Къщата на Димитър Талев в Прилеп е съборена
Къщата на писателя Димитър Талев в Прилеп е съборена. За това сигнализира Виктор Стоянов от фондация " Македония ", оповестява Btv.
" Докато чакаме да се купи къщата на Талев в Прилеп, АНБ (Агенцията за национална сигурност) посредством локален варварин, към този момент я събори къщата. Справедливост не чакайте ", написа Стоянов в профила си във фейсбук.
Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. Тя е и първообразът на дома, в който живее семейството Глаушеви от фамозната четирилогия на Талев, чийто първи разказ, " Железният светилник ", е един от най-издаваните и четени български романи. Издателят Манол Пейков провежда дарителска акция за пазаруване на къщата и превръщането ѝ в музей. Сградата е разграничена сред няколко притежатели, като по-голямата част от нея се продаваше.
В къщата живее Снежана Аческа, която научава инцидентно, че тя еродният дом на Талев. През годините Снежана е пускала в къщата хиляди българи, които постоянно идват с рейсове, с цел да посетят и да се поклонят пред родното място на огромния публицист, описа през 2023 година Манол Пейков.
Инициативата му да се съберат пари ида се купи къщата обаче бе спъвана от македонска страна.
През декември той написа: „ Понеже много от хората, изпратили дарения за пазаруването на къщата на Димитър Талев в Прилеп, се тревожат от неналичието на вести, взех решение, че ви дължа къс ъпдейт.
Новината е, че (на този етап) няма вести.
Всички инспекции за тежести са направени, парцелът е чист, имаме прелиминарен контракт, имаме взаимно единодушие със притежателя за цената, имам задоволително налични средства в сметката на фондацията. Всички основни условия за подписване на договорката са от дълго време изпълнени.
За да преведа сумата на сегашния притежател и да придобием къщата, би трябвало с а м о да открия сметка в банка на територията на Република Северна Македония (по опция такава, която да има клон и в България).
Опитвам от четири месеца, смених двама юристи, преведох на македонски и изпратих по пощата купища документи, организирах десетки диалози. Засега не съумявам.
Вече нямам подозрение, че договорката се бави съзнателно – допускам не от неприятни усеща съответно към мен, а от паники от общ темперамент, поради (1) скорошните кавги, свързани с българския културно-информационен център в Скопие и (2) обстоятелството (който надали е останал прикрит от прилепчани), че в сегашния миг аз, с изключение на притежател на фондация, съм и политическо лице.
Съвършено наясно съм, че в дребни общности, в които всеки познава всекиго (Прилеп е град с размерите на Монтана), терзанията на хората от появяването на външни вложители с неразбираеми (поне за тях) капиталови планове, са повече от разумни.
Също толкоз наясно съм, че всъщност договорката няма по какъв начин да бъде спряна в границите на закона – по тази причина единственото налично средство (типично по балкански) е безкрайното отсрочване и туптене на топката.
Намерението ми е да отговоря не със кавги, а с неприкритост, самообладание и упоритост – до момента в който хората от общността си дадат сметка, че желанията ни са градивни и другарски.
Убеден съм, че това е единственото допустимо позволение – в случай че желаеме да работим и съжителстваме с тези хора, би трябвало да им дадем нужното време, с цел да разсеят подозренията си и да ни одобряват.
Така че ви апелирам – въоръжете се с самообладание.
Събраните средства са в сметката и чакат. Чувам се със Снежана и юриста й през няколко дни. Готов съм да запаля колата и да отида до Прилеп незабавно щом получа знак, че в тунела се е появила светлинка.
Нямам и капка подозрение в сполучливата развръзка.
С самообладание – и неизменност.
П.П. От позиция на мащабите на работата на фондация “Манол Пейков и другари ” през последната година (разпореждане с дарения за към 3.8 милиона лева), събраните средства за къщата на Талев (около 215,000 лв) не са огромен % – едвам 5% от общата й активност.
Разбираме прелестно значимостта и знаковия темперамент на тази самодейност и не считаме и за момент да се отхвърляме от нея. Моля, имайте ни доверие и проявете самообладание.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Докато чакаме да се купи къщата на Талев в Прилеп, АНБ (Агенцията за национална сигурност) посредством локален варварин, към този момент я събори къщата. Справедливост не чакайте ", написа Стоянов в профила си във фейсбук.
Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. Тя е и първообразът на дома, в който живее семейството Глаушеви от фамозната четирилогия на Талев, чийто първи разказ, " Железният светилник ", е един от най-издаваните и четени български романи. Издателят Манол Пейков провежда дарителска акция за пазаруване на къщата и превръщането ѝ в музей. Сградата е разграничена сред няколко притежатели, като по-голямата част от нея се продаваше.
В къщата живее Снежана Аческа, която научава инцидентно, че тя еродният дом на Талев. През годините Снежана е пускала в къщата хиляди българи, които постоянно идват с рейсове, с цел да посетят и да се поклонят пред родното място на огромния публицист, описа през 2023 година Манол Пейков.
Инициативата му да се съберат пари ида се купи къщата обаче бе спъвана от македонска страна.
През декември той написа: „ Понеже много от хората, изпратили дарения за пазаруването на къщата на Димитър Талев в Прилеп, се тревожат от неналичието на вести, взех решение, че ви дължа къс ъпдейт.
Новината е, че (на този етап) няма вести.
Всички инспекции за тежести са направени, парцелът е чист, имаме прелиминарен контракт, имаме взаимно единодушие със притежателя за цената, имам задоволително налични средства в сметката на фондацията. Всички основни условия за подписване на договорката са от дълго време изпълнени.
За да преведа сумата на сегашния притежател и да придобием къщата, би трябвало с а м о да открия сметка в банка на територията на Република Северна Македония (по опция такава, която да има клон и в България).
Опитвам от четири месеца, смених двама юристи, преведох на македонски и изпратих по пощата купища документи, организирах десетки диалози. Засега не съумявам.
Вече нямам подозрение, че договорката се бави съзнателно – допускам не от неприятни усеща съответно към мен, а от паники от общ темперамент, поради (1) скорошните кавги, свързани с българския културно-информационен център в Скопие и (2) обстоятелството (който надали е останал прикрит от прилепчани), че в сегашния миг аз, с изключение на притежател на фондация, съм и политическо лице.
Съвършено наясно съм, че в дребни общности, в които всеки познава всекиго (Прилеп е град с размерите на Монтана), терзанията на хората от появяването на външни вложители с неразбираеми (поне за тях) капиталови планове, са повече от разумни.
Също толкоз наясно съм, че всъщност договорката няма по какъв начин да бъде спряна в границите на закона – по тази причина единственото налично средство (типично по балкански) е безкрайното отсрочване и туптене на топката.
Намерението ми е да отговоря не със кавги, а с неприкритост, самообладание и упоритост – до момента в който хората от общността си дадат сметка, че желанията ни са градивни и другарски.
Убеден съм, че това е единственото допустимо позволение – в случай че желаеме да работим и съжителстваме с тези хора, би трябвало да им дадем нужното време, с цел да разсеят подозренията си и да ни одобряват.
Така че ви апелирам – въоръжете се с самообладание.
Събраните средства са в сметката и чакат. Чувам се със Снежана и юриста й през няколко дни. Готов съм да запаля колата и да отида до Прилеп незабавно щом получа знак, че в тунела се е появила светлинка.
Нямам и капка подозрение в сполучливата развръзка.
С самообладание – и неизменност.
П.П. От позиция на мащабите на работата на фондация “Манол Пейков и другари ” през последната година (разпореждане с дарения за към 3.8 милиона лева), събраните средства за къщата на Талев (около 215,000 лв) не са огромен % – едвам 5% от общата й активност.
Разбираме прелестно значимостта и знаковия темперамент на тази самодейност и не считаме и за момент да се отхвърляме от нея. Моля, имайте ни доверие и проявете самообладание.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ