Защо ни харесва да живеем в стари къщи, пълни със стари неща?
Къщата, в която съм роден, не беше доста остаряла, само че се преструваше на такава. Построен тъкмо след Първата международна война, в село, което в миналото е било провинциално, само че се е трансформирало в предградие, той е бил бутафорен Тюдор с фронтони с половин дърво. Шарките на Сандерсън и Уилям Морис тапицираха нашите дивани и пердета на прозорците ни с елмаз.
Така че израснах с „ подправено остаряло “ и звъна на сирената от предишното в ушите ми. След това с първата ми подобаваща работа като организатор на селска къща в English Heritage, новото тогава държавно ръководство, което се грижи за антични монументи и здания, се потопих надълбоко в света на историческата „ достоверност “ на Алиса в страната на чудесата. За да оформите вярно една стая, би трябвало да прочетете 200-годишен списък и да го следвате рабски.
По това време живеех в разлагаща се георгианска тераса, която съветът на Камдън не можеше да си разреши да реновира. Домът беше с исторически цветове на боята, нанесени независимо, и счупени и осака...
Прочетете целия текст »
