„Политико“: България рискува да загуби милиарди евро, докато бъдещето на миньорите остава неясно
Като част от „ Зелената договорка “ на Европейски Съюз, която има за цел да направи блока въглеродно безпристрастен доникъде на века, Брюксел задели 55 милиарда евро във фонд „ Справедлив преход “ през 2021 година Той е в поддръжка на служащите в някогашните въгледобивни промишлености да се преквалифицират и да намерят нова работа.
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента не е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани парите. София към този момент загуби 100 милиона евро, като не извърши предходна цел, и в този момент може да загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период.
Това се случва, откакто през януари българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия. Това сложи в заплаха още милиарди пари от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват за забавянето държавните управления на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически разтърсвания през последните две години. Политиците са упреквани, че отсрочват мъчителни решения, вместо да работят и да изготвят проекти за равномерен зелен преход.
„ Нищо не беше направено. Никой не желае да носи отрицателни политически последствия. Те желаят да оставят казуса на идващото държавно управление и да протакат “, сподели Живко Тодоров, кмет на Стара Загора.
Районът е дом на 11 000 миньори и служащи в комплекс Марица Изток. В него три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид (CO2) във въздуха всяка година.
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документите, а това е къс времеви прозорец. Но има признаци, че София може най-сетне да се заеме с този проблем, откакто преди месец на власт пристигна ново държавно управление.
„ Имаме концепция по какъв начин да подходим към този развой “, сподели българският министър председател Николай Денков пред POLITICO.
Той добави, че ще показа нови хрумвания пред Европейски Съюз през „ идващите няколко седмици “ и даде знак, че е получил удължение на периода „ до края на септември “ след среща с ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Ключовият миг е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо би трябвало да следва стопански причини, а по-късно и софтуерни условия. В същото време би трябвало да се грижим и за хората, които работят там. Не е елементарно, сензитивно е, само че е осъществимо “, сподели той.
„ Политическа стихия “
Докато Полша постоянно е изправена пред сурови рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглищата, България е стопанската система с най-голямо въглеродно ползване в Европейски Съюз и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
Половината излъчвания от CO2 в страната идват от производството на въглища, твърди Мартин Владимиров, енергиен специалист в Центъра за проучване на демокрацията, основан в София мозъчен концерн.
Това прави прехода от въглища незабавен проблем, изключително в светлината на задачите на Европейски Съюз за климата.
Но локалните поданици и въглищните служащи подлагат под подозрение този ангажимент, като споделят, че последните държавни управления не са съумели да споделят ясно по отношение на своите проекти или да показват и стартират съответни ограничения.
„ Не се приема концепцията за обективен преход и последователното прекъсване на въгледобива, тъй като тук в района няма изпитание информацията да бъде показана по транспарантен метод “, сподели Румяна Грозева, която управлява Агенцията за районно развиване в Стара Загора.
Грозева сподели, че не се е чувала с представител на нито едно държавното управление от 2021 година, когато София за първи път стартира да изготвя проекта си за преход от въглищата.
„ Нито един от кметовете в района, нито един от член на общинските препоръки, нито една от компаниите, никой от нас не взе участие в полемиките и проектите през последните две години “, сподели тя, добавяйки, че без средства от Европейски Съюз справедливият преход ще бъде „ неосъществим “.
Въпросът е голямо главоболие за държавното управление, като се има поради, че към 43 000 души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост, сподели Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
„ Без значение какво прави държавното управление, то ще загуби “, сподели той. Партиите се притесняват, че ангажирането с последователно прекъсване на въглищата ще докара до „ политическа стихия “. Но без последна дата за прекъсване на въглищните централи ще се изгубят милиарди евро от фондовете на Европейски Съюз.
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява от съществуването на въгледобивните синдикати, които упорстват да не се стопират централите, поради корпоративни ползи.
„ Олигархичните мрежи към въглищните централи печелят от обстановката и притискат институциите да не работят “, споделя Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на фабрики, превоз и кетъринг, имат „ тесни връзки с политическите партии “, сподели той.
Българският магнат Христо Ковачки, който ръководи шест въглищни електроцентрали в страната, е изключително предизвикателство, добави Владимиров.
Миналата година Европейският съд постанови, че един от обвързваните с него фабрики, „ Брикел “, е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за замърсяване на въздуха, а българското държавно управление съобщи, че е разкрило „ умопомрачителни нарушавания “ на мястото.
През февруари Европейската прокуратура стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки. Обвиненията са, че са фалшифицирали данни за излъчванията, с цел да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на Европейски Съюз сред 2017 и 2021 година
Но „ нито едно държавно управление не може да му отнеме лиценза, макар че той нарушава екологичния закон “, сподели Владимиров.
Ковачки съобщи пред POLITICO, че неговият „ главен приоритет е да обезпечи равномерен енергиен преход, добавяйки, че обвързваните с него централи „ са уверени по пътя към цялостна енергийна промяна “. Бизнесменът твърди, че отчетите за нарушаванията на „ Брикел “ по отношение на замърсяването на въздуха са „ неистина “ и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията.
Назряваща „ злополука “
Със или без средства от Европейски Съюз, анализаторите настояват, че България има единствено три години, преди огромна част от въгледобивния бранш да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени. На процедура те получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите. Но когато тези контракти приключат до 2026 година, държавната поддръжка няма да бъде допустима.
Управляващият шеф на AES България Иван Цанков сподели пред POLITICO, че неговата компания стартира „ да изследва различни други възможности в допълнение към въглищата, като биомаса, които може да изгаря, с цел да продължи да извършва отговорностите след 2026 година
Държавната „ Марица Изток-2 “, най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че „ не е конкурентна на пазара “, сподели ръководителят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред POLITICO, Той добави, че по-рано този месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания. И това преди да се пресметна цената на въглищата и заплатите на служащите.
„ Това не може да продължи дълго и е неустойчиво “, сподели Иванов, потвърждавайки, че съгласно актуалните правила на Европейски Съюз, директните дотации за въглищни централи ще бъдат противозаконни през 2025 година
„ При сегашната цена на електрическата енергия всички централи са на загуба “, сподели Владимиров. Това значи, че „ без дотации множеството от служащите ще изгубят работата си “ до 2026 година
Въпросът какво ще вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ „ Подкрепа “, който съставлява 9000 служащи от промишлеността. Ето за какво „ ние сме принудени да защитим това, което имаме “, сподели той.
„ Не знаем какво ще се случи “, сподели Загоров и добави, че „ най-важното, което желаеме, е някакъв проект “. Без да има направен подобен, ще настъпи „ обществена злополука “.
*Текстът е оповестен в „ Политико “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Но България е единствената страна от Европейски Съюз, която към момента не е показала обстоен проект за това по какъв начин ще бъдат изразходвани парите. София към този момент загуби 100 милиона евро, като не извърши предходна цел, и в този момент може да загуби още 800 милиона евро, в случай че не работи в точния момент за тазгодишния краен период.
Това се случва, откакто през януари българските законодатели гласоподаваха за анулация на предварителното прекъсване на въглищните централи, контрактувано с Европейската комисия. Това сложи в заплаха още милиарди пари от Европейски Съюз, свързани с проекта за възобновяване след пандемията.
Миньори, неправителствени организации и локални поданици упрекват за забавянето държавните управления на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически разтърсвания през последните две години. Политиците са упреквани, че отсрочват мъчителни решения, вместо да работят и да изготвят проекти за равномерен зелен преход.
„ Нищо не беше направено. Никой не желае да носи отрицателни политически последствия. Те желаят да оставят казуса на идващото държавно управление и да протакат “, сподели Живко Тодоров, кмет на Стара Загора.
Районът е дом на 11 000 миньори и служащи в комплекс Марица Изток. В него три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид (CO2) във въздуха всяка година.
Въпреки че крайният период за показване на проекта е краят на тази година, Комисията нормално се нуждае от шест месеца, с цел да прегледа документите, а това е къс времеви прозорец. Но има признаци, че София може най-сетне да се заеме с този проблем, откакто преди месец на власт пристигна ново държавно управление.
„ Имаме концепция по какъв начин да подходим към този развой “, сподели българският министър председател Николай Денков пред POLITICO.
Той добави, че ще показа нови хрумвания пред Европейски Съюз през „ идващите няколко седмици “ и даде знак, че е получил удължение на периода „ до края на септември “ след среща с ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
„ Ключовият миг е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо би трябвало да следва стопански причини, а по-късно и софтуерни условия. В същото време би трябвало да се грижим и за хората, които работят там. Не е елементарно, сензитивно е, само че е осъществимо “, сподели той.
„ Политическа стихия “
Докато Полша постоянно е изправена пред сурови рецензии поради мощната си взаимозависимост от въглищата, България е стопанската система с най-голямо въглеродно ползване в Европейски Съюз и към момента разчита на черното гориво за производството на към една трета от своята електрическа енергия.
Половината излъчвания от CO2 в страната идват от производството на въглища, твърди Мартин Владимиров, енергиен специалист в Центъра за проучване на демокрацията, основан в София мозъчен концерн.
Това прави прехода от въглища незабавен проблем, изключително в светлината на задачите на Европейски Съюз за климата.
Но локалните поданици и въглищните служащи подлагат под подозрение този ангажимент, като споделят, че последните държавни управления не са съумели да споделят ясно по отношение на своите проекти или да показват и стартират съответни ограничения.
„ Не се приема концепцията за обективен преход и последователното прекъсване на въгледобива, тъй като тук в района няма изпитание информацията да бъде показана по транспарантен метод “, сподели Румяна Грозева, която управлява Агенцията за районно развиване в Стара Загора.
Грозева сподели, че не се е чувала с представител на нито едно държавното управление от 2021 година, когато София за първи път стартира да изготвя проекта си за преход от въглищата.
„ Нито един от кметовете в района, нито един от член на общинските препоръки, нито една от компаниите, никой от нас не взе участие в полемиките и проектите през последните две години “, сподели тя, добавяйки, че без средства от Европейски Съюз справедливият преход ще бъде „ неосъществим “.
Въпросът е голямо главоболие за държавното управление, като се има поради, че към 43 000 души са директно и непряко заети във въгледобивната промишленост, сподели Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията.
„ Без значение какво прави държавното управление, то ще загуби “, сподели той. Партиите се притесняват, че ангажирането с последователно прекъсване на въглищата ще докара до „ политическа стихия “. Но без последна дата за прекъсване на въглищните централи ще се изгубят милиарди евро от фондовете на Европейски Съюз.
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред държавното управление се усложнява от съществуването на въгледобивните синдикати, които упорстват да не се стопират централите, поради корпоративни ползи.
„ Олигархичните мрежи към въглищните централи печелят от обстановката и притискат институциите да не работят “, споделя Владимиров. Много компании, занимаващи се с поддръжка на фабрики, превоз и кетъринг, имат „ тесни връзки с политическите партии “, сподели той.
Българският магнат Христо Ковачки, който ръководи шест въглищни електроцентрали в страната, е изключително предизвикателство, добави Владимиров.
Миналата година Европейският съд постанови, че един от обвързваните с него фабрики, „ Брикел “, е нарушил разпоредбите на Европейски Съюз за замърсяване на въздуха, а българското държавно управление съобщи, че е разкрило „ умопомрачителни нарушавания “ на мястото.
През февруари Европейската прокуратура стартира следствие на няколко от заводите, свързани с Ковачки. Обвиненията са, че са фалшифицирали данни за излъчванията, с цел да спестят 74 милиона евро въглеродни квоти на Европейски Съюз сред 2017 и 2021 година
Но „ нито едно държавно управление не може да му отнеме лиценза, макар че той нарушава екологичния закон “, сподели Владимиров.
Ковачки съобщи пред POLITICO, че неговият „ главен приоритет е да обезпечи равномерен енергиен преход, добавяйки, че обвързваните с него централи „ са уверени по пътя към цялостна енергийна промяна “. Бизнесменът твърди, че отчетите за нарушаванията на „ Брикел “ по отношение на замърсяването на въздуха са „ неистина “ и отхвърли да разяснява изказванията за измами с отчитане на излъчванията.
Назряваща „ злополука “
Със или без средства от Европейски Съюз, анализаторите настояват, че България има единствено три години, преди огромна част от въгледобивния бранш да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, благосъстоятелност на американските компании AES и Contour Global, се възползват от дълготрайни контракти с закрепени цени. На процедура те получават държавни дотации, когато цените на електрическата енергия са по-ниски от индустриалните разноски на централите. Но когато тези контракти приключат до 2026 година, държавната поддръжка няма да бъде допустима.
Управляващият шеф на AES България Иван Цанков сподели пред POLITICO, че неговата компания стартира „ да изследва различни други възможности в допълнение към въглищата, като биомаса, които може да изгаря, с цел да продължи да извършва отговорностите след 2026 година
Държавната „ Марица Изток-2 “, най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна поддръжка, само че „ не е конкурентна на пазара “, сподели ръководителят на българския енергиен регулатор Иван Иванов пред POLITICO, Той добави, че по-рано този месец тя е продавала на загуба единствено от заплащане на заеми за излъчвания. И това преди да се пресметна цената на въглищата и заплатите на служащите.
„ Това не може да продължи дълго и е неустойчиво “, сподели Иванов, потвърждавайки, че съгласно актуалните правила на Европейски Съюз, директните дотации за въглищни централи ще бъдат противозаконни през 2025 година
„ При сегашната цена на електрическата енергия всички централи са на загуба “, сподели Владимиров. Това значи, че „ без дотации множеството от служащите ще изгубят работата си “ до 2026 година
Въпросът какво ще вършат по-късно се усложнява от обстоятелството, че заплатите на служащите от въгледобивния бранш могат да бъдат с 50% по-високи от междинните за района, сподели Александър Загоров, началник на КТ „ Подкрепа “, който съставлява 9000 служащи от промишлеността. Ето за какво „ ние сме принудени да защитим това, което имаме “, сподели той.
„ Не знаем какво ще се случи “, сподели Загоров и добави, че „ най-важното, което желаеме, е някакъв проект “. Без да има направен подобен, ще настъпи „ обществена злополука “.
*Текстът е оповестен в „ Политико “. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ