„Направи си сам специалност“ - как да сме по-адекватни на пазара на труда
Като дребен Уил Шортц мечтае да стане специалист по кръстословици. В университета обаче записва икономическа компетентност.
Малко след началото на висшето си обучение се връща към своята детска фантазия. И вместо да върви по образователната стратегия за икономисти, записва редица други предмети. Накрая излиза от университета с тапия по „ енигматология “, споделя Insider.
Естествено, такава компетентност публично не същестува. Ако би трябвало да се изясни в резюме – това е просвета за кръстословиците и загадките, тяхната специфичност според в коя част на света се сформират и културното им въздействие.
Кариерата на Шортц е сполучлива по всички стандарти. Към днешна дата той е главният създател на кръстословицата на The New York Times. Занимавал се е с редица други планове, взел участие е в най-популярните телевизионни излъчвания в Съединени американски щати, работил е по холивудски продукции и е измежду създателите на годишното съревнование по решение на кръстословици, което събира стотици участници.
Но това не е роман за неговите триумфи. А за особената му тактика, до момента в който още учи. Подход, който в днешно време се оказва много значим. Шортц е едно рекламните лица на придвижването, систематизирано от следния слоган: „ Направи си самичък компетентност “.
Това е концепцията, че висшите учебни заведения не постоянно са в крайник с трендовете на пазара на труда (а и с желанията на студентите) и по тази причина всеки би трябвало да има право на избор.
Воден от ползите и качествата си, младежът би трябвало да има опция да учи и други неща отвън наложителната стратегия. Така току-виж записалият се право приключи като артист, а инженерът като юрист. Разбира се, тук става дума за извънкласни действия, само че и за опция човек да се насочи към това, което в действителност му харесва.
Американската просветителна система разрешава такова многообразие от предмети без значение от специалността. В последна сметка се оказва, че след довеждане докрай човек може да има необятна гама от качества и познания на базово равнище и, най-важното, да е доста еластичен.
А работодателите търсят тъкмо това. В наши дни заетостта на цялостен работен ден все по-често бива замествана от други форми на взаимодействие компания-служител. Нерядко става дума за избран план, за цивилен контракт, за хонорар за ангажимент и така нататък И когато той бъде изпълнен, човек бързо би трябвало да откри идващия. Задачите обаче може да са разнородни, да постановат еластичност и непрекъснато учене. Този развой се ускорява и от навлизането на AI, който заплашва да замести индивида във от ден на ден сфери.
Олувасей Онифаде е студент в институт по технологии, само че самичък признава, че му е мъчно да реши към какво тъкмо да се насочи. Интересите му са в областта на биотехнологиите и опазването на здравето. След няколко диалога с декана на факултета му е разрешено да направи нещо като съчетание на специалности сред бизнес администрация и публично здраве. Така специалността му се трансформира в „ ръчно направена “ и дава отговор на ползите му, разяснява Insider.
В последните две години институтът регистрира близо 50% растеж на специалности от подобен вид. При тях има главно три вида студенти – които не желаят да се занимават с нормалния развой на учене, хора, които търсят нещо строго несъмнено и такива, които просто желаят да натрупат задоволително заеми за тапия. Те избират от серия предмети, само че би трябвало да учат и част от наложителните. Сред най-важните качества, които получават, е тази да се приспособяват.
В огромна степен това е съответният отговор на протичащото се на пазара на труда. Според отчет, показан на Световния стопански конгрес тази година, работодателите чакат към 23% от сегашните длъжности да се трансформират или даже да изчезнат в границите на идващите пет години.
Резултатът е, че фирмите ще чакат все по-разнообразни качества от чиновниците. В този смисъл компетентност „ направи си самичък “ може да се окаже печеливша карта.
Но тук идва огромният въпрос за този метод на образование. Излиза ли от университета един студент с действителни познания и умения или просто е специалист по всичко и нищо?
Успехът на идивидуалните стратегии в действителност доста зависи от самия учащ се. Той би трябвало да е наясно какво желае и да е подготвен да потърси помощ. Оттук насетне идва ролята на образованието. От преподавателите зависи да насочат младежа в вярната посока, а не да го забият в асимилиране на безполезна информация.
Ако се окаже, че обучителният курс е бил сполучлив, студентът може да приключи с разнороден боеприпас от познания, които да му оказват помощ да бъде много по-гъвкав в бъдеще. И може да му хрумнат не една и две положителни бизнес хрумвания. В последна сметка реализирането им ще зависи от него самия. Но това важи и за обичайното обучение, и за специалностите „ направи си самичък “.
Малко след началото на висшето си обучение се връща към своята детска фантазия. И вместо да върви по образователната стратегия за икономисти, записва редица други предмети. Накрая излиза от университета с тапия по „ енигматология “, споделя Insider.
Естествено, такава компетентност публично не същестува. Ако би трябвало да се изясни в резюме – това е просвета за кръстословиците и загадките, тяхната специфичност според в коя част на света се сформират и културното им въздействие.
Кариерата на Шортц е сполучлива по всички стандарти. Към днешна дата той е главният създател на кръстословицата на The New York Times. Занимавал се е с редица други планове, взел участие е в най-популярните телевизионни излъчвания в Съединени американски щати, работил е по холивудски продукции и е измежду създателите на годишното съревнование по решение на кръстословици, което събира стотици участници.
Но това не е роман за неговите триумфи. А за особената му тактика, до момента в който още учи. Подход, който в днешно време се оказва много значим. Шортц е едно рекламните лица на придвижването, систематизирано от следния слоган: „ Направи си самичък компетентност “.
Това е концепцията, че висшите учебни заведения не постоянно са в крайник с трендовете на пазара на труда (а и с желанията на студентите) и по тази причина всеки би трябвало да има право на избор.
Воден от ползите и качествата си, младежът би трябвало да има опция да учи и други неща отвън наложителната стратегия. Така току-виж записалият се право приключи като артист, а инженерът като юрист. Разбира се, тук става дума за извънкласни действия, само че и за опция човек да се насочи към това, което в действителност му харесва.
Американската просветителна система разрешава такова многообразие от предмети без значение от специалността. В последна сметка се оказва, че след довеждане докрай човек може да има необятна гама от качества и познания на базово равнище и, най-важното, да е доста еластичен.
А работодателите търсят тъкмо това. В наши дни заетостта на цялостен работен ден все по-често бива замествана от други форми на взаимодействие компания-служител. Нерядко става дума за избран план, за цивилен контракт, за хонорар за ангажимент и така нататък И когато той бъде изпълнен, човек бързо би трябвало да откри идващия. Задачите обаче може да са разнородни, да постановат еластичност и непрекъснато учене. Този развой се ускорява и от навлизането на AI, който заплашва да замести индивида във от ден на ден сфери.
Олувасей Онифаде е студент в институт по технологии, само че самичък признава, че му е мъчно да реши към какво тъкмо да се насочи. Интересите му са в областта на биотехнологиите и опазването на здравето. След няколко диалога с декана на факултета му е разрешено да направи нещо като съчетание на специалности сред бизнес администрация и публично здраве. Така специалността му се трансформира в „ ръчно направена “ и дава отговор на ползите му, разяснява Insider.
В последните две години институтът регистрира близо 50% растеж на специалности от подобен вид. При тях има главно три вида студенти – които не желаят да се занимават с нормалния развой на учене, хора, които търсят нещо строго несъмнено и такива, които просто желаят да натрупат задоволително заеми за тапия. Те избират от серия предмети, само че би трябвало да учат и част от наложителните. Сред най-важните качества, които получават, е тази да се приспособяват.
В огромна степен това е съответният отговор на протичащото се на пазара на труда. Според отчет, показан на Световния стопански конгрес тази година, работодателите чакат към 23% от сегашните длъжности да се трансформират или даже да изчезнат в границите на идващите пет години.
Резултатът е, че фирмите ще чакат все по-разнообразни качества от чиновниците. В този смисъл компетентност „ направи си самичък “ може да се окаже печеливша карта.
Но тук идва огромният въпрос за този метод на образование. Излиза ли от университета един студент с действителни познания и умения или просто е специалист по всичко и нищо?
Успехът на идивидуалните стратегии в действителност доста зависи от самия учащ се. Той би трябвало да е наясно какво желае и да е подготвен да потърси помощ. Оттук насетне идва ролята на образованието. От преподавателите зависи да насочат младежа в вярната посока, а не да го забият в асимилиране на безполезна информация.
Ако се окаже, че обучителният курс е бил сполучлив, студентът може да приключи с разнороден боеприпас от познания, които да му оказват помощ да бъде много по-гъвкав в бъдеще. И може да му хрумнат не една и две положителни бизнес хрумвания. В последна сметка реализирането им ще зависи от него самия. Но това важи и за обичайното обучение, и за специалностите „ направи си самичък “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ