Защо има статуя на Ленин ... насред нищото на Южния полюс?
Като чуете Антарктида и сигурно си представяте мразовита, мрачна част накрай света, в която на всички места духа ужасяващ леден вятър, а в разстояние на километри няма жива душа . И до момента в който вървите и се чудите дали в миналото изобщо ще срещнете някой тук, пред вас се изправя... скулптура на Владимир Илич Ленин .
Добре де, в този пролог може и да има леко шеговита нотка, само че и обстоятелствата са си обстоятелства. Защото, колкото и учудващо да е, в най-отдалечената от крайбрежията точка на Южния полюс фактически се издига паметник на вожда на пролетариата.
Той стои на същото това място, в което на 14 декември 1958 година тук идва Третата руска антарктическа експедиция. Те построяват там своята станция и на върха й, върху покрива поставят точно пластмасов бюст на Лени н, който сочи в посока Москва.
Скоро и сами схващат, че не са си изиграли картите вярно, защото мястото е прекомерно накрай света, с цел да бъде употребявано за дълъг интервал, още повече, че са взели храна и гориво за 6 месеца и това се оказва извънредно незадоволително.
Съвсем скоро идва аероплан, който избавя 4 от 6-те откриватели, а другите двама са евакуирани със шейна. Остава единствено паметникът на Ленин, за който и до през днешния ден се твърди, че е виждан не повече от 5 индивида общо.
А самата концепция, както можете да се досетите, е обвързана и със Студената война - единствено месеци преди този момент, американците основават на Южния полюс станцията " Амундсен Скот ", а от Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да реагират, като доближат първи до тъй наречените " точка на недостъпността ".
За край, не можем да не включим и закачката на янките , пристигнали на това място малко след евакуацията на съветските си сътрудници. Виждайки в каква посока гледа Владимир Илич, те го завъртат по този начин, че да гледа към Вашингтон... Днес той е и единственото очевидно нещо от станцията, заровена надълбоко под снега от дълги години.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Добре де, в този пролог може и да има леко шеговита нотка, само че и обстоятелствата са си обстоятелства. Защото, колкото и учудващо да е, в най-отдалечената от крайбрежията точка на Южния полюс фактически се издига паметник на вожда на пролетариата.
Той стои на същото това място, в което на 14 декември 1958 година тук идва Третата руска антарктическа експедиция. Те построяват там своята станция и на върха й, върху покрива поставят точно пластмасов бюст на Лени н, който сочи в посока Москва.
Скоро и сами схващат, че не са си изиграли картите вярно, защото мястото е прекомерно накрай света, с цел да бъде употребявано за дълъг интервал, още повече, че са взели храна и гориво за 6 месеца и това се оказва извънредно незадоволително.
Съвсем скоро идва аероплан, който избавя 4 от 6-те откриватели, а другите двама са евакуирани със шейна. Остава единствено паметникът на Ленин, за който и до през днешния ден се твърди, че е виждан не повече от 5 индивида общо.
А самата концепция, както можете да се досетите, е обвързана и със Студената война - единствено месеци преди този момент, американците основават на Южния полюс станцията " Амундсен Скот ", а от Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да реагират, като доближат първи до тъй наречените " точка на недостъпността ".
За край, не можем да не включим и закачката на янките , пристигнали на това място малко след евакуацията на съветските си сътрудници. Виждайки в каква посока гледа Владимир Илич, те го завъртат по този начин, че да гледа към Вашингтон... Днес той е и единственото очевидно нещо от станцията, заровена надълбоко под снега от дълги години.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ