Като гледа как се решават проблемите в България, човек може

Като гледа по какъв начин се вземат решение проблемите в България, човек може да си каже, че е по-добре ръководещите нищо да не вършат. Примери? Новата формула за пенсиите е единствено един от многото. А този паралел с Финландия споделя всичко.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Кой знае за какво към този момент десетина дни не мога да избия от главата си една къса вест от Финландия. Може би тъй като най-различни обстоятелства и събития от България непрестанно ме връщат към нея. И към въпроса: за какво Финландия съумява да се изкачи до върховете на международните и европейските ранглисти, а България трайно се е закотвила някъде към средата на едните и дъното на другите?

Ясен Бояджиев

Финландският образец

Ето няколко образеца единствено от последните месеци: Финландия е в челото по икономическа конкурентоспособност (11-а в света); в тройката на Европа по дял на високоразвитите софтуерни предприятия (64%); първа по каузи от Брутният вътрешен продукт, отделян за обществена отбрана (25 на сто); измежду първенците в Европейски Съюз в електронното здравеопазване; първа по дял на хората с увреждания, които си намират работа (60%); измежду първите по % на работещите, които знаят най-малко един непознат език (92 на сто); от години непроменяемо измежду първенците в проучването за просветеност PISA, а просветителната ѝ система е считана твърдо за една от най-хубавите в света; първа в международния показател " Право на благосъстоятелност " ; първа в „ Индекса на щастието “.

Обясненията за триумфите на тази страна във всевъзможни области могат да бъдат доста и най-различни, само че сигурно едно от най-важните и общовалидните измежду тях се съдържа в новината, за която стана дума първоначално. Премиерът на Финландия подаде оставка с претекста, че държавното управление му не е съумяло да извърши един от главните си задължения - да реформира системата на опазването на здравето.

И по този начин: финландските политици явно се придържат към професионален и честен стандарт на държание пред гласоподавателите и пред бъдещето. По-просто казано: работата на политиците е да вземат решение проблемите. А когато не съумяват - си отиват.

Запитайте се в този момент дали това може да се случи в България. Отговорът е явен. Но по-важното в действителност е, че в случай че тук се прилагаше този стандарт на политическо държание и политическа отговорност, множеството (да не кажем всички) български държавни управления щяха да бъдат непрекъснато в оставка.

Българските образци

Даже в случай че занижим критерия до най-малко една сполучливо и навреме извършена промяна, до най-малко един трайно, рационално и умело решен проблем (без от това да произтекат куп други проблеми), изводът отново ще е същият. Тук реформирането е нещо като „ перманентната гражданска война “ - непрестанно се приказва за него, само че единственият резултат е, че промяна стана мръсна дума. Иначе накъдето и да се обърнеш - батак, от който не се вижда излаз.
Редакцията предлага
Няколко образеца. Да стартираме от опазването на здравето, промяната в което от дълго време е доста по-належаща, в сравнение с във Финландия. Вече мина цяла година, откогато гръмна следващият залп от обещания за революционна смяна, само че след него не последва нищо, с изключение на празни приказки. Напоследък и те заглъхнаха. Както постоянно, продължава запушването на обособени дупки, само че и то не върви - все отнякъде отново протича. Неотдавна лекарите в русенската „ Бърза помощ “ подадоха всеобщо оставка. Сега наред са медицинските сестри в цялата страна.

Образованието пък продължава щедро да създава полуграмотност, безпросветност, дребнавост и неприспособимост за живота и пазара на труда. Тези дни синдикатите предизвестиха, че в случай че не спрат безумията и не се вкара ред в учебните заведения, никой няма да пристигна на мястото на 40-те хиляди учители, които ще се пенсионират в идващите години. Каквито и да са заплатите.

За така наречен правосъдна промяна няма какво да приказваме - тя е „ отвън класацията “, тъй като е обект на специфични ползи, а същинската ѝ цел няма нищо общо с публично обявяваната.

При електронното държавно управление към този момент 10-15 години задачата е ясна, все по-близка, само че все по този начин непостижима. Ако не се броят усвоените над 2 милиарда. Напоследък паметен спомен остави забележителният провал на електронните винетки за леките коли. Сега превозвачите с боязън чакат какво ще (им) се случи с тол системата - 5 месеца преди въвеждането ѝ царува цялостна неизясненост за обсега на платените пътища и размера на тол таксите, само че пък по въпроса следва да проработи нов „ Обществен съвещателен съвет ".

Паралелно реформаторското шоу бе сполучливо подето от данъчните, които с новата си (непрекъснато редактирана и допълвана на правилото проба-грешка) разпоредба за касовите апарати и съпътстващите я софт- и хардуерни нововъведения към този момент сполучливо подлудиха стотици хиляди компании. А действителният старт занапред следва. И дава обещание нови, още по-силни страсти за всички.

Истински героизъм на реформаторския фронт

Преди 4-5 години така наречен пенсионна промяна бе „ приключена сполучливо “, без да промени нищо значително. Но пък кърпенето ѝ продължава. Напоследък, за не знам кой път, „ размразиха “ промяната при инвалидните пенсии. Предстои още веднъж да я „ замразят “.

Но безспорният героизъм на реформаторския фронт в последните дни е следващата нова формула за пресмятане на пенсиите. От 1 януари за нея към този момент ще имат значение единствено приходите и осигуровките след 2000-та година. Половината (че и повече) от трудовия живот на родените през 50-те и 60-те години на предишния век се зачертава. Какво да се прави - малшанс. Така внезапно десетки хора откриха, че пенсията, на която са се надявали до през вчерашния ден, се е свила два, три, че и четири пъти. Предстои в идващите десетина години сходни открития да създадат още десетки хиляди бъдещи пенсионери. Няма ужасно, наранени ще са „ единствено “ 31%, споделят взелите това решение и (понеже доста се разшумя по телевизиите) дават обещание да проучват резултатите от него - естествено, следварително. Така след поколението, чиито пенсии бяха мощно орязани с новите формули през 1990-те и през 2000-та година, е набелязано още едно потомство за плячкосване - в името на светлото бъдеще.

Светло бъдеще обаче не се обрисува. А най-важният резултат от новата формула ще е следващият удар по доверието в пенсионната система. За сметка на това укрепва убеждението, че в България няма смисъл да се осигуряваш за пенсия. Някои приказват за пенсионно обмисляне и различни благоприятни условия за обезпечаване на старините. Но няма никаква гаранция, че страната няма да бръкне и там с някоя „ промяна “.

Причините

Какво се крие зад всичко това, с изключение на упоменатата към този момент явна непълнота или липса на отговорност? Някои ще открият зла предумисъл. Но не е наложително - за какво да си мислим най-лошото. Може да е просто несръчност. А за какво и по какъв начин стана по този начин, че точно некадърността дефинира бъдещето ни - това е друга тематика. Но като гледа по какъв начин се вземат решение проблемите в България, човек може и да си намерения, че май е най-добре ръководещите нищо да не вършат.