Каспийско море пресъхва бързо и застрашава петролната и газова индустрия
Каспийско море губи вода с все по-бързи темпове, което заплашва както дейността на пристанищата и петролните доставки, по този начин и популацията на есетра и тюлени. За това предупреждават азербайджанските управляващи, предава Българска телеграфна агенция. Най-голямото соленоводно езеро в света има обилни офшорни петролни ресурси и от него черпят нефт и газ Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан.
От десетилетия Каспийско море става все по-плитко, само че данните демонстрират, че наклонността се форсира, уточни заместник-министърът на екологията на Азербайджан Рауф Хаджиев, представен от Reuters.
Морското равнище се е намалило с 0.93 метра през последните пет години, с 1.5 м през последните 10 и с 2.5 м през последните 30 години, сподели Хаджиев, оценявайки сегашния ритъм на спад с 20 – 30 см на година.
Отстъплението на бреговата линия трансформира естествените условия, нарушава икономическата активност и основава нови провокации за устойчивото развиване “, съобщи Хаджиев.
Въпреки влошаващите се връзки сред Азербайджан и Русия според протокола, подписан сред тях, работна група възнамерява да утвърди взаимна стратегия през септември за наблюдаване и дейности в отговор на казуса.
Москва свързва свиването на Каспийско море основно с климатичните промени, само че Азербайджан я упреква за построяването на язовири по поречието река Волга, която обезпечава 80 % от водата, вливаща се в Каспийско море.
По думите на Хаджиев, понижаването на водното равнище към този момент се отразява на живота на популацията по крайбрежието и работата на пристанищата. Около 4 милиона души живеят по крайбрежието на Азербайджан, а към 15 милиона – в Каспийския район като цяло.
Според заместник-министъра, корабите се сблъскват с все по-големи компликации при влизането и маневрирането в пристанището на азербайджанската столица Баку. Това понижава потенциала за товарни транспорти и покачва логистичните разноски, добави той.
Намаляване на петролните транспорти
Транспортирането на нефт и петролни артикули през терминала Дубенди, най-големият петролен терминал в азербайджанските води на Каспийско море, е намаляло до 810 000 тона през първата половина на 2025 година по отношение на 880 000 тона през същия интервал на предходната година, съгласно Елдар Салахов, шеф на Международното морско пристанище в Баку.
Той свързва спада с понижаването на морското равнище, което съгласно него постанова провеждането на огромни действия по драгиране, с цел да се подсигурява постоянна и непрекъсната работа на пристанището.
През 2024 година в нефтения терминал Дубенди са били драгирани над 250 000 кубични метра, с цел да се подсигурява, че най-големите танкери могат да влизат без ограничавания, сподели той пред Reuters.
Заплаха за рибните и тюленови популации
Отстъплението на водите унищожава влажни зони, лагуни и тръстикови полета и заплашва оцеляването на някои морски типове, сподели Хаджиев.
Най-голямата заплаха е за есетрата – риба, ценена поради хайвера си, която към този момент е застрашена от изгубване. Тя губи до 45 % от летните и есенните си местообитания и е отрязана от обичайните си места за размножаване в реките.
Каспийските тюлени също са застрашени от намаляващата морска повърхност и изгубването на сезонните ледени полета на север, където те се развъждат, добави той.
При намаление на морското ниво с 5 метра тюлените губят до 81 % от местата си за размножаване, а при намаляване с 10 метра те остават съвсем изцяло лишени от подобаващи места “, сподели Хаджиев.
Каспийско море петролни доставки петролна и газова промишленост пресъхване Азербайджан Русия петролни запаси
От десетилетия Каспийско море става все по-плитко, само че данните демонстрират, че наклонността се форсира, уточни заместник-министърът на екологията на Азербайджан Рауф Хаджиев, представен от Reuters.
Морското равнище се е намалило с 0.93 метра през последните пет години, с 1.5 м през последните 10 и с 2.5 м през последните 30 години, сподели Хаджиев, оценявайки сегашния ритъм на спад с 20 – 30 см на година.
Отстъплението на бреговата линия трансформира естествените условия, нарушава икономическата активност и основава нови провокации за устойчивото развиване “, съобщи Хаджиев.
Въпреки влошаващите се връзки сред Азербайджан и Русия според протокола, подписан сред тях, работна група възнамерява да утвърди взаимна стратегия през септември за наблюдаване и дейности в отговор на казуса.
Москва свързва свиването на Каспийско море основно с климатичните промени, само че Азербайджан я упреква за построяването на язовири по поречието река Волга, която обезпечава 80 % от водата, вливаща се в Каспийско море.
По думите на Хаджиев, понижаването на водното равнище към този момент се отразява на живота на популацията по крайбрежието и работата на пристанищата. Около 4 милиона души живеят по крайбрежието на Азербайджан, а към 15 милиона – в Каспийския район като цяло.
Според заместник-министъра, корабите се сблъскват с все по-големи компликации при влизането и маневрирането в пристанището на азербайджанската столица Баку. Това понижава потенциала за товарни транспорти и покачва логистичните разноски, добави той.
Намаляване на петролните транспорти
Транспортирането на нефт и петролни артикули през терминала Дубенди, най-големият петролен терминал в азербайджанските води на Каспийско море, е намаляло до 810 000 тона през първата половина на 2025 година по отношение на 880 000 тона през същия интервал на предходната година, съгласно Елдар Салахов, шеф на Международното морско пристанище в Баку.
Той свързва спада с понижаването на морското равнище, което съгласно него постанова провеждането на огромни действия по драгиране, с цел да се подсигурява постоянна и непрекъсната работа на пристанището.
През 2024 година в нефтения терминал Дубенди са били драгирани над 250 000 кубични метра, с цел да се подсигурява, че най-големите танкери могат да влизат без ограничавания, сподели той пред Reuters.
Заплаха за рибните и тюленови популации
Отстъплението на водите унищожава влажни зони, лагуни и тръстикови полета и заплашва оцеляването на някои морски типове, сподели Хаджиев.
Най-голямата заплаха е за есетрата – риба, ценена поради хайвера си, която към този момент е застрашена от изгубване. Тя губи до 45 % от летните и есенните си местообитания и е отрязана от обичайните си места за размножаване в реките.
Каспийските тюлени също са застрашени от намаляващата морска повърхност и изгубването на сезонните ледени полета на север, където те се развъждат, добави той.
При намаление на морското ниво с 5 метра тюлените губят до 81 % от местата си за размножаване, а при намаляване с 10 метра те остават съвсем изцяло лишени от подобаващи места “, сподели Хаджиев.
Каспийско море петролни доставки петролна и газова промишленост пресъхване Азербайджан Русия петролни запаси
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ