Двама родолюбиви българи спасяват родния дом Васил Левски, единият обаче отива на съд
Къщата, в която е роден най-големият български народен воин Васил Левски, се намира в западната част на Карлово. Тя е от ранния интервал на Възраждането. Строена е през XVIII в. от Кунчо Иванов, дядото на Левски, а по-късно е населявана от двамата му сина - Иван и Въльо Кунчеви. Къщата е доста скромна, има единствено три стаи. В спалнята фамилията спи през лятото, а през зимата употребяват зимника.
Цялото семейство спи на огромния одър. Тук Васил прекарва детските си години дружно с братята и сестрите си. Тук слуша песни от своята баба и от майка си Гина Кунчева. В зимника са непокътнати станът на Гина Кунчева, огнището, дребната софричка, на която се събира цялото семейство. Най-представителната стая е гостната, където фамилията посреща посетители. До къщата е залепена занаятчийската работилница на бащата на Левски - Иван Кунчев. Там той боядисва преждите и гайтаните на своите съграждани.
След Освобождението След обесването на сина ѝ Васил, Гина Кунчева взема при себе си внучката си София (дъщеря на Яна, сестрата на Левски), с цел да не е сама. Преди Априлското въстание се поболява и реалокира да живее при щерка си Яна и шурей си Андей, прочут в града майстор и търговец, чиято къща се намира в източния завършек на площад “Св. Никола " (днес площад “Васил Левски " ).
През втората половина на 1877 година в Карлово идва “Страшното ", когато към 1000 души са избити. Карлово се трансформира в град на вдовици и сираци, в койито се ширят епидемии и бедност. Бедстват децата, дамите и старците, включително и Гина Кунчева. Родната къща на Апостола не е годна за живеене и запустява.
" Спасителите " на родния дом на Левски
Това е най-популярната версия, за която няма опровержения най-малко досега. Родната къща на Апостола е възобновена и избавена съвсем инцидентно. През 1933 година в Карлово идва кинематографът Васил Гендов да снима първия говорящ български филм “Бунтът на робите ", отдаден на Апостола. Когато Гендов вижда родната къща на Левски, той е покъртен от типа й. Къщата е неподдържана, дворът е обраснал с плевели, а постройката е съвсем рухнала. Половината от парцела е трансфорат в бунище, а другата част е захласната от съседите, братовчеди на Васил Левски.
По време на фотосите из града върви слух, че ще разрушат родния дом на Левски. Официалната версия е, че мястото на къщата влиза в план за ново шосе. Според втората версия къщата препречва изгледа към кръчмата на кмета на Карлово по това време. Васил Гендов остава ужасѐн от наученото и се заема със избавяне на къщата. Тъй като в всеобщите подиуми на кино лентата взема присъединяване военният полк, Гендов се обръща към командира на Карловския гарнизон - полк. Петър Димков (по-късно станал прочут като национален лечител). Заедно двамата отиват при кмета Аристотел Янакиев, който първо споделя, че нищо не може да се направи, а би трябвало да се съблюдава общинското решение.
Петър Димков на своя отговорност слага боен часовой, който не разрешава да бъде срината родната къща на Левски. Издава даже заповед “да се стреля на месо ", в случай че някой се опита да раздра веригата от бойци, охраняваща паметната постройка. Никой няма храброст да припари до бойците. Така родната къща на Апостола оцелява.
За страдание за тази постъпка Петър Димков отива на боен съд за “превишаване на пълномощията и безчинство ". Справедливостта спечелва и родолюбивият българин не е наказан с помощта на военния арбитър, който също е родолюбец и прави оценка смелостта на Димков. След завръщането си в Карлово, Димков се заема да възвърне къщата. Сформиран е Комитет за събирането на средства за възобновяване на къщата. Любопитно е, че първият човек, дал своя принос, е локалният ходжа.
Той донася няколко златни алтъни и споделя, че го прави в името на Левски. Комитетът е управляван от кмета Аристотел Янакиев, който първоначално отхвърля да спре разрушаването на къщата. Родната къща на Левски е възобновена през 1933 година единствено за 40 дни. Превръща се в музей, публично открит през 1937 година, когато се навършват 100 години от рождението на Апостола, напомня actualno.com.
Цялото семейство спи на огромния одър. Тук Васил прекарва детските си години дружно с братята и сестрите си. Тук слуша песни от своята баба и от майка си Гина Кунчева. В зимника са непокътнати станът на Гина Кунчева, огнището, дребната софричка, на която се събира цялото семейство. Най-представителната стая е гостната, където фамилията посреща посетители. До къщата е залепена занаятчийската работилница на бащата на Левски - Иван Кунчев. Там той боядисва преждите и гайтаните на своите съграждани.
След Освобождението След обесването на сина ѝ Васил, Гина Кунчева взема при себе си внучката си София (дъщеря на Яна, сестрата на Левски), с цел да не е сама. Преди Априлското въстание се поболява и реалокира да живее при щерка си Яна и шурей си Андей, прочут в града майстор и търговец, чиято къща се намира в източния завършек на площад “Св. Никола " (днес площад “Васил Левски " ).
През втората половина на 1877 година в Карлово идва “Страшното ", когато към 1000 души са избити. Карлово се трансформира в град на вдовици и сираци, в койито се ширят епидемии и бедност. Бедстват децата, дамите и старците, включително и Гина Кунчева. Родната къща на Апостола не е годна за живеене и запустява.
" Спасителите " на родния дом на Левски
Това е най-популярната версия, за която няма опровержения най-малко досега. Родната къща на Апостола е възобновена и избавена съвсем инцидентно. През 1933 година в Карлово идва кинематографът Васил Гендов да снима първия говорящ български филм “Бунтът на робите ", отдаден на Апостола. Когато Гендов вижда родната къща на Левски, той е покъртен от типа й. Къщата е неподдържана, дворът е обраснал с плевели, а постройката е съвсем рухнала. Половината от парцела е трансфорат в бунище, а другата част е захласната от съседите, братовчеди на Васил Левски.
По време на фотосите из града върви слух, че ще разрушат родния дом на Левски. Официалната версия е, че мястото на къщата влиза в план за ново шосе. Според втората версия къщата препречва изгледа към кръчмата на кмета на Карлово по това време. Васил Гендов остава ужасѐн от наученото и се заема със избавяне на къщата. Тъй като в всеобщите подиуми на кино лентата взема присъединяване военният полк, Гендов се обръща към командира на Карловския гарнизон - полк. Петър Димков (по-късно станал прочут като национален лечител). Заедно двамата отиват при кмета Аристотел Янакиев, който първо споделя, че нищо не може да се направи, а би трябвало да се съблюдава общинското решение.
Петър Димков на своя отговорност слага боен часовой, който не разрешава да бъде срината родната къща на Левски. Издава даже заповед “да се стреля на месо ", в случай че някой се опита да раздра веригата от бойци, охраняваща паметната постройка. Никой няма храброст да припари до бойците. Така родната къща на Апостола оцелява.
За страдание за тази постъпка Петър Димков отива на боен съд за “превишаване на пълномощията и безчинство ". Справедливостта спечелва и родолюбивият българин не е наказан с помощта на военния арбитър, който също е родолюбец и прави оценка смелостта на Димков. След завръщането си в Карлово, Димков се заема да възвърне къщата. Сформиран е Комитет за събирането на средства за възобновяване на къщата. Любопитно е, че първият човек, дал своя принос, е локалният ходжа.
Той донася няколко златни алтъни и споделя, че го прави в името на Левски. Комитетът е управляван от кмета Аристотел Янакиев, който първоначално отхвърля да спре разрушаването на къщата. Родната къща на Левски е възобновена през 1933 година единствено за 40 дни. Превръща се в музей, публично открит през 1937 година, когато се навършват 100 години от рождението на Апостола, напомня actualno.com.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ