Испания: една предизвестена катастрофа
Каталуния разгласи самостоятелност, а испанското държавно управление задейства с член 155 така наречен “ядрена алтернатива ”. Каталунската зараза би трябвало да се спре. Време е Европейският съюз да излезе с освен това от просто загрижени думи, пише Габриел Гонзалес в разбора си за испанската рецесия.
Два влака в Испания са се засилили един против различен и като че никой не може да ги спре. Този облик на твърдоглавието и ожесточението, който както Мадрид, по този начин и Барселона постановиха за рецесията в Каталуния, беше употребен предостатъчно постоянно в медиите през изтеклите седмици. Сега влаковете се сблъскаха с цялостна мощ. Каталуния разгласи самостоятелност, а испанският сенат задейства прословутия член 155, който значи обезвластяване на каталунското държавно управление и лишаване на самостоятелните му права.
Това безспорно е незабравим ден в историята на Испания или в случай че би трябвало да го формулираме по-неутрално – ден на дълбокото разделяне. Четири пъти в историята на този район е прокламирана “Каталунска република ” респ. “Каталунска страна ”. За пръв път през 17. век, по-късно по време на първата испанска република през 1873, а по-късно два пъти по време на Втората испанска република, в навечерието на Испанската революция през 1931 - 1934 година Във всички тези случаи става дума обаче не за цялостна декларация за самостоятелност, а единствено за разгласа на независимата каталунска страна в границите на федерална Испания. Почти всички тези “независимости ” на Каталуния траят не повече от няколко дни.
Политиката на Рахой
Толкова по-неразбираема наподобява на пръв взор декларацията за самостоятелност на Каталуния, за която човек неизбежно се пита по какъв начин е допустимо да се стигне до нея. Защо таман в този момент, през 2017 година, в границите на демократичната правова страна Испания, която подсигурява обхватни самостоятелни права и обезпечава на каталунците, включени дружно с Испания в границите на Европейски Съюз, живот в богатство и мир?
За да отговорим на този въпрос, е належащо да хвърлим взор освен към Испания. Начинът, по който ръководещата в Мадрид консервативна партия, водена от Мариано Рахой, се опита – без каквито и да било емпатия и дипломатична сензитивност, по тази причина пък само с беззаветна честност към разпоредбите – да овладее тази неповторима за Испания рецесия, е удостоверение за безпримерна липса на въображение. Рахой не е дорасъл до своя пост и най-малкото от 2010 година, когато испанският Конституционен съд отхвърли обновения самостоятелен статут от 2006-та, способства доста за изострянето на рецесията.
Средиземноморска Северна Ирландия?
Визирайки референдума в Шотландия, каталунският политик Луис Рабел насочи неотдавна следното предизвестие: " Да не стане по този начин, че да заспим с фантазията за Шотландия, само че да се събудим в Северна Ирландия. " В идващите дни ще си проличи дали популистките пропагандатори на едностранчивата и противозаконна самостоятелност на Каталуния ще трансфорат страната в една средиземноморска Северна Ирландия.
Поне в този момент даже и най-заспалите европейски политици би трябвало да виждат, че тук към този момент не става дума единствено за испански проблем. Един нов тип " испански грип " под формата на унилатерални заявления за самостоятелност може да обхване и други страни от Европейския съюз. Съюзът не трябва непрекъснато да се снишава, както в тази ситуация с Шотландия, а в този момент и с Каталуния. Той най-сетне би трябвало да си набави " кутия за спешна помощ ", с която градивно да способства за решаването на проблеми, които - както в този момент в тази ситуация с Испания - напълно надвишават опциите на централното държавно управление.
Два влака в Испания са се засилили един против различен и като че никой не може да ги спре. Този облик на твърдоглавието и ожесточението, който както Мадрид, по този начин и Барселона постановиха за рецесията в Каталуния, беше употребен предостатъчно постоянно в медиите през изтеклите седмици. Сега влаковете се сблъскаха с цялостна мощ. Каталуния разгласи самостоятелност, а испанският сенат задейства прословутия член 155, който значи обезвластяване на каталунското държавно управление и лишаване на самостоятелните му права.
Това безспорно е незабравим ден в историята на Испания или в случай че би трябвало да го формулираме по-неутрално – ден на дълбокото разделяне. Четири пъти в историята на този район е прокламирана “Каталунска република ” респ. “Каталунска страна ”. За пръв път през 17. век, по-късно по време на първата испанска република през 1873, а по-късно два пъти по време на Втората испанска република, в навечерието на Испанската революция през 1931 - 1934 година Във всички тези случаи става дума обаче не за цялостна декларация за самостоятелност, а единствено за разгласа на независимата каталунска страна в границите на федерална Испания. Почти всички тези “независимости ” на Каталуния траят не повече от няколко дни.
Политиката на Рахой
Толкова по-неразбираема наподобява на пръв взор декларацията за самостоятелност на Каталуния, за която човек неизбежно се пита по какъв начин е допустимо да се стигне до нея. Защо таман в този момент, през 2017 година, в границите на демократичната правова страна Испания, която подсигурява обхватни самостоятелни права и обезпечава на каталунците, включени дружно с Испания в границите на Европейски Съюз, живот в богатство и мир?
За да отговорим на този въпрос, е належащо да хвърлим взор освен към Испания. Начинът, по който ръководещата в Мадрид консервативна партия, водена от Мариано Рахой, се опита – без каквито и да било емпатия и дипломатична сензитивност, по тази причина пък само с беззаветна честност към разпоредбите – да овладее тази неповторима за Испания рецесия, е удостоверение за безпримерна липса на въображение. Рахой не е дорасъл до своя пост и най-малкото от 2010 година, когато испанският Конституционен съд отхвърли обновения самостоятелен статут от 2006-та, способства доста за изострянето на рецесията.
Средиземноморска Северна Ирландия?
Визирайки референдума в Шотландия, каталунският политик Луис Рабел насочи неотдавна следното предизвестие: " Да не стане по този начин, че да заспим с фантазията за Шотландия, само че да се събудим в Северна Ирландия. " В идващите дни ще си проличи дали популистките пропагандатори на едностранчивата и противозаконна самостоятелност на Каталуния ще трансфорат страната в една средиземноморска Северна Ирландия.
Поне в този момент даже и най-заспалите европейски политици би трябвало да виждат, че тук към този момент не става дума единствено за испански проблем. Един нов тип " испански грип " под формата на унилатерални заявления за самостоятелност може да обхване и други страни от Европейския съюз. Съюзът не трябва непрекъснато да се снишава, както в тази ситуация с Шотландия, а в този момент и с Каталуния. Той най-сетне би трябвало да си набави " кутия за спешна помощ ", с която градивно да способства за решаването на проблеми, които - както в този момент в тази ситуация с Испания - напълно надвишават опциите на централното държавно управление.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ