Защо лешоядите не се разболяват, когато ядат мърша
Като животно, което е знак на гибел и заболявания, лешоядът разбираемо има отрицателен облик в доста култури по целия свят. Но по подигравка на ориста той в действителност оказва помощ много за понижаване случаите на гибел и болести…
Макар че доста животни ядат мърша, лешоядите са неповторими с това, че могат да ядат мърша, която към този момент се разлага мощно, което малко животни могат да понесат. Експерименти демонстрират, че те са ваксинирани против ботулизъм и че могат умерено да ядат от плътта на животно, покрито с Bacillus anthracis, което е бактерията, причиняваща антракс. Те също нямат проблем да ядат животни, инфектирани с бяс, холера и голям брой други болести, които биха били смъртоносни за множеството други месоядни.
Например, както евентуално си спомняте от часовете по химия, pH скалата е от 0 до 14, като 0 съставлява мощно киселинна субстанция, 7 е неутрална, а 14 съставлява мощно алкална. Докато рН на стомашния сок на индивида може да варира много фрапантно според от това, което сме яли, той има наклонност да е някъде сред 1 и 3. Стомашната киселина на лешояда, въпреки това, има рН съвсем 0. Само да уточним – скалата на pH е логаритмична, което значи, че всяка последваща степен под 7 е 10 пъти по-силна от предната.
Дори в случай че бактериите преживеят ужаса в стомаха на лешояда, те би трябвало да се оцелеят и невероятната му имунна система. Лешоядите имат една от най-силните имунни системи от всички гръбначни животни и има малко заболявания, пренасяни с храна, които в действителност съставляват опасност за тях.
Що се отнася до това за какво хората нямат същите качества – лешоядите прекарват съвсем цялото си време за хранене в непосредствена непосредственост до изгнила плът, покрита с заболявания, тъй че единствено техните прародители, които биха могли да се оправят добре с сходна среда, ще живеят задоволително дълго, че да се възпроизведат и по този начин постепенно да обогатяват генофонда на типа по този начин, че последователно да могат да се хранят с все по-разложена плът, без последици. Хората, въпреки това, нормално не са се подлагали на такива неща. Въпреки че ние можем да ядем сурово месо при изискване, че е доста прясно и стомашната ни киселина е задоволително мощна, с цел да убие доста типове бактерии (макар и не от типа, който предизвиква язви, например), стомасите ни просто не са подготвени да се оправят с избрани типове бактерии. В последна сметка хората прекарахме доста хиляди години, употребявайки мозъците си, с цел да създадем способи да заобикаляме разложената плът, до момента в който лешоядите по нужда са прекарали хиляди години като са се подготвили да живеят с помощта на нея.
Разбира се, има миг, в който даже лешоядът ще каже „ не “ и ще отхвърли месото като прекомерно изгнило и негодно за ястие. Това обаче не е наложително да го спре в последна сметка да изяде някоя друга от останките на натрупа. Например, брадатият лешояд може да живее на диета, построено от 70% -90% кости. Всъщност, съгласно изследвания, извършени върху този тип, такава диета в действителност е по-ефективна от диета с прясно месо, защото костите имат по-високо калорично наличие и ще останат годни за ястие доста по-дълго от плътта.
Както към този момент казахме, храносмилателната система на лешоядите унищожават множеството бактерии в мършата. Така че, в случай че лешоядът изяде болно животно, разпространяването на заболяването се заобикаля. Това, дружно със склонността му да оглозгва труповете, пречи мощно на разпространяването на заболявания. Когато обаче популацията от лешояди изчезне по някаква причина, разпространяването на заболявания се повишава, защото телата на животните неизбежно се оставят да изгният и се употребяват от животни, които не могат да убият вредителите и по този начин стават носители.
Освен това лешоядите вървят до тоалетна върху себе си, до момента в който се хранят, което с помощта на мощно киселинния темперамент и на телесните им боклуци, оказва помощ за унищожаването на всевъзможни бактерии, които биха останали върху краката им.
