Къщата, от която Алеко Константинов се отправя към смъртта, чака

Къщата, от която Алеко Константинов се насочва към гибелта, чака да бъде преоткрита. Тя е там, сгушена сред няколко лъскави великански кооперации, покрай храм Св. Св. Кирил и Методий, на улица 4 януари в Пловдив.

Все още жива, изцяло достоверна, само че в окаяно положение, постройката по план на Йозеф Шнитер може да има ново бъдеще, тъй като сигурно има какво да ни опише и даде. Стига някой да ѝ обърне внимание и стига притежателите ѝ се решат на това.

Нужна е само прецизна реституция, защото най-малко на пръв взор градежът е изцяло здрав, покривът също. А историите, които се крият под него, са подобаващи за дълги и напоителни летописи.

Някои пловдивски историци считат, че това е къщата на Иван Личев. Според родовата памет на Личеви и техните наследници обаче, парцелите им са се намирали от другата страна на ул. „ 4-и януари “ в региона към храма „ Св. св. Кирил и Методий “ и тази къща – несъмнено вековна постройка – няма общо с тяхното семейство.

Допреди десетина години в нея е кипял живот. Възрастна дама с отношение към наследството не е пипнала даже дограмата на превъзходната творба на Шнитер.

Запазени са и достоверните капаци по прозорците, инсталирани преди повече от век. Жената е ценяла хубостта и историята на постройката. За злощастие обаче завършва земния си път и оставя постройката на приумиците на времето, на фасадните терористи и притежателите си наследници, които се стараят да я запазят, само че не е ясно докога. Само полуизсъхнала лоза демонстрира първи проблясъци на живот в постройката. Ежедневно хората минават около красивата постройка, само че не ѝ обръщат внимание. А единствено в случай че знаеха, че това е домът, от който Алеко е поел към гибелта... 

Владимир Балчев споделя за последната спирка на Щастливеца преди патрона в общия си труд с Петко Петков „ Забравеният град “.

През 1885 година проектант Йозеф Шнитер построява превъзходна къща за един от най-видните пловдивчани – Иван Личев, чиято персона е ангажирана в доста направления. Той е бил поборник за национално избавление, донор, политик, държавник. Освен това Личев бил и огромен чудак, ходел с калпак и бил отрицателно надъхан към европейските облекла. Според него българите получили доста независимост едновременно, а това ще им донесе злощастие.

Колоритният дом на Иван Личев постоянно бил посещаван от бъдещия министър председател Петко Каравелов и други видни жители на Пловдив, а неговият шурей Недко Каблешков даже отворил адвокатската си адвокатска фирма под същия покрив. Като незабравим държавник и правист, Недко също бил в близки връзки с доста известни българи. Една вечер при него на посетители се отбил негов сътрудник, само че не какъв да е, а самият Алеко Константинов.

 Каблешков желал да запознае създателя с локална хубавица, само че Щастливеца отказвал, защото имал спогодба да пътува до Пещера дружно с Михаил Такев. Така писателят поема към гибелта. Край село Радилово била устроена засада на Михаил Такев. Куршумът предопределен за него обаче, застига Алеко  и го пронизва смъртоносно.

След случая години наред Недко Каблешков се изтезава, че не е задържал писателя в оня съдбовен ден. Ако беше останал в Пловдив, Щастливеца щеше да избегне гибелта, а може би и да имаме още една изпепеляваща любовна история.

Това минало към момента е съхранено под покрива на къщата на 4 януари и може да бъде избавено. Къщата на Иван Личев чака новото си бъдеще. Дано то бъде същинско, красиво, с реверанс пред историята и архитектурата. А пловдивчани да спрат да я подминават.

Преди близо 5 години се появи информация за капиталови планове към къщата в Пловдив, от която Алеко Константинов потегля към гибелта, само че оттогава до през днешния ден на ул. „ 4-ти януари “ историческата постройка тъне в забвение и съсипия, написа " Под тепето ".