Катастрофата на „Тракия“ е очевиден пропуск в законодателството
Катастрофата на „ Тракия “ е явен пропуск в законодателството. Това е мнението на екипа от Института по пътна сигурност. В тяхната позиция се споделя:
По създание този случай е можело да бъде избегнат, в случай че бяха съобразени няколко доста основни обстоятелството. На първо място би трябвало да обърнем внимание на това, че сега, според настоящото българско законодателство е възможно по автомагистрала да се движи нископодов градски рейс.
Този вид транспортни средства разрешава превозването на правостоящи пасажери. В съответния случай е позволено рейс, който не разполага с задоволително предпазни средства да се движи по автомагистрален път, където другите участници в придвижването имат право да развиват скорости до 140 км/ч. Това е явен пропуск в законодателството ни.
От друга страна обаче е притеснително и това, че длъжностните лица в Столична община и всички останали, които са утвърждавали общинската транспортна скица на София, са разрешили придвижването на нископодов градски рейсове по автомагистрала. В съответния сектор има различен път, който би обезпечил повече сигурност и обикновено предугаждане на рейсовете.
Най-вероятно заради стопански аргументи маршрута на рейса е моделиран по този начин, че част от трасето да минава през Автомагистрала Тракия. Очевидно е, че никой не е сложил сигурността на пасажерите пътуващи в градския превоз преди всичко, както и никой не е помислил за останалите участници в придвижването, които употребяват Автомагистрала Тракия. Още по-притеснително е и това, че Линия № 5 в уеб страницата на Центъра за градска подвижност е означена като „ Крайградска линия “ № 5 „ Автостанция Гео Милев “- с. Лозен, а действително линията се извършва от нископодови градски рейс. Разликата сред нископодови градски рейс и нископодови крайградски рейс е в това, че при градския може да се возят правостоящи пасажери, а при крайградските се возят единствено седнали пасажери.
Следва да сложим някой въпроси като това, че авариралия рейс, с цел да подсигурява сигурност на правостоящите пасажери не би следвало да подвига скорост по-висока от 30-40 км/ч., а с тази скорост транспортното средство ще пречи на останалите участници в придвижването. Ако обаче допуснем, че водачът на ППС-то усили скоростта до 70-80 км/ч, то той ще заплаши съществено живота на пасажерите, само че в другия случай при скорост 40-50 км/ч, то застрашени ще са останалите ползватели на автомагистралата.
Този случай е явен пропуск в законодателството и явно всички длъжностни лица, които би трябвало да се грижат за сигурността на хората най-малко по линиите на градския превоз са позволили прекалено много пропуски, с които са разрешили да се стигне до днешния случай, в който по знамение няма починали. Но до по кое време ще разчитаме на шанса и до по кое време ще заплащаме със личното си здраве и живот за пропуските на страната?
По създание този случай е можело да бъде избегнат, в случай че бяха съобразени няколко доста основни обстоятелството. На първо място би трябвало да обърнем внимание на това, че сега, според настоящото българско законодателство е възможно по автомагистрала да се движи нископодов градски рейс.
Този вид транспортни средства разрешава превозването на правостоящи пасажери. В съответния случай е позволено рейс, който не разполага с задоволително предпазни средства да се движи по автомагистрален път, където другите участници в придвижването имат право да развиват скорости до 140 км/ч. Това е явен пропуск в законодателството ни.
От друга страна обаче е притеснително и това, че длъжностните лица в Столична община и всички останали, които са утвърждавали общинската транспортна скица на София, са разрешили придвижването на нископодов градски рейсове по автомагистрала. В съответния сектор има различен път, който би обезпечил повече сигурност и обикновено предугаждане на рейсовете.
Най-вероятно заради стопански аргументи маршрута на рейса е моделиран по този начин, че част от трасето да минава през Автомагистрала Тракия. Очевидно е, че никой не е сложил сигурността на пасажерите пътуващи в градския превоз преди всичко, както и никой не е помислил за останалите участници в придвижването, които употребяват Автомагистрала Тракия. Още по-притеснително е и това, че Линия № 5 в уеб страницата на Центъра за градска подвижност е означена като „ Крайградска линия “ № 5 „ Автостанция Гео Милев “- с. Лозен, а действително линията се извършва от нископодови градски рейс. Разликата сред нископодови градски рейс и нископодови крайградски рейс е в това, че при градския може да се возят правостоящи пасажери, а при крайградските се возят единствено седнали пасажери.
Следва да сложим някой въпроси като това, че авариралия рейс, с цел да подсигурява сигурност на правостоящите пасажери не би следвало да подвига скорост по-висока от 30-40 км/ч., а с тази скорост транспортното средство ще пречи на останалите участници в придвижването. Ако обаче допуснем, че водачът на ППС-то усили скоростта до 70-80 км/ч, то той ще заплаши съществено живота на пасажерите, само че в другия случай при скорост 40-50 км/ч, то застрашени ще са останалите ползватели на автомагистралата.
Този случай е явен пропуск в законодателството и явно всички длъжностни лица, които би трябвало да се грижат за сигурността на хората най-малко по линиите на градския превоз са позволили прекалено много пропуски, с които са разрешили да се стигне до днешния случай, в който по знамение няма починали. Но до по кое време ще разчитаме на шанса и до по кое време ще заплащаме със личното си здраве и живот за пропуските на страната?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ