Като дете много се гордеех с баща си и го

Като дете доста се гордеех с татко си и го обичах повече от мама, макар че тя беше най-хубавата майка на света. Семейството ни бе щастливо и сплотено – всички познати ни сочеха за образец. Баща ми не жалеше време за нас и поради мама извършваше безчет лудории – качваше се на прозореца с цветя, правеше й серенади и доста други образци за обич. Спомням си всичко това добре. Най-щастлива бях, когато татко ми извърши детската ми фантазия, подарявайки ми котенце с морско сини очи. Лазур и до момента живее с мен, въпреки че е прекомерно остарял и мъчно се придвижва.

Но когато навърших 14 години, на моя рожден ден, татко ми ни напусна. Заради друга жена. На сутринта, като че ли всичко е наред, той ме поздрави и ми подари златен пръстен, а след това ни изпрати с майка ми в комерсиалния център, с цел да си купя още дарове. Но щом се прибрахме, татко ми към този момент го нямаше. Не беше взел нищо друго, с изключение на персоналните си движимости. На масата бе подготвил празнична вечеря, записка за мама и документ, с който й прехвърляше жилището ни. Никога повече не видях татко си, не ми писа, не ми се обади. Нищо!

Оказа се, че той от дълго време е имал друго семейство и щерка на 2,5 години. Заедно са отпътували в различен град, а по-късно са емигрирали в Съединените щати. Мама по този начин и не съумя да се възвърне след измяната на татко ми и 7 месеца по-късно умря от тъга. А той даже и на погребението не пристигна. След гибелта на мама заживях с баба си – майката на татко ми, която също като нас бе изоставена от сина си. Когато след време и баба умря, той и на нейното заравяне не пристигна.

Намразих мъжете и във всеки от тях виждам евентуален лукавец и изменник. И до момента не разбирам, по какъв начин може с години да обичаш някого, а след това да го зачеркнеш от живота си. Сега съм на 29 години, симпатично и красиво момиче. Имам ухажори, с които бих могла да основа семейство, само че колкото и да желая, не мога да зачерта омразата си към мъжете.
Инфо: Лична драма