Емблематични произведения на Бетовен звучаха в Русе по повод Деня на Европа
Късно нощес в зала „ Филхармония “ в Русе се състоя празничен симфоничен концерт, отдаден на Деня на Европа и 15-ата годишнина от приемането на България в Европейския съюз
Събитието стана допустимо с помощта на взаимните старания на Държавната опера в Русе и Международно сдружение „ Елиас Канети “. Инициативата бе подкрепена от Областната администрация и се организира под патронажа на министъра на превоза и известията Николай Събев и посланика на Австрия в България Н.Пр. Андреа Вике.
„ Неслучайно този концерт се организира в Русе. Русчук е бил тясно обвързван с Европа пред Дунав от епохи и – позволете ми едно персонално мнение – Русе е бил и продължава да бъде един от най-европейските градове в България. Нека на днешния празничен ден честваме уместно нашата обща Европа по този прелестен метод “, се споделя в написаното от Н.Пр. Андреа Вике.
Присъстващите имаха опция да се насладят на три от най-запомнящите се творби на Бетовен. По-конкретно става дума за добре познатата на всички Симфония No. 9, Част IV, „ Ода на насладата “, Концерт за пиано и оркестър № 5 – „ Императорски “, Фантазия за пиано, вокален секстет, разбъркан хор и оркестър. Деветата симфония е последната творба на Бетовен. Тя от дълго време се е трансформирала в безсмъртно резюме на цялото му творчество, на неговия талантлив симфонизъм. В нея е изразена безконечната концепция за независимост, мир и приятелство сред всички хора по света. Симфонията в ре минор в началото е била замислена като две самостоятелни произведения – симфония с хоров край и напълно инструментална комбинация в ре минор. Бетовен работи върху фрагменти от тези произведения в продължение на 10 години. През 1822 година взема решение да ги комбинира в една симфония, добавяйки на финала „ Ода на радостта” на Фридрих декор Шилер – текст, който вълнува композитора в продължение на доста години. Днес се приема, че това е първият път в историята на музиката, когато са въведени вокални елементи в симфонично произведение. Известният хор в последната част по текста на Одата на насладата на Фридрих Шилер от 1985 година през днешния ден е химн на Европейския съюз. Стихът на Шилер “Всички хора стават братя” става вечен, с помощта на музиката на Бетовен. Колкото до Петия концерт, по-късно е наименуван „ Императорски “, е неговият финален приключен концерт за пиано. Той е основан сред 1809 и 1811 година във Виена и е отдаден на Ерцхерцог Рудолф – възпитаник на Бетовен и негов настойник. Той е и солист на първото осъществяване на творбата, което е на 13 януари 1811 година пред определена аудитория в двореца на принц Йозеф Лобковиц във Виена. В късната есен на същата година, на 28 ноември, творбата е изпълнена и на концерт пред необятна аудитория в Гевандхаус в Лайпциг.
Що се касае до Фантазията за пиано, известна на публиката още като Хорова фикция, то тя е изпълнена за първи път във Виена на 22 декември 1808-а в концерт, проведен от самия Бетовен, който извършва соловата партия на пианото. Творбата стартира с майсторска импровизация на пианото, следвана от последователно нахлуване на партниращия оркестър. „ Фантазията “ приключва по думите на композитора с „ брилянтен край “, в който вземат участие шестима солисти-певци и разбъркан хор. Не единствено откривателите, само че и феновете, а и неизкушената аудитория на класическото музикално изкуство показват впечатляващата аналогия сред Хоровата фикция и Деветата симфония на Бетовен, която е изпълнена за първи път през 1824, единствено две години по-късно. Дори Бетовен разказва в писмо хоровия край на Деветата симфония като основан по същия метод, само че по-продължителен и обогатен с повече тематични разработки. Сходствата не се изчерпват единствено в характера на музикалната тематичност. Те са явни и в посланията, които текстовете носят. В Деветата симфония Бетовен изгряват стиховете на Фридрих Шилер, които показват насладата от братството и равенството, които ще обединят всички хора. Стиховете в Хоровата фикция също са прослава на любовта и красивата мощ на обединяването.
Диригент на концерта бе Димитър Косев. Той е роден в Русе през 1992 година. Младият диригент и пианист е ученик на Националното учебно заведение по изкуствата „ Проф. Веселин Стоянов “ в класа на Евгени Желязков. Веднага след довеждане докрай на междинното си обучение е признат в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със компетентност Дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. През 2014 година на 21 години приключва Консерваторията с цялостно отличие. Малко по-късно асистира в консерваторията на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство. Работил е дружно с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra. Лауреат е на Първа премия за съвременна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас Vienna Young Pianiasts VYP Academy – Виена 2006 година и е притежател на премия за осъществяване на Едвард Григ през 2007 година. Носител е на премията на JCI – „ Най-изявените млади персони на България “ в категорията „ Културно достижение “. През същата година е почетен със Златна значка „ Русе “ и е определен за културен дипломат на града. Част от класацията на Дарик Радио – „ 40 до 40 “ за млади и вдъхновяващи персони на 2018 година. Диригентът Димитър Косев е отличен с влиятелната премия „ Златно перо “ за 2019 година. Престижните оценки „ Златно перо “ се присъждат годишно от 1995 година насам за принос към българската просвета и изкуство. Носител е и на премията „ Млад музикант на годината “ за 2020, присъдена от БНР.
Солисти бяха Адела Ликулеску – пиано, Даниела Караиванова – сопран, Теодора Чукурска – сопран, Цветелина Василева – сопран, Петя Цонева – мецосопран, Александър Баранов – тенор, Борис Луков – тенор, Иван Пенчев – тенор и Момчил Миланов – бас. В симфоничния оркестър участваха още Хорът на Държавна Опера – Русе и Смесен Хор „ Дунавски Звуци “ – Русе. Хормайстор бе Стелияна Димитрова-Хернани, а концертмайстор Анна Фурнаджиева.
Интересен факт е, че Адела Ликулеску е румънска пианистка, която живее и работи във Виена. Тя е един от най-активните музиканти на своето потомство: интернационално награждаван солист, доста издирван камерен музикант и деен като откривател на музикалното изкуство. Адела стартира образованието си по пиано, когато е на четири. Завършва с отличие Университета за музикални и театрални изкуства във Виена и със специалностите пиано, комбинация и диригентство. Предстои отбраната на докторска степен в Университета за музика и театрални изкуства в Грац върху композиционната техника на Ференц Лист. Специализирала е в майсторските класове на Томас Адес и Арие Варди. Адела Ликулеску е притежател на няколко награди в клавирни състезания, измежду които са Втора премия на Международния конкурс „ Енеску “ (Букурещ, 2021), Първа премия на Prix du Piano (Берн, 2018), Първа премия и в двата съществуващи състезанието за произведения от Брамс (Pörtschach, Австрия и Детмолд, Германия, 2017), Yamaha Music Prize Austria (2017). Те е концертирала в Берлин (Berliner Philharmonie), Мюнхен (Philharmonie Gasteig), Санкт Петербург (Philharmonic), Виена (Musikverein, Konzerthaus, MuTh), Лондон (Saint Martin-in-the-Fields), Букурещ (Румънски Атенеум, Радио-зала, Национален музей „ Джордже Енеску “), както и в доста други концертни зали в Европа, Азия и Америка. Сред оркестрите, с които е работила са Нов Берлински симфоничен оркестър, Камерен филхармоничен оркестър на Санкт Петербург, Филхармония „ Виенявски “ – Полша, Радио-симфоничен оркестър Букурещ, Букурещка филхармония, Кралски камерен оркестър Лондон и Филхармония „ Малер “ Виена. Адела е изявен камерен реализатор. Участва в клавирния квинтет Philharmonic Five с музиканти от Виенската филхармония (Тибор Ковач, Лара Кущтрих, Холгер Таушер-Грох, Орфео Мандоци). С този отбор тя е на откриването на Залцбургския фестивал през 2021 и извършва абонаментна серия в Konzerthaus Vienna. Други нейни постоянни сътрудници в камерната музика са Йоана Кристина Гоича и Кирил Максимов (цигулка). Освен това тя взе участие в камерни сформира с музиканти като Александър Ситковецки, Барнабас Келемен, Албена Данаилова, Максим Рисанов, Мария Клигел, Райнхард Лацко, Борис Андрианов, Ласло Феньо и други Адела Ликулеску е стипендиант на Музикалната академия в Лихтенщайн, Фондация „ Тил-Дюр “ в Швейцария, Токийската фондация и Бетовеновото общество във Виена. Пианистката е формален артист-изпълнител на Bösendorfer.
Събитието стана допустимо с помощта на взаимните старания на Държавната опера в Русе и Международно сдружение „ Елиас Канети “. Инициативата бе подкрепена от Областната администрация и се организира под патронажа на министъра на превоза и известията Николай Събев и посланика на Австрия в България Н.Пр. Андреа Вике.
„ Неслучайно този концерт се организира в Русе. Русчук е бил тясно обвързван с Европа пред Дунав от епохи и – позволете ми едно персонално мнение – Русе е бил и продължава да бъде един от най-европейските градове в България. Нека на днешния празничен ден честваме уместно нашата обща Европа по този прелестен метод “, се споделя в написаното от Н.Пр. Андреа Вике.
Присъстващите имаха опция да се насладят на три от най-запомнящите се творби на Бетовен. По-конкретно става дума за добре познатата на всички Симфония No. 9, Част IV, „ Ода на насладата “, Концерт за пиано и оркестър № 5 – „ Императорски “, Фантазия за пиано, вокален секстет, разбъркан хор и оркестър. Деветата симфония е последната творба на Бетовен. Тя от дълго време се е трансформирала в безсмъртно резюме на цялото му творчество, на неговия талантлив симфонизъм. В нея е изразена безконечната концепция за независимост, мир и приятелство сред всички хора по света. Симфонията в ре минор в началото е била замислена като две самостоятелни произведения – симфония с хоров край и напълно инструментална комбинация в ре минор. Бетовен работи върху фрагменти от тези произведения в продължение на 10 години. През 1822 година взема решение да ги комбинира в една симфония, добавяйки на финала „ Ода на радостта” на Фридрих декор Шилер – текст, който вълнува композитора в продължение на доста години. Днес се приема, че това е първият път в историята на музиката, когато са въведени вокални елементи в симфонично произведение. Известният хор в последната част по текста на Одата на насладата на Фридрих Шилер от 1985 година през днешния ден е химн на Европейския съюз. Стихът на Шилер “Всички хора стават братя” става вечен, с помощта на музиката на Бетовен. Колкото до Петия концерт, по-късно е наименуван „ Императорски “, е неговият финален приключен концерт за пиано. Той е основан сред 1809 и 1811 година във Виена и е отдаден на Ерцхерцог Рудолф – възпитаник на Бетовен и негов настойник. Той е и солист на първото осъществяване на творбата, което е на 13 януари 1811 година пред определена аудитория в двореца на принц Йозеф Лобковиц във Виена. В късната есен на същата година, на 28 ноември, творбата е изпълнена и на концерт пред необятна аудитория в Гевандхаус в Лайпциг.
Що се касае до Фантазията за пиано, известна на публиката още като Хорова фикция, то тя е изпълнена за първи път във Виена на 22 декември 1808-а в концерт, проведен от самия Бетовен, който извършва соловата партия на пианото. Творбата стартира с майсторска импровизация на пианото, следвана от последователно нахлуване на партниращия оркестър. „ Фантазията “ приключва по думите на композитора с „ брилянтен край “, в който вземат участие шестима солисти-певци и разбъркан хор. Не единствено откривателите, само че и феновете, а и неизкушената аудитория на класическото музикално изкуство показват впечатляващата аналогия сред Хоровата фикция и Деветата симфония на Бетовен, която е изпълнена за първи път през 1824, единствено две години по-късно. Дори Бетовен разказва в писмо хоровия край на Деветата симфония като основан по същия метод, само че по-продължителен и обогатен с повече тематични разработки. Сходствата не се изчерпват единствено в характера на музикалната тематичност. Те са явни и в посланията, които текстовете носят. В Деветата симфония Бетовен изгряват стиховете на Фридрих Шилер, които показват насладата от братството и равенството, които ще обединят всички хора. Стиховете в Хоровата фикция също са прослава на любовта и красивата мощ на обединяването.
Диригент на концерта бе Димитър Косев. Той е роден в Русе през 1992 година. Младият диригент и пианист е ученик на Националното учебно заведение по изкуствата „ Проф. Веселин Стоянов “ в класа на Евгени Желязков. Веднага след довеждане докрай на междинното си обучение е признат в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със компетентност Дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. През 2014 година на 21 години приключва Консерваторията с цялостно отличие. Малко по-късно асистира в консерваторията на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство. Работил е дружно с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra. Лауреат е на Първа премия за съвременна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас Vienna Young Pianiasts VYP Academy – Виена 2006 година и е притежател на премия за осъществяване на Едвард Григ през 2007 година. Носител е на премията на JCI – „ Най-изявените млади персони на България “ в категорията „ Културно достижение “. През същата година е почетен със Златна значка „ Русе “ и е определен за културен дипломат на града. Част от класацията на Дарик Радио – „ 40 до 40 “ за млади и вдъхновяващи персони на 2018 година. Диригентът Димитър Косев е отличен с влиятелната премия „ Златно перо “ за 2019 година. Престижните оценки „ Златно перо “ се присъждат годишно от 1995 година насам за принос към българската просвета и изкуство. Носител е и на премията „ Млад музикант на годината “ за 2020, присъдена от БНР.
Солисти бяха Адела Ликулеску – пиано, Даниела Караиванова – сопран, Теодора Чукурска – сопран, Цветелина Василева – сопран, Петя Цонева – мецосопран, Александър Баранов – тенор, Борис Луков – тенор, Иван Пенчев – тенор и Момчил Миланов – бас. В симфоничния оркестър участваха още Хорът на Държавна Опера – Русе и Смесен Хор „ Дунавски Звуци “ – Русе. Хормайстор бе Стелияна Димитрова-Хернани, а концертмайстор Анна Фурнаджиева.
Интересен факт е, че Адела Ликулеску е румънска пианистка, която живее и работи във Виена. Тя е един от най-активните музиканти на своето потомство: интернационално награждаван солист, доста издирван камерен музикант и деен като откривател на музикалното изкуство. Адела стартира образованието си по пиано, когато е на четири. Завършва с отличие Университета за музикални и театрални изкуства във Виена и със специалностите пиано, комбинация и диригентство. Предстои отбраната на докторска степен в Университета за музика и театрални изкуства в Грац върху композиционната техника на Ференц Лист. Специализирала е в майсторските класове на Томас Адес и Арие Варди. Адела Ликулеску е притежател на няколко награди в клавирни състезания, измежду които са Втора премия на Международния конкурс „ Енеску “ (Букурещ, 2021), Първа премия на Prix du Piano (Берн, 2018), Първа премия и в двата съществуващи състезанието за произведения от Брамс (Pörtschach, Австрия и Детмолд, Германия, 2017), Yamaha Music Prize Austria (2017). Те е концертирала в Берлин (Berliner Philharmonie), Мюнхен (Philharmonie Gasteig), Санкт Петербург (Philharmonic), Виена (Musikverein, Konzerthaus, MuTh), Лондон (Saint Martin-in-the-Fields), Букурещ (Румънски Атенеум, Радио-зала, Национален музей „ Джордже Енеску “), както и в доста други концертни зали в Европа, Азия и Америка. Сред оркестрите, с които е работила са Нов Берлински симфоничен оркестър, Камерен филхармоничен оркестър на Санкт Петербург, Филхармония „ Виенявски “ – Полша, Радио-симфоничен оркестър Букурещ, Букурещка филхармония, Кралски камерен оркестър Лондон и Филхармония „ Малер “ Виена. Адела е изявен камерен реализатор. Участва в клавирния квинтет Philharmonic Five с музиканти от Виенската филхармония (Тибор Ковач, Лара Кущтрих, Холгер Таушер-Грох, Орфео Мандоци). С този отбор тя е на откриването на Залцбургския фестивал през 2021 и извършва абонаментна серия в Konzerthaus Vienna. Други нейни постоянни сътрудници в камерната музика са Йоана Кристина Гоича и Кирил Максимов (цигулка). Освен това тя взе участие в камерни сформира с музиканти като Александър Ситковецки, Барнабас Келемен, Албена Данаилова, Максим Рисанов, Мария Клигел, Райнхард Лацко, Борис Андрианов, Ласло Феньо и други Адела Ликулеску е стипендиант на Музикалната академия в Лихтенщайн, Фондация „ Тил-Дюр “ в Швейцария, Токийската фондация и Бетовеновото общество във Виена. Пианистката е формален артист-изпълнител на Bösendorfer.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ