Като една от най-значимите британски фигури на 20 век, Уинстън

Като една от най-значимите английски фигури на 20 век, Уинстън Чърчил има основна роля в оформянето на историята. Въпреки че е най-известен като министър-председател на Обединеното кралство по време на Втората международна война, той има и доста други достижения отвън политическите и военните си старания.

Ето няколко малко известни обстоятелството за тази забавна персона.

Чърчил стартира да рисува по-късно в живота си, само че съумява да сътвори повече от 550 творби на изкуството, преди да почине през 1965 година Това е едно от обичаните му занимания и през днешния ден картините му са високо ценени. „ Пейзаж на Тингир “ е продадена за 612 800 английски лири през 2006 година, а „ Езерото със златните рибки при Картуел “ доближава рекордната цена от 1,8 милиона през 2014 година „ Когато отида в парадайса, желая да прекарам забележителна част от първите си милион години в изобразяване и тъй че да стигна до дъното на тази активност “, споделя Уинстън.

Бившият министър-председател е и плодороден публицист. За да се разграничи от собствен американски сътрудник по перо със същото име, той постоянно подписва текстовете си с „ Уинстън С. Чърчил “.

И е много добър – основава най-вече нехудожествени творби като биографии, записки и публикации. Единственият разказ и художествена творба, които написа, е „ Саврола: Разказ за революцията в Лаурания “.

От 1946 до 1952 година (с изключение на 1947 г.) редовно е номиниран за Нобелова премия за литература като най-сетне печели през 1953 година, побеждавайки 24 други номинирани през същата година. Престижното отличие му е присъдено „ за неговото майсторство в историческите и биографични описания, както и за ослепително красноречие в отбрана на възвишени човешки полезности “.

В наши дни „ Oh, my God! “ („ О, боже мой! “) кратко като „ OMG “ се употребява постоянно в ежедневните диалози и чатове. Терминът обаче не всеки път е бил част от по-широкия публичен речник. Първото му записано потребление е преди повече от 100 години в писмо, написано от лорд Джон Фишър до Чърчил. След тази първична приложимост обаче няма данни да се е появявало още веднъж чак до 90-те години на предишния век, когато придобива известност и става по-широко публикувано до степента, която знаем през днешния ден.

Чърчил е прочут като популярен оратор, тъй че множеството хора не знаят, че е имал говорен недостатък: сходно на татко си, той се затруднява да издава звуците „ с “ и „ з “. По въпроса се съветва със сър Феликс Семен, експерт по говорни усложнения, който му предлага непрекъснати извършения за превъзмогване на усложнението. Освен това репетира и речите си авансово и планува всевъзможни въпроси, които може да получи.

Памела Плоудън е считана за първата огромна обич на Чърчил. Той й написа доста писма и я ухажва дълги години, само че тя неведнъж отхвърля предложенията му и се дами за различен. По-късно се влюбва в американската актриса Етел Баримор, само че и тя отхвърля неговото предложение. Тогава Мюриъл Уилсън притегля вниманието му и макар че той я заведе на сантиментално пътешестване до Венеция, тя също в последна сметка му отхвърля. До 1908 година Чърчил към този момент ухажва Клемънтайн Хозиер, за която сполучливо се и дами след 5 месеца.

Чърчил постоянно изпитва дълги интервали на обезсърчение и заспалост, през които няма вкус, не може да стане от леглото или да се занимава с някое от заниманията си. Той назовава това възприятие на меланхолия „ моето черно куче “. За да се разсейва и да не се усеща депресиран, той продължава да написа. Неговият доктор, лорд Моран, загатва в записките си, че е диагностицирал Чърчил с биполярно разстройство въз основа на неговите признаци.

Чърчил в действителност е бил полуамериканец по рождение, защото майка му е родена в Бруклин, Ню Йорк. Бившият президент Джон Ф. Кенеди му дава почетно поданство през 1963 година, което го прави един от едвам осемте души, получили такава чест.