Ето колко са българите, турците и ромите в България
Като етнически българи се самоопределят 84,6% от популацията на България, до момента в който 8,4% са показали, че са от турския етнос, а 4,4%, че са роми.
Това демонстрират оповестените през днешния ден от Националния статистически институт данни за етнокултурните характерности на популацията съгласно последното броене, извършено предходната година.
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84,6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0,2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8,4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0,4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4,4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0,5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 63 767, или 1,0% от далите отговор лица.
В началото на предишния век в градовете са живели 18,2% от българите, 16,1% от турците и 20,5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Сега в градовете живеят 77,5% от българския, 38,4% от турския и 51% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29% и 39,7% от популацията. И в двата района доминира турската етническа общественост, надлежно с 64,5% и 50,4%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3%, Монтана - 11,5%, следвани от Шумен - 8,0%, Добрич - 7,2% и Ямбол - 7,1%.
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25%, при 19,8% и 7,3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26,6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13,8%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12%.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи, 29,2% са с висше обучение и 50,5% със приблизително, то при популацията от турската етническа група едвам 8,1% са с висше и 35,9% със приблизително, а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е надлежно 0,8% с висше и 14,4% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0,3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9% от турската и 6,4% от ромската етническа група.
11,8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3,4% и 0,5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Налице са обилни разлики и във връзка с присъединяване на пазара на труда. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66,8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група – 21,6%.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3% от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8,7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3,9% от далите отговор на въпроса.
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71,5% от популацията. Сред тях доминират източноправославните християни - 4 091 780, или 97% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 69 852 (1,7%), католическо - 38 709 (0,9%), и 5 002 (0,1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът „ друго християнско “ са избрали 13 927 или 0,3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица или 10,8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Общо 305 102 (5,2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4,4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8%) са отбелязали: „ не искам да отговоря “.
Това демонстрират оповестените през днешния ден от Националния статистически институт данни за етнокултурните характерности на популацията съгласно последното броене, извършено предходната година.
Етническата група съставлява общественост от лица, близки по генезис, обичай, просвета и език.
Тенденциите в демографските процеси, обуславящи промените в броя и структурите на популацията, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това понижава абсолютният брой на популацията и на трите съществени етнически групи, както и не настъпват основни промени в етническата конструкция сред последните две преброявания.
Българската етническа група обгръща 5 118 494, или 84,6% от лицата, дали отговор на въпроса за етническа принадлежност. В съпоставяне с 2011 година делът на тази група понижава с 0,2 процентни пункта.
Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8,4% от далите отговор лица. Относителният им дял понижава с 0,4 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към третия по бройка ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4,4% от далите отговор лица. Относителният дял на популацията от тази етническа група понижава с 0,5 процентни пункта спрямо 2011 година.
Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души или 1,3%.
Лицата, които са показали, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0,3%). Отговор „ Не искам да отговоря “ са отбелязали 63 767, или 1,0% от далите отговор лица.
В началото на предишния век в градовете са живели 18,2% от българите, 16,1% от турците и 20,5% от ромите. С течение на времето популацията с българско етническо самоопределяне се е урбанизирало доста повече спрямо другите две съществени етнически групи. Сега в градовете живеят 77,5% от българския, 38,4% от турския и 51% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен визира турската етническа група, преобладаващата част от която през целия интервал 1900 - 2021 година продължава да живее в села.
Българската етническа общественост доминира във всички области като се изключи областите Кърджали и Разград, където тя образува надлежно 29% и 39,7% от популацията. И в двата района доминира турската етническа общественост, надлежно с 64,5% и 50,4%.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15,3%, Монтана - 11,5%, следвани от Шумен - 8,0%, Добрич - 7,2% и Ямбол - 7,1%.
Характерният за последните десетилетия развой на застаряване на популацията визира в най-голяма степен лицата от българската етническа общественост. При тази група делът на популацията на 65 и повече навършени години е най-голям - 25%, при 19,8% и 7,3% надлежно за турската и ромската етническа група.
Сред трите съществени етнически общности най-голям е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26,6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13,8%) и най-нисък е този дял при българската общественост - 12%.
Наблюдават се основни разлики в просветителната конструкция на популацията по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи, 29,2% са с висше обучение и 50,5% със приблизително, то при популацията от турската етническа група едвам 8,1% са с висше и 35,9% със приблизително, а при ромския етнос относителният дял на този индикатор е надлежно 0,8% с висше и 14,4% със приключено приблизително обучение.
В съпоставяне с 2011 година и при трите съществени етнически групи се следи позитивна наклонност на увеличение на абсолютния брой и относителния дял на лицата със приключено висше и приблизително обучение.
От лицата на 15 и повече навършени години в никакъв случай не са посещавали учебно заведение 0,3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1,9% от турската и 6,4% от ромската етническа група.
11,8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са необразовани. Този дял е 3,4% и 0,5% надлежно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.
Налице са обилни разлики и във връзка с присъединяване на пазара на труда. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на претовареност 66,8%, а най-нисък е този индикатор при ромската етническа група – 21,6%.
Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85,3% от популацията, турският - за 514 386 души, или за 8,7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3,9% от далите отговор на въпроса.
Лицата, самоопределили се към християнско изповедание, са 4 219 270, или 71,5% от популацията. Сред тях доминират източноправославните християни - 4 091 780, или 97% от показалите християнско изповедание, следват лицата с протестантско изповедание - 69 852 (1,7%), католическо - 38 709 (0,9%), и 5 002 (0,1%) са показали арменско апостолическо изповедание. Отговорът „ друго християнско “ са избрали 13 927 или 0,3% от далите отговор на въпроса.
Мюсюлманско изповедание са показали 638 708 лица или 10,8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица.
Общо 305 102 (5,2%) лица са дали отговор, че нямат изповедание, 259 235 (4,4%) са изпитали усложнения да дефинират своето изповедание, а 472 606 (8%) са отбелязали: „ не искам да отговоря “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




