Къде са концентрирани сградите и хората в София?
Като част от Стъпка 3 на общинската самодейност Визия за София се организира проучване на морфологията на града, което основава комбинирана база данни за постройките и демографията на София. Изследването обвързва информация за постройките от Кадастъра и от номенклатурите на панелните жилища, както и данни за популацията от последното броене на Националния статистически институт (НСИ).
Създадена е обща база данни, пространствено визуализирана на картата на града. Резултатът са тематични карти, които дават опция за разбор на разнообразни характерности като застрояване по отношение на квартала, плътност на популацията, централизация на избрани видове жилищни здания, източници на отопление и други демографски и морфологични индикатори за територията на град София. Целта е да се изведат съответни заключения и рекомендации за планирането на градската среда в София, които да бъдат употребявани в идващите стъпки от правенето на Визия за София. Резултатите демонстрират, че някои от столичните квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкоз обилни жилищни площи, че към този момент се подреждат до огромните жилищни комплекси в града. Бизнес постройките са ситуирани главно в централните и южни региони, до момента в който на север е съсредоточено повече произвеждане. Най-висока е междинната възраст на жителите в централната градски част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население, а повече от 50% от хората с висше обучение избират да живеят на юг от центъра. Аналитична част на проучването дава отговор на значими и настоящи градски въпроси, като - къде са съсредоточени постройките с огромна разгъната застроена повърхност (РЗП), с избрана функционалност и каква е гъстотата на популацията в обособените територии на София. Изведени са и рекомендации по какъв начин да се събират градските данни в бъдеще, с цел да се улесни точното им обвързване в Географска информационна система среда и да се употребяват оптимално за генериране на повече потребна информация при вземането на решения в градското обмисляне. Изследването се осъществя от съдружие |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София. Важна част от проучването преглежда концентрацията на жилищни здания в града - какви видове здания има в София и по какъв начин са разпределени те в разнообразни пространства в града. Оказва се, че елементи от най-многолюдните жилищни комплекси в София като „ Люлин “, „ Надежда “ и „ Дружба “ имат по-малка жилищна разгъната застроена повърхност (РЗП) от квартали като да вземем за пример „ Гоце Делчев “, „ Слатина “, „ Редута “ и „ Манастирски ливади “. Концентрацията на поданици обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до догатката, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е доста по-висока, до момента в който в “Манастирски ливади ” и “Витоша ” има огромен брой необитаеми жилища. Това от своя страна демонстрира, че южните квартали имат потенциал да привлекат още повече поданици, което ще докара до нужда от тяхното обслужване. Резултатите са показани на идващите карти и диаграми по квартали (градоустройствени единици - ГЕ). Коефициентът на активност на постройките за обитаване (РЗП на сградния фонд за обитаване по отношение на площта на съответния квартал, а не междинния КИНТ на парцелите в квартала) е над 1 в южните елементи на центъра, “Гоце Делчев ”, “Стрелбище ”, “Белите брези ”, елементи от “Лозенец ”, което демонстрира съсредоточието на жилищни площи в тези квартали. Според данните на Национален статистически институт от 2011 година цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този вид са с общо 13 типа структури, само че в три от най-големите комплекси „ Люлин “, „ Овча Купел “ и „ Младост ” доминират съвсем напълно два типа - БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 поданици. Анализът на разположението на административни и бизнес здания демонстрира, че концентрацията им е най-вече в южните и югоизточните елементи като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „ Цариградско шосе “, югозападната част от бул. „ Околовръстно шосе “ и централните градски елементи за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, комерсиалните здания са по-равномерно разпределени в целия град.
Създадена е обща база данни, пространствено визуализирана на картата на града. Резултатът са тематични карти, които дават опция за разбор на разнообразни характерности като застрояване по отношение на квартала, плътност на популацията, централизация на избрани видове жилищни здания, източници на отопление и други демографски и морфологични индикатори за територията на град София. Целта е да се изведат съответни заключения и рекомендации за планирането на градската среда в София, които да бъдат употребявани в идващите стъпки от правенето на Визия за София. Резултатите демонстрират, че някои от столичните квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкоз обилни жилищни площи, че към този момент се подреждат до огромните жилищни комплекси в града. Бизнес постройките са ситуирани главно в централните и южни региони, до момента в който на север е съсредоточено повече произвеждане. Най-висока е междинната възраст на жителите в централната градски част, най-ниска в кварталите с преобладаващо ромско население, а повече от 50% от хората с висше обучение избират да живеят на юг от центъра. Аналитична част на проучването дава отговор на значими и настоящи градски въпроси, като - къде са съсредоточени постройките с огромна разгъната застроена повърхност (РЗП), с избрана функционалност и каква е гъстотата на популацията в обособените територии на София. Изведени са и рекомендации по какъв начин да се събират градските данни в бъдеще, с цел да се улесни точното им обвързване в Географска информационна система среда и да се употребяват оптимално за генериране на повече потребна информация при вземането на решения в градското обмисляне. Изследването се осъществя от съдружие |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София. Важна част от проучването преглежда концентрацията на жилищни здания в града - какви видове здания има в София и по какъв начин са разпределени те в разнообразни пространства в града. Оказва се, че елементи от най-многолюдните жилищни комплекси в София като „ Люлин “, „ Надежда “ и „ Дружба “ имат по-малка жилищна разгъната застроена повърхност (РЗП) от квартали като да вземем за пример „ Гоце Делчев “, „ Слатина “, „ Редута “ и „ Манастирски ливади “. Концентрацията на поданици обаче е по-висока в първата група от квартали. Това води до догатката, че използваемостта на наличните жилищни площи в тях е доста по-висока, до момента в който в “Манастирски ливади ” и “Витоша ” има огромен брой необитаеми жилища. Това от своя страна демонстрира, че южните квартали имат потенциал да привлекат още повече поданици, което ще докара до нужда от тяхното обслужване. Резултатите са показани на идващите карти и диаграми по квартали (градоустройствени единици - ГЕ). Коефициентът на активност на постройките за обитаване (РЗП на сградния фонд за обитаване по отношение на площта на съответния квартал, а не междинния КИНТ на парцелите в квартала) е над 1 в южните елементи на центъра, “Гоце Делчев ”, “Стрелбище ”, “Белите брези ”, елементи от “Лозенец ”, което демонстрира съсредоточието на жилищни площи в тези квартали. Според данните на Национален статистически институт от 2011 година цели 41.6 % (452 485 жители) от общото население на София живеят в панелни блокове (ЕПЖС). Жилищните блокове от този вид са с общо 13 типа структури, само че в три от най-големите комплекси „ Люлин “, „ Овча Купел “ и „ Младост ” доминират съвсем напълно два типа - БС 69 СФ/УД/ (2267 единици) и Земляне 2-64 /2-68/ (540 единици), в които живеят общо 379 700 поданици. Анализът на разположението на административни и бизнес здания демонстрира, че концентрацията им е най-вече в южните и югоизточните елементи като Бизнес парк София в Младост, протежението на бул. „ Цариградско шосе “, югозападната част от бул. „ Околовръстно шосе “ и централните градски елементи за сметка на западните, северозападните и северните територии. За разлика от тях, комерсиалните здания са по-равномерно разпределени в целия град.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ