Късно в понеделник по време на пленарното заседание на Европейския

...
Късно в понеделник по време на пленарното заседание на Европейския
Коментари Харесай

Защо българското председателство не участва в дебата за Истанбулската конвенция в Европарламента

Късно в понеделник по време на пленарното съвещание на Европейския парламент се организира полемика за Истанбулската спогодба и множеството евродепутати приканиха страните, които към момента не са я утвърдили (сред тях е и България), да го създадат.

След дебата се чуха рецензии, в това число от ръководителя на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, че българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е отсъствало от пленарната зала.

Обяснението е просто. Говорителят на непрекъснатото посланичество на България към Европейски Съюз Геновева Червенакова сподели пред " Дневник ", че " според откритата процедура всяко ротационно председателство при започване на мандата си декларира по писмен път пред Европейския парламент готовността си да взе участие от името на Съвета в пленарни сесии, като показва дните, в които е разполагаем ". Тя изяснява, че същото е направило и българското председателство. " Посочените от нас дни са вторник и сряда. Конкретният спор за Истанбулската спогодба бе плануван от Европейския парламент да се организира в понеделник ", добави Червенакова.

Тя означи, че всяко едно председателство показва позицията на Съвета при присъединяване си в пленарни съвещания. Според тази позиция на 11 май 2017 година Съветът е приел две решения по отношение на подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. " С решението да се причисли към Конвенцията от Истанбул Европейски Съюз удостоверява уговорката си за битка с насилието над дамите както на своя територия, по този начин и в международен мащаб, и укрепва съществуващата правна рамка и потенциала си за деяние ", се споделя още в позицията.

Миналата седмица българското държавно управление отдръпна законопроекта за ратификация на конвенцията. Министерският съвет стимулира анулацията на към този момент взетото си решение с обстоятелството, че депутати сезираха Конституционния съд и следва той да се произнесе за сходството на документа с Конституцията на България.

Истанбулската спогодба бе призната от държавното управление на 3 януари, само че още същия ден тя провокира напрежение сред сътрудниците в ръководещата коалиция. Впоследствие Българска социалистическа партия се разгласи против ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите желаеха и да се организира народен референдум за Истанбулската спогодба, само че предлагането бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на митинги и пробутване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и опасност от " трети пол " и ръководещите дадоха поръчка, че ще отсрочат разглеждането ѝ от Народното събрание. След това министър председателят Бойко Борисов даде поръчка, че партия ГЕРБ ще отдръпна решението си за конвенцията, тъй като нямало да носят сами пасива.

В момента единствено 17 страни членки са утвърдили конвенцията. Това са Австрия, Белгия, Германия, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Малта, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция и Швеция.

Истанбулската спогодба съдържа серия ограничения против домашното принуждение и вкарва понятия, които целят да разчупят половите стандарти поради схващането, че те постоянно са в основата на случаи както на принуждение, по този начин и дискриминация. Документът указва, че страните следва да подхващат законодателни и други ограничения, с цел да " предотвратят всевъзможни форми на принуждение " по сексуален симптом, било то фамилно, домашно, поради спорове и така нататък, както и принуждение, способствано от обществени и културни стандарти.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (185)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР