След смъртта на 12-годишната Сияна - кой е виновен и може ли да бъде спряна войната по пътищата
Катастрофата на пътя Плевен - Луковит, която лиши живота на 12-годишната Сияна, още веднъж слага на дневен ред въпроса по какъв начин да се оправим с неразумните водачи и по какъв начин да се спре войната на пътя. Темата разясниха в студиото на Българска национална телевизия " Денят стартира " Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики и Нинелла Върбанова от Сдружение " Ангели на пътя ".
Според Върбанова, се въртим в обаян кръг от най-малко 24 години. През 1999 година брат й и братовчед й са били убити от напушен водач:
В нашия случай ние имахме благополучие в нещастието, колкото и да звучи брутално за незапознати с тематиката, тъй като водачът умъртви и себе си. Всички останали случаи в нашето съдружие, които са няколко десетки - някакъв най-малък % на фона на всички убити във България по пътищата, във всички тези случаи убийците на техните деца и близки хора са живи и здрави. Какво се случва в България в последните 30 години? След като един водач убие едно дете, следващото, българската правосъдна система стартира една подигравка със фамилията му. Буквално стартира да убива всяко от тези фамилии в продължение на години.
По думите й, българското законодателство е основало съвършени механизми за това и законите са такива, че правосъдната власт умерено може да удължава тази подигравка до едни невъобразими равнища и времетраене, защото има каузи, които се точат по над 10 години.
През това време пътните убийци имат право да се разболяват неведнъж, употребяват се даже и реномирани клиники и лекари, които издават медицински свидетелства. Както виждаме същите хора, които фучат с 200 км/ч, сега в който се озоват в съда, те са с патерици, на инвалидни колички и така нататък Същото е и с юристи, със съдии, дознатели опропастяват първоначално опцията след това да има съответни съответни доказателства, изясни Върбанова.
Според нея, целият институционален механизъм в България е ориентиран към това да пази правата не на естествените хора, на тези, които раждат и възпитават естествени деца, а към това да пази правата на пътните нарушители и рецидивисти.
От Европейския център за транспортни политики са подавали сигнали за въпросния сектор, където почина 12-годишната Сияна, още през лятото.
Това надалеч не е единственият път, за който ни подаваме сигнали и няма никакъв резултат. Там стана смъртен случай, само че същия ден на един различен път станаха отново две тежки произшествия, отново с тежкотоварни камиони и отново по този начин безпределно доста сигнали, реакция никаква. И аз дръзвам доста отговорно да настоявам, че в последните 4-5 години поддръжка на пътища нямаше. И с ваша помощ сме се борили да оправят една ограничаваща система, един знак да сменят. Така, че този проблем е продължителен, уточни Диана Русинова.
След разпоредената инспекция от районния министър Иван Иванов, Русинова изрази вяра да се види къде е този продължителен проблем:
В множеството случаи има едно разследване, едно доста огромно безхаберие, което страната си разрешава от години да ползва върху личните си жители. И в действителност гибелта на това дете към този момент преля чашата на търпението ни - на специалисти и жители, които се борим за някакви права. Мисля, че към този момент в действителност би трябвало някак си по-сериозно страната да огледа на тези проблеми и на тези въпроси, а да не се залъгваме.
Според Върбанова, се въртим в обаян кръг от най-малко 24 години. През 1999 година брат й и братовчед й са били убити от напушен водач:
В нашия случай ние имахме благополучие в нещастието, колкото и да звучи брутално за незапознати с тематиката, тъй като водачът умъртви и себе си. Всички останали случаи в нашето съдружие, които са няколко десетки - някакъв най-малък % на фона на всички убити във България по пътищата, във всички тези случаи убийците на техните деца и близки хора са живи и здрави. Какво се случва в България в последните 30 години? След като един водач убие едно дете, следващото, българската правосъдна система стартира една подигравка със фамилията му. Буквално стартира да убива всяко от тези фамилии в продължение на години.
По думите й, българското законодателство е основало съвършени механизми за това и законите са такива, че правосъдната власт умерено може да удължава тази подигравка до едни невъобразими равнища и времетраене, защото има каузи, които се точат по над 10 години.
През това време пътните убийци имат право да се разболяват неведнъж, употребяват се даже и реномирани клиники и лекари, които издават медицински свидетелства. Както виждаме същите хора, които фучат с 200 км/ч, сега в който се озоват в съда, те са с патерици, на инвалидни колички и така нататък Същото е и с юристи, със съдии, дознатели опропастяват първоначално опцията след това да има съответни съответни доказателства, изясни Върбанова.
Според нея, целият институционален механизъм в България е ориентиран към това да пази правата не на естествените хора, на тези, които раждат и възпитават естествени деца, а към това да пази правата на пътните нарушители и рецидивисти.
От Европейския център за транспортни политики са подавали сигнали за въпросния сектор, където почина 12-годишната Сияна, още през лятото.
Това надалеч не е единственият път, за който ни подаваме сигнали и няма никакъв резултат. Там стана смъртен случай, само че същия ден на един различен път станаха отново две тежки произшествия, отново с тежкотоварни камиони и отново по този начин безпределно доста сигнали, реакция никаква. И аз дръзвам доста отговорно да настоявам, че в последните 4-5 години поддръжка на пътища нямаше. И с ваша помощ сме се борили да оправят една ограничаваща система, един знак да сменят. Така, че този проблем е продължителен, уточни Диана Русинова.
След разпоредената инспекция от районния министър Иван Иванов, Русинова изрази вяра да се види къде е този продължителен проблем:
В множеството случаи има едно разследване, едно доста огромно безхаберие, което страната си разрешава от години да ползва върху личните си жители. И в действителност гибелта на това дете към този момент преля чашата на търпението ни - на специалисти и жители, които се борим за някакви права. Мисля, че към този момент в действителност би трябвало някак си по-сериозно страната да огледа на тези проблеми и на тези въпроси, а да не се залъгваме.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ