Катерина затваря очи и си поема дъх, когато я питат

Катерина затваря очи и си поема мирис, когато я питат за брачна половинка ѝ, за който към момента се счита, че е в лабиринта от тунели под стоманодобивния цех „ Азовстал” в Мариупол, предава Би Би Си.

Тя е прекарала повече от два месеца в един от спонтанните бункери под голямото индустриално оборудване с двамата си сина, до момента в който бомбардировките като че ли в никакъв случай е нямало да свършат.

„ Ударите бяха толкоз тежки, че се усещаше, че стените на бункера се движат и самите стаи като че ли стават по-малки”, показва Катерина. „ Понякога имаше едночасова отмора и се надявахме, че може би това е всичко. Може би това е краят. Но не. Те продължаваха”.



Катерина завела двамата си сина в стоманодобивния цех при започване на март.

„ Те се приспособяват още веднъж да са навън”, споделя тя. „ Да ги видиш да тичат още веднъж на слънце е най-хубавото възприятие на света”.

Младата жена има вяра, че татко им към момента е в завода. Тя е говорила по телефона с него по-рано тази седмица и той е бил както нормално оптимистичен.



„ Той е доста мощен човек, мощен духом. Подкрепя ме през целия ми живот. Беше обич от пръв поглед”.

Тя мислела, че със фамилията ѝ ще се скрият в завода от бомбардировките за дни или най-вече седмица. Вместо това те прекарали подземен повече от 60 дни, до момента в който храната, водата и новините ставали все по-оскъдни.

Катерина се намирала в бункер дружно с още към 30 цивилни. От време на време брачният партньор ѝ, който се биел с съветските нашественици на повърхността, идвал да ги посети.



„ Когато ни посещаваше, той постоянно ни споделяше да се държим, повдигаше морала на всички, майтапеше се, смееше се, аплодираше ни, споделяше ни, че не би трябвало да се тормозим и че всичко ще е наред”, споделя Катерина.

„ Беше плашещо, тъй като идваше и си тръгваше под обстрел. Беше необичайно да го видя толкоз радостен, само че не мисля, че е имало различен метод. По отношение на морала и духа, мисля, че той е един от най-силните там”, декларира младата жена.

Двете момчета и Катерина са изведени от завода в границите на интервенция за освобождение на цивилни, проведена от Червения кръст и Организация на обединените нации. След това фамилията е евакуирано в Запорожие.

„ Имаше няколко пъти, когато губех вяра, че в миналото ще се измъкнем”, спомня си Катерина.

Домът ѝ в Мариупол е опустошен и след двата месеца в подземията на завода, тя към момента чака вести за брачна половинка си. Въпреки това дамата се държи и остава оптимист.

„ Уверена съм, че нещата за нас ще се оправят. Уверена съм, че Украйна ще победи и ще остане самостоятелна държава”, споделя Катерина.

Над 1000 украински бойци остават в обсадения цех „ Азовстал” в Мариупол, разгласи в сряда проруски сепаратистки водач.

Руското министерство на защитата заяви по-рано през днешния ден, че 959 украински бойци са се предали от понеделник в завода, който се трансформира в знак на украинската опозиция против съветската инвазия.

Говорейки пред кореспонденти в Мариупол, водачът на отделилата се от Украйна Донецка национална република Денис Пушилин разгласи, че в обширния промишлен комплекс е имало към 2000 бойци и „ малко над половината” са останали вътре. Тази информация няма по какъв начин да бъде доказана по самостоятелен път.

Кадри, публикувани от съветското министерство на защитата пък демонстрираха няколко дами измежду хората, изведени от територията на обсадения цех.