Като че ли ние постоянно гледаме една и съща история,

" Като че ли ние непрекъснато гледаме една и съща история, един и същи метод на пазарене, на говорене, на водене на битка ". Това съобщи в предаването " Пресечна точка " по " Нова телевизия " Велислава Донкина, клиничен психолог.

" Мислейки си за това си дадох сметка, че това отразява едно непрекъснато блъскане в обществото. Много проучвания демонстрират, че когато един проблем не се преработи, той се предава през поколението посредством едно такова трансгенерационно прекачване на прагматизъм, на усложнения. Това е  част от българското общество толкоз доста години - има едно непрекъснато говорене, без в действителност да се приказва в действителност, без в действителност да се стига до същинска смяна. Просто се приказва и се случва едно и също блъскане на ползи ", сподели тя по отношение на непрекъснатите прехвърчания на искри сред ръководещите.

" Отправната точка е желаеме ли да се разберем или желаеме да продължим да поддържаме един спор, в който ни би трябвало време някакси другия да разбере кой е по-силния.

Трябва да има едно увещание, че политици и политика идват от полисия, това са държавните каузи на полиса, на страната. Тоест, това не са персоналните ползи за това кой какъв брой ще вземе, кой е по-умен, хубав и най-велик, а по какъв начин ние дружно такива каквито сме да се опитаме да създадем нещо дружно, което е потребно. Защото в случай че то е потребно генерално и работи, то ще бъде потребно и за всички ", счита още Донкина.