Триумфално завръщане на операта „Ернани“ на русенската сцена
Късно нощес в Доходното здание в Русе при огромен зрителски интерес бе показан спектакълът „ Ернани “
Постановката беше отдадена на 20-ата годишнина от основаването на Асоциация „ Еврорегион Данубис “, като по този метод от Държавната опера в крайдунавския град засвидетелстваха за следващ път уважението си към активността на организацията и сегашния изпълнителен шеф Лили Ганчева. Сред формалните посетители на представлението бяха изключителният и пълномощен дипломат на Румъния в България Н.Пр. Бръндуша Предеску, както и Лили Ганчева. Днес от 10:30 часа в зала „ Европа “ ще се организира тържествено общо заседание на „ Еврорегион Данубиус “. Предвидена е богата културна стратегия, оповестиха от Областна администрация Русе.
Припомняме, че Асоциацията бе учредена от управленията на Областна администрация – Русе и Окръжен съвет Гюргево на 9 май 2002 година за подкрепяне интеграцията на България и Румъния в Европейския съюз и улеснение на трансграничното съдействие.
Интересен факт е, че в Русе за първи път операта „ Ернани “ е показана във Венеция през 1844 година. Близо половин век по-късно е и първото осъществяване в България – през 1892 година, което става допустимо с помощта на Оперния отдел на Драматичен спектакъл „ Сълза и смях “. Второто осъществяване на операта е чак през 1960-а и се осъществя от Варненската опера. За първи път в Русе „ Ернани “ е показана в концертно осъществяване на 22 март 1995 година като част от програмата на интернационалния фестивал „ Мартенски музикални дни “ от Русенската филхармония и Смесен хор „ Дунавски звуци “ под диригентството на Михаил Ангелов. „ Ернани “ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба - „ Набуко “ и след четвъртата си опера – „ Ломбардци “, с представянето на „ Ернани “ той се утвърждава в Италия като най-значимия оперен композитор.
Драмата „ Ернани “ от Виктор Юго от 1830 притегля вниманието на Верди за избор на сюжет и сформиране на либрето. Тази драма е представител на жанра на трагичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се трансформира в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на сантименталния спектакъл – ярки, релефни в своята многоликост характери на персонажите, достигащи даже до противоречивост в своя психически релеф, мощно въздействащи на публиката със своите прочувствени изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди.
Спектакълът се играе в четири дейности – „ Изгнаникът “, „ Гостът “, „ Милосърдие “ и „ Маскарад “. Първото деяние е показано от две картини. В първата картина синът на испанския аристократ Хуан Арагонски мечтае да отмъсти на кастилския крал Дон Карлос, чийто татко преди време е осъдил на гибел бащата на Хуан. Хуан е събрал отряд за битка с краля и под името Ернани се укрива в планините на Арагония. Тук, измежду непристъпните скали се е разположил неговият размирен отряд. Въстаниците пируват преди да тръгнат на поход. Единствен Ернани не взе участие в общото забавление. Той енергично обича Елвира, племенницата на остарелия аристократ Гомес де Силва, който е решил да се ожени за нея. От хубостта на девойката е покорен и кралят. Ернани не желае да отстъпи обичаната си на нито един от своите противници. Заедно с въстаниците той потегля за замъка на Силва, с цел да освободи Елвира. Втората картина се разиграва в замъка на Силва. Елвира с смут мисли за идния брак със стареца. Но мислите ѝ несъзнателно се насочат към смелия Ернани, в който Елвира е влюбена. Мечтанията ѝ са прекратени от идването на девойките от нейната свита. Те носят богати дарове от годеника. Но всичко това не развеселява девойката. Тя копнее да остане сама със своите мечтания. Неочаквано при нея влиза Дон Карлос. Кралят открива на девойката своята обич и желае да завоюва нейната реципрочност. Срещнал съдбоносен отпор, Дон Карлос взема решение да води принудително Елвира, когато при тях ненадейно влиза Ернани. С кама в ръка той се хвърля против краля, само че сред тях застава Елвира. Ненадейно влиза Силва. Той не разпознава нито преоблечения Дон Карлос, нито Ернани. В желанието си да отклони съмненията на ревностния Силва, кралят открива името си и споделя, че е пристигнал в замъка, с цел да заяви на благородника за своето идно възкачване на императорския трон.
Второто деяние стартира на богатата празнична софра в парадната зала на замъка. Там заобиколен от другари и близки, пирува Силва. Съобщават му за идването на един чужд. Това е преследваният от краля Ернани, преоблечен като монах-поклонник. Според старинния кастилски бит Силва приема странника като собствен посетител. В залата влиза Елвира в сватбени одежди. Измамена от лъжливата новина за гибелта на Ернани, тя е дала единодушието си за брак със Силва. Разбирайки, че сватбата ще се състои на следния ден, Ернани се разкрива пред всички. Сега към този момент може да бъде предаден на краля – той избира гибелта пред живота без Елвира. Но, правилен на обичая на гостоприемството, Силва отхвърля да съобщи даже своя противник. Той знае, че войските на краля преследват Ернани и самичък отива да ускори защитата на замъка. Когато се връща Силва заварва Елвира в прегръдките на Ернани. Но даже и в този момент той не мисли за възмездие, тъй като кралят е към този момент пред вратите на замъка. Силва скрива Ернани и когато Дон Карлос заповядва на бойците да претърсят замъка, той не може да бъде открит. Гневът на краля се стоварва върху Силва. Само появяването на Елвира и нейното покровителство избавят остарелия аристократ от гибел. Дон Карлос води Елвира със себе си като залог за верността на Силва.
След като остават сами, Силва предлага двубой на Ернани, само че той отхвърля да се бие със спасителя си. Той дава на Силва своя ловен рог и се заклева, че щом чуе неговия тон, това ще бъде сигнал за него да посрещне гибелта. Преди това двамата събират своите сили и правилни хора, с цел да освободят Елвира.
Третото деяние се развива измежду нощ и по-точно в гробницата, където лежат останките на императора Карл Велики. Тук са се събрали заговорниците, които произнасят смъртната присъда на Дон Карлос. При изтегления чоп това да стори се пада на Ернани. Тайно от заговорниците, Дон Карлос подслушва тяхното скрито заседание. Топовен залп възвестява избирането му за държател на цялата империя и той намерено застава пред ужасените заговорници. В същия момент в гробницата нахлуват неговите бойци и придворните, измежду които е и Елвира. Те са пристигнали, с цел да отдадат почести на новия император. Отстъпвайки на горещите молби на девойката, императорът прости на заговорниците – връща отнетата благородническа купа на Ернани и му разрешава да се ожени за Елвира.
Четвъртото деяние е на верандата на замъка на Ернани. Елвира и Ерани са щастливи. След всички претърпени тежки тествания и обрати на ориста те към този момент са дружно. Внезапно в далечината зазвучава рог. Ернани знае каква значи този сигнал. Верен на клетвата, който е дал на Силва, Ернани се пробожда пред погледа на нещастната Елвира. Тя пада мъртва върху безжизненото тяло на мъжа си.
Действията в представлението се разиграват през 1519 година в Германия и Испания.
Диригент на спектакъла бе Вилиана Вълчева, режисьор е Орлин Анастасов, а художник Денис Иванов. Хормайстор е Стелияна Димитрова-Хернани, хореографията е на Детелина Кремакова, а концертмайстор е Марта Бонева.
В ролята на Ернани бе Борис Луков, Дон Карлос беше изигран от Александър Крунев, Дон Руи Гомес де Силва от Емил Желев, Елвира от Владислава Гарвалова, Джованна, която е нейна доближена, от Нели Петкова, кралският оръженосец Дон Рикардо от Иван Пенчев и оръженосецът на Силва Яго от Стоян Стоянджов. В представлението участваха още хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе, както и Смесен хор „ Дунавски звуци “.
За Вилиана Вълчева може да се каже, че е родена във Варна. Завършва междинното си обучение в Националното учебно заведение по изкуствата „ Добри Христов “ – Варна със компетентност Пиано, след което незабавно е призната да учи в Hochschule der Künste в столицата на Швейцария – Берн, както и по-късно – камерна музика в Нюшател. Паралелно стартира да се занимава и с диригентство, което я води в Люцернския университет по музика в класа на дългогодишния основен диригент на Цюрихска опера проф.Ралф Вайкерт, където през 2010 пази с отличие Магистърска степен по оперно-симфонично диригентство. Следват голям брой майсторски класове и оценки. От 2021 година тя е щатен диригент и на сцената на Държавна опера-Русе, където се показа в постановките на „ Лучия ди Ламермур “, „ Мефистофел “ и „ Бал с маски “, както и в редица симфонични и камерни стратегии.
Постановката беше отдадена на 20-ата годишнина от основаването на Асоциация „ Еврорегион Данубис “, като по този метод от Държавната опера в крайдунавския град засвидетелстваха за следващ път уважението си към активността на организацията и сегашния изпълнителен шеф Лили Ганчева. Сред формалните посетители на представлението бяха изключителният и пълномощен дипломат на Румъния в България Н.Пр. Бръндуша Предеску, както и Лили Ганчева. Днес от 10:30 часа в зала „ Европа “ ще се организира тържествено общо заседание на „ Еврорегион Данубиус “. Предвидена е богата културна стратегия, оповестиха от Областна администрация Русе.
Припомняме, че Асоциацията бе учредена от управленията на Областна администрация – Русе и Окръжен съвет Гюргево на 9 май 2002 година за подкрепяне интеграцията на България и Румъния в Европейския съюз и улеснение на трансграничното съдействие.
Интересен факт е, че в Русе за първи път операта „ Ернани “ е показана във Венеция през 1844 година. Близо половин век по-късно е и първото осъществяване в България – през 1892 година, което става допустимо с помощта на Оперния отдел на Драматичен спектакъл „ Сълза и смях “. Второто осъществяване на операта е чак през 1960-а и се осъществя от Варненската опера. За първи път в Русе „ Ернани “ е показана в концертно осъществяване на 22 март 1995 година като част от програмата на интернационалния фестивал „ Мартенски музикални дни “ от Русенската филхармония и Смесен хор „ Дунавски звуци “ под диригентството на Михаил Ангелов. „ Ернани “ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба - „ Набуко “ и след четвъртата си опера – „ Ломбардци “, с представянето на „ Ернани “ той се утвърждава в Италия като най-значимия оперен композитор.
Драмата „ Ернани “ от Виктор Юго от 1830 притегля вниманието на Верди за избор на сюжет и сформиране на либрето. Тази драма е представител на жанра на трагичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се трансформира в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на сантименталния спектакъл – ярки, релефни в своята многоликост характери на персонажите, достигащи даже до противоречивост в своя психически релеф, мощно въздействащи на публиката със своите прочувствени изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди.
Спектакълът се играе в четири дейности – „ Изгнаникът “, „ Гостът “, „ Милосърдие “ и „ Маскарад “. Първото деяние е показано от две картини. В първата картина синът на испанския аристократ Хуан Арагонски мечтае да отмъсти на кастилския крал Дон Карлос, чийто татко преди време е осъдил на гибел бащата на Хуан. Хуан е събрал отряд за битка с краля и под името Ернани се укрива в планините на Арагония. Тук, измежду непристъпните скали се е разположил неговият размирен отряд. Въстаниците пируват преди да тръгнат на поход. Единствен Ернани не взе участие в общото забавление. Той енергично обича Елвира, племенницата на остарелия аристократ Гомес де Силва, който е решил да се ожени за нея. От хубостта на девойката е покорен и кралят. Ернани не желае да отстъпи обичаната си на нито един от своите противници. Заедно с въстаниците той потегля за замъка на Силва, с цел да освободи Елвира. Втората картина се разиграва в замъка на Силва. Елвира с смут мисли за идния брак със стареца. Но мислите ѝ несъзнателно се насочат към смелия Ернани, в който Елвира е влюбена. Мечтанията ѝ са прекратени от идването на девойките от нейната свита. Те носят богати дарове от годеника. Но всичко това не развеселява девойката. Тя копнее да остане сама със своите мечтания. Неочаквано при нея влиза Дон Карлос. Кралят открива на девойката своята обич и желае да завоюва нейната реципрочност. Срещнал съдбоносен отпор, Дон Карлос взема решение да води принудително Елвира, когато при тях ненадейно влиза Ернани. С кама в ръка той се хвърля против краля, само че сред тях застава Елвира. Ненадейно влиза Силва. Той не разпознава нито преоблечения Дон Карлос, нито Ернани. В желанието си да отклони съмненията на ревностния Силва, кралят открива името си и споделя, че е пристигнал в замъка, с цел да заяви на благородника за своето идно възкачване на императорския трон.
Второто деяние стартира на богатата празнична софра в парадната зала на замъка. Там заобиколен от другари и близки, пирува Силва. Съобщават му за идването на един чужд. Това е преследваният от краля Ернани, преоблечен като монах-поклонник. Според старинния кастилски бит Силва приема странника като собствен посетител. В залата влиза Елвира в сватбени одежди. Измамена от лъжливата новина за гибелта на Ернани, тя е дала единодушието си за брак със Силва. Разбирайки, че сватбата ще се състои на следния ден, Ернани се разкрива пред всички. Сега към този момент може да бъде предаден на краля – той избира гибелта пред живота без Елвира. Но, правилен на обичая на гостоприемството, Силва отхвърля да съобщи даже своя противник. Той знае, че войските на краля преследват Ернани и самичък отива да ускори защитата на замъка. Когато се връща Силва заварва Елвира в прегръдките на Ернани. Но даже и в този момент той не мисли за възмездие, тъй като кралят е към този момент пред вратите на замъка. Силва скрива Ернани и когато Дон Карлос заповядва на бойците да претърсят замъка, той не може да бъде открит. Гневът на краля се стоварва върху Силва. Само появяването на Елвира и нейното покровителство избавят остарелия аристократ от гибел. Дон Карлос води Елвира със себе си като залог за верността на Силва.
След като остават сами, Силва предлага двубой на Ернани, само че той отхвърля да се бие със спасителя си. Той дава на Силва своя ловен рог и се заклева, че щом чуе неговия тон, това ще бъде сигнал за него да посрещне гибелта. Преди това двамата събират своите сили и правилни хора, с цел да освободят Елвира.
Третото деяние се развива измежду нощ и по-точно в гробницата, където лежат останките на императора Карл Велики. Тук са се събрали заговорниците, които произнасят смъртната присъда на Дон Карлос. При изтегления чоп това да стори се пада на Ернани. Тайно от заговорниците, Дон Карлос подслушва тяхното скрито заседание. Топовен залп възвестява избирането му за държател на цялата империя и той намерено застава пред ужасените заговорници. В същия момент в гробницата нахлуват неговите бойци и придворните, измежду които е и Елвира. Те са пристигнали, с цел да отдадат почести на новия император. Отстъпвайки на горещите молби на девойката, императорът прости на заговорниците – връща отнетата благородническа купа на Ернани и му разрешава да се ожени за Елвира.
Четвъртото деяние е на верандата на замъка на Ернани. Елвира и Ерани са щастливи. След всички претърпени тежки тествания и обрати на ориста те към този момент са дружно. Внезапно в далечината зазвучава рог. Ернани знае каква значи този сигнал. Верен на клетвата, който е дал на Силва, Ернани се пробожда пред погледа на нещастната Елвира. Тя пада мъртва върху безжизненото тяло на мъжа си.
Действията в представлението се разиграват през 1519 година в Германия и Испания.
Диригент на спектакъла бе Вилиана Вълчева, режисьор е Орлин Анастасов, а художник Денис Иванов. Хормайстор е Стелияна Димитрова-Хернани, хореографията е на Детелина Кремакова, а концертмайстор е Марта Бонева.
В ролята на Ернани бе Борис Луков, Дон Карлос беше изигран от Александър Крунев, Дон Руи Гомес де Силва от Емил Желев, Елвира от Владислава Гарвалова, Джованна, която е нейна доближена, от Нели Петкова, кралският оръженосец Дон Рикардо от Иван Пенчев и оръженосецът на Силва Яго от Стоян Стоянджов. В представлението участваха още хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе, както и Смесен хор „ Дунавски звуци “.
За Вилиана Вълчева може да се каже, че е родена във Варна. Завършва междинното си обучение в Националното учебно заведение по изкуствата „ Добри Христов “ – Варна със компетентност Пиано, след което незабавно е призната да учи в Hochschule der Künste в столицата на Швейцария – Берн, както и по-късно – камерна музика в Нюшател. Паралелно стартира да се занимава и с диригентство, което я води в Люцернския университет по музика в класа на дългогодишния основен диригент на Цюрихска опера проф.Ралф Вайкерт, където през 2010 пази с отличие Магистърска степен по оперно-симфонично диригентство. Следват голям брой майсторски класове и оценки. От 2021 година тя е щатен диригент и на сцената на Държавна опера-Русе, където се показа в постановките на „ Лучия ди Ламермур “, „ Мефистофел “ и „ Бал с маски “, както и в редица симфонични и камерни стратегии.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ