Шибан сняг! Ех, да беше Ванчето кметица, щеше да почисти всичко с лайномета
Като августовско чадо, получавам тежки пристъпи на уртикария единствено в случай че видя сняг на пощенска картичка, камо ли да ми е пред прага. В събота напълно предстоящо бях в непоносимо въодушевление, до момента в който заседнал до глезените в сиво-бялата гнусота се пробвах да разрина гаража и да разкарам изпотрошените клони от паркинга, до момента в който отвратителна кашлица раздираше гърдите ми. В един миг дори ме налегнаха мрачни мисли и се зачудих дали може да бъде по-кофти. И незабавно ме осени – може, и още по какъв начин.
Достатъчни бяха 4-5 хиляди гласа предишния месец и кмет на София щеше да е Ванчето Григорова. И тогава щяхме да забележим същински ташак. 30 сантиметра сняг щяха да ни се сторят като земетресението в Газиантеп и урагана Санди взети дружно. Предизборната страничка на каката още съществува във виртуалното пространство, може да влеете и да разгледате ей по този начин, от интерес, да видите с какво сме се разминали.
То бива, бива да няма една кьорава дума за инфраструктура, финанси, превоз и стопанска система, но кака Ваня с изключение на да вее портрети на Левски, Ленин и Мао по този начин и не се сети, че град не може да се ръководи с лозунги. Промяна на философията, приобщаване на периферното и оскъдно население от крайните квартали и... повече публични тоалетни. Това беше подготвила Григорова за мечтаната „ Червена “ София. И звучеше по този начин радостно и занимателно, че за малко тая торба нелепости да я тури на „ Московска “.
Да, когато на открито беше 20 градуса, марксисткото запенено празнословие звучеше като пресен лъх измежду технократските бюджетни матрици и цифрови планове на екипа от „ Спаси София “. Ама като падне малко сняг, нещата се обръщат на 180 градуса. И внезапно усещаш, че се разминахме на косъм с това да сме в ръцете на тъпкано със плява политическо плашило, което няма визия по какъв начин да ръководи каруца с въглища, камо ли милионен град.
С какво щеше да разчисти улиците Ванчето, с комсомолския пламък на омразата си към международния империализъм? Щеше да помоли братския руски съюз за някой бракуван бронетранспортьор, надупчен от украински ракети? Или непосредствено щеше да преоборудва своя обичан лайномет, с цел да опесъчи тротоарите? Тежките й грижи за ниската раждаемост и обществените помощи по какъв начин щяха да ни оказват помощ да се оправим със снега, леда и кишата? Аз нямам визия, но се притеснявам, че тя има още по-малка.
Не изпитвам безусловно никакви сантименти към лицето Васил Александров Терзиев, но се кръстя с двете ръце в този миг и целувам емблемката на „ Телерик “, като се замисля на какво злополучие за малко да се натъкнем. Ваня Григорова не просто апелираше към алените бабички с блудкави соц послания, тя се набърка във всички ниши, които могат да бъдат привлечени с популистки послания - патриотични парчета, маргинализирани групи, откровени кретени и таксиметрови водачи със самочувствието на учени от Българска академия на науките.
Бясна страст, развяна черна коса и прагматизъм на млада поетеса – това събра 170 000 гласа. И щяхме да се удавим с една педя сняг като мръсни котета. А кметицата щеше да ни изяснява чий е Крим.
Достатъчни бяха 4-5 хиляди гласа предишния месец и кмет на София щеше да е Ванчето Григорова. И тогава щяхме да забележим същински ташак. 30 сантиметра сняг щяха да ни се сторят като земетресението в Газиантеп и урагана Санди взети дружно. Предизборната страничка на каката още съществува във виртуалното пространство, може да влеете и да разгледате ей по този начин, от интерес, да видите с какво сме се разминали.
То бива, бива да няма една кьорава дума за инфраструктура, финанси, превоз и стопанска система, но кака Ваня с изключение на да вее портрети на Левски, Ленин и Мао по този начин и не се сети, че град не може да се ръководи с лозунги. Промяна на философията, приобщаване на периферното и оскъдно население от крайните квартали и... повече публични тоалетни. Това беше подготвила Григорова за мечтаната „ Червена “ София. И звучеше по този начин радостно и занимателно, че за малко тая торба нелепости да я тури на „ Московска “.
Да, когато на открито беше 20 градуса, марксисткото запенено празнословие звучеше като пресен лъх измежду технократските бюджетни матрици и цифрови планове на екипа от „ Спаси София “. Ама като падне малко сняг, нещата се обръщат на 180 градуса. И внезапно усещаш, че се разминахме на косъм с това да сме в ръцете на тъпкано със плява политическо плашило, което няма визия по какъв начин да ръководи каруца с въглища, камо ли милионен град.
С какво щеше да разчисти улиците Ванчето, с комсомолския пламък на омразата си към международния империализъм? Щеше да помоли братския руски съюз за някой бракуван бронетранспортьор, надупчен от украински ракети? Или непосредствено щеше да преоборудва своя обичан лайномет, с цел да опесъчи тротоарите? Тежките й грижи за ниската раждаемост и обществените помощи по какъв начин щяха да ни оказват помощ да се оправим със снега, леда и кишата? Аз нямам визия, но се притеснявам, че тя има още по-малка.
Не изпитвам безусловно никакви сантименти към лицето Васил Александров Терзиев, но се кръстя с двете ръце в този миг и целувам емблемката на „ Телерик “, като се замисля на какво злополучие за малко да се натъкнем. Ваня Григорова не просто апелираше към алените бабички с блудкави соц послания, тя се набърка във всички ниши, които могат да бъдат привлечени с популистки послания - патриотични парчета, маргинализирани групи, откровени кретени и таксиметрови водачи със самочувствието на учени от Българска академия на науките.
Бясна страст, развяна черна коса и прагматизъм на млада поетеса – това събра 170 000 гласа. И щяхме да се удавим с една педя сняг като мръсни котета. А кметицата щеше да ни изяснява чий е Крим.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ