Катара… такваз прокоба черна не се обръща нивга, тя трябва

`Катара` - книга за проклятието и любовта в един род на каракачани |

„ Катара… такваз поличба черна не се обръща нивга, тя би трябвало да се изживее и да се изплати дългът през вековете… “

" Катара " - по този начин се споделя дебютната книга на Мария Лазарова.

Историите на каракачаните от седемте описа се преплитат поради антично проклинание, наречено Катара. То прекрачва епохи и трансформира ориси, само че не може да спре кръговрата на живота. Не може да спре любовта, която е неподвластна на време, пространство, етноси и религии. Кой дефинира коя истина е действителност - единствено сърцето може да долови вибрацията на нереалното, само че и единствено сърцето може да одобри нереалното за действително и да живее с него вечно.

Катара в превод от гръцки значи проклинание.

Първият роман е по действителни събития в рода на Мария Лазарова, избрала за собствен креативен псевдоним гръцкото Морфа.

Останалите са въодушевени от митове за каракачаните, античен номадски народ, който съвсем не се е смесвал с други нации. Някъде обратно във времето в рода на авторката се случва една невъзможна обич. Една синеока жена е пристанала на турчин и това е белязало целия жанр с катара. Дядото на Мария срещнал баба й и, макар че знаел за проклятието, я взел за жена. Родът на баба й бил анатемосан, а тя била последното, седмо или осмо потомство, над което черната орис хвърляла своята сянка.

Стара фамилна фотография, обработена и оцветена от дъщерята на авторката – Ирена. На нея са дядо Коста, баба Мария, сестрата на Коста – Христина, а бебето е вуйчо й Михаил.

Приказки от Горната земя

За каракачаните Гергьовден е ярък празник. Тогава се качват нагоре в планините. По Димитровден слизат. Зимата за людете вършат колиби. Не са имали кошари за животните, които и най-студените зими изкарвали, топлейки се между тях с телата си. Били на правилото мощните оцеляват.

Ходели по билата със стадата и не знаели граници сред България, Гърция, Албания, Македония. Така социализмът ги хваща в разнообразни страни и разделя фамилии.

Дядо ми е роден в Одрин, споделя Мария Лазарова. През 1957 година му лишават над 500 овце и ги национализират. По това време е сред Мъглиж и Казанлък. Тежката подигравка е, че го назначават за пастир на личното му стадо. Още повече, че национализират единствено овцете. Каракачанските кучета, придружавали в миналото стадата, пускат да скитат, а конете, тъй като по соца нямали концепция по какъв начин се гледа този добитък, изклали и трансформирали на салами. А каракачанските породи овца, куче и кон са били на хилядолетия. За каракачаните цялото им имане е бил добитъкът.

След като затварят границите, част от братята на дядото на Мария остават в Гърция. С една от сестрите си, омъжена в Гърция, дядо Коста в никакъв случай повече не се вижда. Нейният брачен партньор, дружно с единия си наследник идва в България през 1990 година, след гибелта на дядото. Два дни плакал – спомня си Мария. Спомня си и още, че той помолил да оставят лампите светнати, та да не дойдат мъртвите.

Каракачаните са мощно религиозни християни. Но приказват с мъртвите, споделя Мария:

- Баба ми, лека й пръст, съм я чувала да споделя „ Видях го Коста на вратата “, а знам, че е мъртъв. Дядо, както тръгвал да мести стадата, казвал на майка ми: „ Лягам и тъкмо да заспя, и слушам мъртвите ми приказват. На три разнообразни езици ми приказват. Да ми кажат да се преместя, че съм лежащ на гробовете им.

И нещо любопитно. За каракачаните дамата не е тя. В каракачанския акцент на гръцкия език няма форма за тя, има мъжки жанр и междинен жанр, а дамата е то, в междинен жанр. Те споделят да вземем за пример – имам две деца, което значи, че имат две момчета. Може да имат и още пет девойки, само че се изброяват единствено момчетата, разказава авторката.

Това обаче изцяло контрастира със мощните характери на героините в книгата, които, сходно на дамите във семейството на Мария, отстояват любовта си.

Мария Лазарова

Книгата към този момент е на пазара, а Мария Лазарова има намерение да я издаде и като аудиокнига. Гласът в нея ще е на македонския артист Кире Гьоревски, който е гледала в пиесата на Явор Гърдев " Наблюдателите ". Също по този начин авторката особено благодари на Мирелла Иванова и Венцислав Калбанов от криейтив студио Like the People.

Илюстрациите в книгата са професионалният прощъпалник на 23-годишния Антонио Стефанов, племенник на Мария, приключил през предходната година специалността " Илюстрация на книги " в Националната художествена академия.