989 година Виждането на Тачър, че е работа на самите компании и на науката да решат проблемите с унищожаването на околната среда, се трансформира в норма от 90-те години на предишния век насам. Само че 10 години след последната икономическа рецесия наблягането върху растежа на Брутният вътрешен продукт даже в миг на влошаващи се вести за климата и биоразнобразието към този момент не е единствената идея.
Оказва се, че напредъкът в технологиите не е решение самичък по себе си. Според Degrowth това се обяснявя с няколко фактора. От една страна, непрекъснатият фокус върху растежа значи, че целият прогрес във връзка с екоефективност и продуктивност се употребява неправилно. Вместо да се понижават употребяваните естествени запаси и работното време на служащите, се търси още по-висок растеж, който води повече произвеждане и повече ползване. Така позитивите от софтуерния прогрес в една " стопанска система на растежа " се обезсмислят от останалата част на системата. Оттук идва и една от главните максими на Degrowth - че по-малко ползване и по-малко работно време биха смекчили удара върху околната среда и биха разрешили софтуерните скокове да имат по-голям позитивен резултат върху нея. Същевременно се допуска, че като се понижи внезапно междинното работно време, ще се решат и проблеми с безработицата заради по-голяма потребност от фрагменти.
Вездесъщ ли е Брутният вътрешен продукт
Брутният вътрешен продукт е страховит знак, който демонстрира агрегатния размер на икономическата интензивност в една страна. Той обаче не споделя нищо за щастието или благосъстоянието на обособените жители, а и може да бъде доста подвеждащ.
" Когато приказвам за напредък, не приказвам за този Брутният вътрешен продукт, който третира отровния газ по същия метод като пеницилина. Що за колосален измерител е това? Ако произвеждаме повече бомби, Брутният вътрешен продукт се повишава, изключително в случай че ги използваме. " Това не са думи на ляв мечтател, а на консервативния капиталист Чарлз Кох в негова тирада пред предприемачи през 2015 година И до момента в който Кох по никакъв метод не може да бъде присъединен към последователите на Degrowth, мнението му е показателно за това, че хора от всевъзможни стопански школи осъзнават рестриктивните мерки на Брутният вътрешен продукт като всемогъщ индикатор.
" Растежът не може да бъде самоцел - той е механизъм за постигане до някаква цел. Не можем просто интензивно да произвеждаме повече и повече, и повече в името на самото произвеждане. Трябва да се фокусираме върху някаква форма на човешко богатство вместо върху Брутният вътрешен продукт ", счита Калис. Той акцентира, че сегашната международна стопанска система просто замита проблемите под килима, без действително да оправя действителните структурни проблеми. Неустойчивият съгласно него напредък се поддържа с прекалено много дълг, който основава нужда от още напредък, с цел да бъде изплатен. И по този начин се завърта циничен кръг, който изчерпва лимитираните международни запаси и води до разпад на околната среда. " Ние не споделяме, че би трябвало да унищожим стопанската система, с цел да оправим климата. Готови сме да бъдем прагматични и да стартираме по-широк разговор. Просто сегашната конструкция на стопанската система не е устойчива ", изяснява Калис.
Въпреки името на придвижването множеството Degrowth деятели не търсят непосредствено понижаване на Брутният вътрешен продукт, както човек може да допусна. Целта е да се промени икономическата процедура, която задвижва неустойчиви процеси. Може би най-утопичната цел на Degrowth е да се промени човешкото поверие, че добиването на повече предмети носи повече благополучие.
Надига ли се вълна
По думите на Калис някои зелени партии в Европа към този момент одобряват част от посланията на Degrowth, а неотдавна 230 учени, подкрепящи потребността от ограничаване в растежа и потреблението, изпратиха писмо с позициите си до Европейския парламент. " Degrowth по-скоро предлага разказ на хората, които към този момент правят нещо с екологична или солидарна устременост ", счита Калис. В придвижването вземат участие еколози и икономисти, само че също и практици, които си вършат опити на локално равнище с разнообразни схеми за взаимност. Degrowth се радва на растеж както в споменавания в медиите и университетските среди, по този начин и в директен интерес към конференциите, които организира. Първата такава в Париж през 2008 година притегля към 140 души, до момента в който на тази през 2018 година към този момент са над 700.
Освен двете годишни конференции в по-голямата рамка на Degrowth има и голям брой други начинания като двуседмично " лятно учебно заведение ". " Новата форма на учебното заведение тази година ще е мощно фокусирана върху гъвкавата процедура, до момента в който в минали години е било разграничено поравно сред процедура и лекции ", сподели пред " Капитал " докторантът по стопанска система в Свободния университет в Барселона и последовател на Degrowth Джоуел Форамити.
Докато Калис води научен разговор, за Форамити Degrowth се е трансформирал в метод на живот. Той се е преместил с още няколко другари в къща отвън града, където си отглеждат зеленчуци в градината. Форамити към този момент не лети със аероплан - пътува единствено с трен. В общността, в която живее, Форамити и съквартирантите му вземат участие в локални кооперативи.
" В началото се сблъсках с концепциите за Degrowth в академичната среда, само че с времето те получиха извънредно персонално значение за мен. Все отново остават и политическа тематика - не става дума единствено за персоналния ми метод на живот, само че и за организирането на митинги и дейности, както и за срещи сред разнообразни колективи в името на по-голяма смяна " изяснява позицията си Форамити.
Макар самичък да си отглежда зеленчуци, Форамити признава, че въз основата на по-традиционните му стопански ползи не счита, че в близко бъдеще производството на храна на локална групова основа може да замести индустриалното селско стопанство. " Въпросът е да понижим зависимостта си от петрола и затова от индустриалното фермерство в дълготраен проект и да реализираме някакъв баланс сред двете ", споделя Форамити. Което внася някаква реалистична нотка в утопията.
© Adem [Shutterstock] Движението Degrowth предлага понижаване на потреблението и завръщане към локализирани групови способи.Degrowth търси и съвсем утопична нова политическа и икономическа парадигма, в която растежът не е полезност самичък по себе си.
" Не е стабилно да имаме вяра, че светът може да поддържа световен растеж от 3%. Това значи международната стопанска система да удвоява размера си на всеки 24 години и да е с 8 до 16 пъти по-голяма до края на ХХI век. Подобен експоненциален растеж просто не е вероятен въз основата на ресурсите, които имаме. " Така професорът по политическа екология Йоргос Калис от Автономния университет в Барселона разказва пред " Капитал " базисната позиция на придвижването Degrowth - предизвикателно название, което безусловно значи антирастеж или смаляване.
Последователите на придвижването считат, че непрекъснатият стопански напредък трансформира все по-голяма част от ограничавания земен запас в отпадък и усилва тежестта върху околната среда макар зелените политики и софтуерния прогрес. Degrowth придвижването желае ограничение на неустойчивата консумация и растежа на Брутният вътрешен продукт, преразпределяне на ресурсите, фокус върху качеството на живот и обособяване на концепцията за напредъка от концепцията за икономическия растеж.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък То търси и цялостна смяна, тъй като счита за невероятно растежът да е единствената доктрина, когато става дума за цел в стопанската система - належащо е развиването на различни хрумвания и практики. И въпреки придвижването единствено да дефинира себе си като утопично, в миг, когато и в Европа, и в Съединени американски щати зелените придвижвания набират мощ и се търсят политически други възможности, концепцията Degrowth притегля от ден на ден интерес.
Откъде идва концепцията
През 1972 година група учени от MIT разгласяват отчета " Ограниченията на растежа ". В него те употребяват компютърна симулация, с цел да покажат, че познатите тогава международни запаси не могат да понесат непрестанен растеж. Докладът се смята за един от основните документи в актуалната екология.
Като направление в екологията Degrowth процъфтява в Европа и има близка връзка с други течения в обществените науки, които натъртват върху полезности като взаимност, групово деяние и понижаване на човешкия отпечатък върху природата. От 2008 година насам се организират конференции по Degrowth два пъти в годината. Самото придвижване постоянно е описвано като " просвета, водена от деятели " от някои от учени, които пишат под чадъра му.
Технологиите не са решение сами по себе си
" Индустрията ще сътвори биоразградими пластмаси. Индустрията ще открие метод да се оправи със замърсяването и ще направи нуклеарните боклуци безвредни. Мултинационалните компании би трябвало да вършат дълготрайни проекти. Няма да има облага или задоволство за който и да било, в случай че замърсяването продължи да унищожава планетата ни. " Така английският министър председател Маргарет Тачър внася апела си за справяне с измененията в климата пред Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации през 1989 година Виждането на Тачър, че е работа на самите компании и на науката да решат проблемите с унищожаването на околната среда, се трансформира в норма от 90-те години на предишния век насам. Само че 10 години след последната икономическа рецесия наблягането върху растежа на Брутният вътрешен продукт даже в миг на влошаващи се вести за климата и биоразнобразието към този момент не е единствената идея.
Оказва се, че напредъкът в технологиите не е решение самичък по себе си. Според Degrowth това се обяснявя с няколко фактора. От една страна, непрекъснатият фокус върху растежа значи, че целият прогрес във връзка с екоефективност и продуктивност се употребява неправилно. Вместо да се понижават употребяваните естествени запаси и работното време на служащите, се търси още по-висок растеж, който води повече произвеждане и повече ползване. Така позитивите от софтуерния прогрес в една " стопанска система на растежа " се обезсмислят от останалата част на системата. Оттук идва и една от главните максими на Degrowth - че по-малко ползване и по-малко работно време биха смекчили удара върху околната среда и биха разрешили софтуерните скокове да имат по-голям позитивен резултат върху нея. Същевременно се допуска, че като се понижи внезапно междинното работно време, ще се решат и проблеми с безработицата заради по-голяма потребност от фрагменти.
Вездесъщ ли е Брутният вътрешен продукт
Брутният вътрешен продукт е страховит знак, който демонстрира агрегатния размер на икономическата интензивност в една страна. Той обаче не споделя нищо за щастието или благосъстоянието на обособените жители, а и може да бъде доста подвеждащ.
" Когато приказвам за напредък, не приказвам за този Брутният вътрешен продукт, който третира отровния газ по същия метод като пеницилина. Що за колосален измерител е това? Ако произвеждаме повече бомби, Брутният вътрешен продукт се повишава, изключително в случай че ги използваме. " Това не са думи на ляв мечтател, а на консервативния капиталист Чарлз Кох в негова тирада пред предприемачи през 2015 година И до момента в който Кох по никакъв метод не може да бъде присъединен към последователите на Degrowth, мнението му е показателно за това, че хора от всевъзможни стопански школи осъзнават рестриктивните мерки на Брутният вътрешен продукт като всемогъщ индикатор.
" Растежът не може да бъде самоцел - той е механизъм за постигане до някаква цел. Не можем просто интензивно да произвеждаме повече и повече, и повече в името на самото произвеждане. Трябва да се фокусираме върху някаква форма на човешко богатство вместо върху Брутният вътрешен продукт ", счита Калис. Той акцентира, че сегашната международна стопанска система просто замита проблемите под килима, без действително да оправя действителните структурни проблеми. Неустойчивият съгласно него напредък се поддържа с прекалено много дълг, който основава нужда от още напредък, с цел да бъде изплатен. И по този начин се завърта циничен кръг, който изчерпва лимитираните международни запаси и води до разпад на околната среда. " Ние не споделяме, че би трябвало да унищожим стопанската система, с цел да оправим климата. Готови сме да бъдем прагматични и да стартираме по-широк разговор. Просто сегашната конструкция на стопанската система не е устойчива ", изяснява Калис.
Въпреки името на придвижването множеството Degrowth деятели не търсят непосредствено понижаване на Брутният вътрешен продукт, както човек може да допусна. Целта е да се промени икономическата процедура, която задвижва неустойчиви процеси. Може би най-утопичната цел на Degrowth е да се промени човешкото поверие, че добиването на повече предмети носи повече благополучие.
Надига ли се вълна
По думите на Калис някои зелени партии в Европа към този момент одобряват част от посланията на Degrowth, а неотдавна 230 учени, подкрепящи потребността от ограничаване в растежа и потреблението, изпратиха писмо с позициите си до Европейския парламент. " Degrowth по-скоро предлага разказ на хората, които към този момент правят нещо с екологична или солидарна устременост ", счита Калис. В придвижването вземат участие еколози и икономисти, само че също и практици, които си вършат опити на локално равнище с разнообразни схеми за взаимност. Degrowth се радва на растеж както в споменавания в медиите и университетските среди, по този начин и в директен интерес към конференциите, които организира. Първата такава в Париж през 2008 година притегля към 140 души, до момента в който на тази през 2018 година към този момент са над 700.
Освен двете годишни конференции в по-голямата рамка на Degrowth има и голям брой други начинания като двуседмично " лятно учебно заведение ". " Новата форма на учебното заведение тази година ще е мощно фокусирана върху гъвкавата процедура, до момента в който в минали години е било разграничено поравно сред процедура и лекции ", сподели пред " Капитал " докторантът по стопанска система в Свободния университет в Барселона и последовател на Degrowth Джоуел Форамити.
Докато Калис води научен разговор, за Форамити Degrowth се е трансформирал в метод на живот. Той се е преместил с още няколко другари в къща отвън града, където си отглеждат зеленчуци в градината. Форамити към този момент не лети със аероплан - пътува единствено с трен. В общността, в която живее, Форамити и съквартирантите му вземат участие в локални кооперативи.
" В началото се сблъсках с концепциите за Degrowth в академичната среда, само че с времето те получиха извънредно персонално значение за мен. Все отново остават и политическа тематика - не става дума единствено за персоналния ми метод на живот, само че и за организирането на митинги и дейности, както и за срещи сред разнообразни колективи в името на по-голяма смяна " изяснява позицията си Форамити.
Макар самичък да си отглежда зеленчуци, Форамити признава, че въз основата на по-традиционните му стопански ползи не счита, че в близко бъдеще производството на храна на локална групова основа може да замести индустриалното селско стопанство. " Въпросът е да понижим зависимостта си от петрола и затова от индустриалното фермерство в дълготраен проект и да реализираме някакъв баланс сред двете ", споделя Форамити. Което внася някаква реалистична нотка в утопията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ