Домът на османския архитект Мимар Синан става музей
Къщата на османският проектант Мимар Синан в родния му град Агърнас в окръг Кайсери, ще бъде превърната в музей с поддръжката на турското министерство на културата и туризма, заяви кметът на Кайсери Мемдух Бююккълъч, представен от „ Хюриет дейли нюз “.
Изявлението на Бююккълъч бе направено по време на възпоменателна гала по случай 437-та годишнина от гибелта на архитекта Синан.
„ Полагаме старания за възобновяване на къщата на Мимар Синан и превръщането ѝ в музей. Агърнас е неповторима културна дестинация от интернационална големина “, съобщи Бююккълъч, наблягайки значимостта на „ запазването и преместването на философията на Синан, посредством придаването на смисъл на всяка постройка и улица в Агърнас “.
Мимар Синан е възприеман като най-значимия османски проектант. Едни от най-известните архитектурни комплекси в Турция са точно негово дело. Сред тях са джамията „ Шехзаде “ в Истанбул, джамията Сюлеймание, известна още като „ Синята джамия “, джамията Селимие в Ордин, както и доста други. Джамията Баня Баши в София също е дело на Синан.
Великолепието на постройките на Мимар Синан остава ненадминато и до през днешния ден.
През 60-те години на предишния век край стените на Сулеймание турските археолози разкопаха гроба на Абдулменана оглу Синанедин Юсуф, по-известен с името Мимар Синан. Учените тогава си сложиха за цел, изучавайки неговия череп, да опровергаят плъзналата информация за това, че най-известният турски строител е бил арменец. Останките бяха пренесени в Музея на анадолската цивилизация, само че след експертизата, резултатите освен че не бяха оповестени, само че и безследно изчезнаха.
Работата на този изумителен проектант продължава 50 години (1538-1588) до гибелта му на възраст 99 години. Той служи при петима султани и построява освен джамии и мавзолеи. Смята се, че на гения на Синан принадлежат към 400 разнообразни обекта – над 80 огромни джамии, към 50 по-малки, 57 медресета, 7 учебни заведения за подготовка на читателите на Корана, 22 мавзолея, 17 трапезарии за бедните, три лечебни заведения, седем акведукта и арки и още караван-сараи, дворци, бани. Той основава голям брой планове и приготвя доста други здания, които са издигнати от други майстори.
„ Претенции “ за това какъв е Синан по генезис, има доста нации. Едни настояват, че е българин, други, че е грък, има и версия за това, че е албанец. Едно е повече от несъмнено: произлиза от християнско семейство. Ние ще разкажем за какво блестящият проектант, от чиято работа повече от пет века се възхищават хора от целия свят, е арменец въз основата на налични доказателства, въпреки и нищожни. Впрочем, в енциклопедия Британика се показва, че строителят е или грък, или арменец. Тезата за българския му генезис и за това, че татко му се е наричал Христо, написа в енциклопедията на братя Данчови.
С името на Мимар Синан стартира историята на османското възобновление или „ класическия интервал на мюсюлманската архитектура ”. Той издига из цялата империя 360 здания, множеството от които стоят и до през днешния ден. Но славата си строителят дължи на три грандиозни джамии, равни на които няма в целия мюсюлмански свят. Именно отчитайки голямото значение на Синан в историята на турската просвета, учените се заемат до потвърдят неговия турски генезис. Явно обаче експертизата не дава мечтаните резултати. А и няма по какъв начин да се случи това...
Известно е, че бъдещият талантлив занаятчия е роден в християнска Кесария и рожденото му име е Ховсеп. Нещо повече, и до през днешния ден в истанбулските архиви се пази значим документ, неоспоримо доказващ арменския генезис на Мимар. Става дума за писмото, написано от него до султан Селим ІІ през 1573 година, когато той стартира насилственото преселване на иноверците в Кипър. В него Синан моли да не изселват арменските му родственици от Кесария, тъй като за тях изгнанието би било еднакво на гибел. И султанът позволява на фамилията му да остане в родината.
Синан напуща родната Кесария през 1512 година на 23-годишна възраст. Взимат го от родителите му като налог „ за християнство ”, именуван „ девширме ” или по-познат у нас като „ кръвен налог ”. И го изпращат в корпуса на еничарите. Еничарите са регулярна пехота на турската войска, в която се набират извънредно младежи християни. Първо ги изпращат да се възпитават в фамилиите на турски селяни и занаятчии, където те научават турски език и основите на исляма, приучват се към тежък физически труд. След това ги връщат в Константинопол и ги зачисляват в състава на неопитните юноши – подготвителния отряд на еничарския корпус. Тук те минават образование в границите на 7 години.
Подобно на своите връстници – гърци, българи, арменци, и Синан приема исляма наложително, преди да стартира да служи и сменя името си, обещано му по рождение. Но защото не може да постъпи във военното учебно заведение заради възрастта си, той е изпратен в спомагателното крило на Императорския лицей. Синан приключва образованието си след три години и получава подготовка като проектант и инженер.
Ученик, подмайстор, занаятчия
Десет години след раздялата с Кесария, Мимар покорява гръцкия остров Родос в редиците на еничарските войски. В това стълкновение умира Селим І, а на престола се качва Сюлейман Великолепни. По време на неговото ръководство архитектът взе участие в походите против Унгария и Молдавия, показан е за звание офицер от пехотата, а след успеха на турците в борбата през 1526 става началник на военната техника. Турските еничари завладяват цитадела след цитадела, а Синан след всеки триумф открива за себе си слабите места на постройките. И по подигравка на ориста учи архитектурата, до момента в който разрушава. По време на военните акции обикаля десетки страни от Югоизточна Европа до Близкия изток, среща се с ислямската и християнската архитектура, с постройките на езичниците, с разликите в архитектурната мисъл на цивилизацията. Този насъбран голям багаж от познания и усещания оказва колосално въздействие върху неговото творчество.
Първите постройки на Синан са укрепленията на езерото Ван. След това, по време на молдовския поход той построява стратегически значимия мост на река Прут, изработен единствено за няколко дни.
Рекордните периоди на работа притеглят вниманието на султана и след година Синан се връща в Турция, само че към този момент не като презряно „ чуждоземно момче ”, а като мимарбаши, т.е. основен велможа проектант, в чиито отговорности влиза контрола над строителството по цялата империя. За своите 52 годни на този пост, който строителят заема до гибелта си, той основава мощно ведомство, с огромни компетенции, по-големи от контролиращия го министър. В неговото ателие работят към 30 художници от разнообразни краища на света, а в учредения от тях център за архитекти се образоват бъдещите турски инженери. Гениалният занаятчия строи с голям обсег, само че кулминационната точка на творчеството му са трите джамии Шахзаде, Сюлеймание и Селимие. В едно от съчиненията си Мимар оставя следния коментар: Шахзаде е работа на ученика, Сюлеймание – на калфата, а Селимие – на майстора.
Мимар Синан не е единственият арменец, който оставя забележителна диря в архитектурата на Османската империя. След него неповторимо е наследството и на архитектите от династията Балян, чиито шедьоври са изграждани в продължение на два века. Макар и до през днешния ден в Турция да заобикалят да загатват имената на Бали (родоначалник на забележителната фамилия), сина му Макар, неговите синове – Крикор и Сенекерим, както и Гарабед (син на Крикор Балян), който бива наследствен от двамата си сина – Саркис и Агоп, техните следи и издигнатото от тях продължава да приказва за изключителния им арменски талант.
Коджа Мимар Синан е османски проектант и инженер, считан за най-значимият строител в историята на османската архитектура. Работи по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Стилът му е мощно повлиян от архитектурата на константинополската катедрала „ Света София “.
Получил образование като боен инженер, Синан израства в йерархията на Еничарския корпус до званието ага. Той придобива инженерните си умения по време на военните походи, трансформирайки се в експерт по построяването на всевъзможни укрепления, както и на употребена от армията инфраструктура – пътища, мостове, акведукти. На към петдесетгодишна възраст той е назначен за основен султански проектант и стартира да употребява добитите в армията знания за построяването на разнообразни религиозни и други публични здания,като остава на тази служба съвсем половин век.
Сред проектираните и издигнати от Синан повече от 300 здания се отличават джамиите „ Сюлеймание “ в Константинопол, най-известната му работа, и „ Селимие “ в Одрин, считана за негов шедьовър. По-известни негови здания в днешна България са джамиите „ Баня баши “ и „ Коджа дервиш Мехмед паша “ (днес черква „ Свети Седмочисленици “) в София.
Изявлението на Бююккълъч бе направено по време на възпоменателна гала по случай 437-та годишнина от гибелта на архитекта Синан.
„ Полагаме старания за възобновяване на къщата на Мимар Синан и превръщането ѝ в музей. Агърнас е неповторима културна дестинация от интернационална големина “, съобщи Бююккълъч, наблягайки значимостта на „ запазването и преместването на философията на Синан, посредством придаването на смисъл на всяка постройка и улица в Агърнас “.
Мимар Синан е възприеман като най-значимия османски проектант. Едни от най-известните архитектурни комплекси в Турция са точно негово дело. Сред тях са джамията „ Шехзаде “ в Истанбул, джамията Сюлеймание, известна още като „ Синята джамия “, джамията Селимие в Ордин, както и доста други. Джамията Баня Баши в София също е дело на Синан.
Великолепието на постройките на Мимар Синан остава ненадминато и до през днешния ден.
През 60-те години на предишния век край стените на Сулеймание турските археолози разкопаха гроба на Абдулменана оглу Синанедин Юсуф, по-известен с името Мимар Синан. Учените тогава си сложиха за цел, изучавайки неговия череп, да опровергаят плъзналата информация за това, че най-известният турски строител е бил арменец. Останките бяха пренесени в Музея на анадолската цивилизация, само че след експертизата, резултатите освен че не бяха оповестени, само че и безследно изчезнаха.
Работата на този изумителен проектант продължава 50 години (1538-1588) до гибелта му на възраст 99 години. Той служи при петима султани и построява освен джамии и мавзолеи. Смята се, че на гения на Синан принадлежат към 400 разнообразни обекта – над 80 огромни джамии, към 50 по-малки, 57 медресета, 7 учебни заведения за подготовка на читателите на Корана, 22 мавзолея, 17 трапезарии за бедните, три лечебни заведения, седем акведукта и арки и още караван-сараи, дворци, бани. Той основава голям брой планове и приготвя доста други здания, които са издигнати от други майстори.
„ Претенции “ за това какъв е Синан по генезис, има доста нации. Едни настояват, че е българин, други, че е грък, има и версия за това, че е албанец. Едно е повече от несъмнено: произлиза от християнско семейство. Ние ще разкажем за какво блестящият проектант, от чиято работа повече от пет века се възхищават хора от целия свят, е арменец въз основата на налични доказателства, въпреки и нищожни. Впрочем, в енциклопедия Британика се показва, че строителят е или грък, или арменец. Тезата за българския му генезис и за това, че татко му се е наричал Христо, написа в енциклопедията на братя Данчови.
С името на Мимар Синан стартира историята на османското възобновление или „ класическия интервал на мюсюлманската архитектура ”. Той издига из цялата империя 360 здания, множеството от които стоят и до през днешния ден. Но славата си строителят дължи на три грандиозни джамии, равни на които няма в целия мюсюлмански свят. Именно отчитайки голямото значение на Синан в историята на турската просвета, учените се заемат до потвърдят неговия турски генезис. Явно обаче експертизата не дава мечтаните резултати. А и няма по какъв начин да се случи това...
Известно е, че бъдещият талантлив занаятчия е роден в християнска Кесария и рожденото му име е Ховсеп. Нещо повече, и до през днешния ден в истанбулските архиви се пази значим документ, неоспоримо доказващ арменския генезис на Мимар. Става дума за писмото, написано от него до султан Селим ІІ през 1573 година, когато той стартира насилственото преселване на иноверците в Кипър. В него Синан моли да не изселват арменските му родственици от Кесария, тъй като за тях изгнанието би било еднакво на гибел. И султанът позволява на фамилията му да остане в родината.
Синан напуща родната Кесария през 1512 година на 23-годишна възраст. Взимат го от родителите му като налог „ за християнство ”, именуван „ девширме ” или по-познат у нас като „ кръвен налог ”. И го изпращат в корпуса на еничарите. Еничарите са регулярна пехота на турската войска, в която се набират извънредно младежи християни. Първо ги изпращат да се възпитават в фамилиите на турски селяни и занаятчии, където те научават турски език и основите на исляма, приучват се към тежък физически труд. След това ги връщат в Константинопол и ги зачисляват в състава на неопитните юноши – подготвителния отряд на еничарския корпус. Тук те минават образование в границите на 7 години.
Подобно на своите връстници – гърци, българи, арменци, и Синан приема исляма наложително, преди да стартира да служи и сменя името си, обещано му по рождение. Но защото не може да постъпи във военното учебно заведение заради възрастта си, той е изпратен в спомагателното крило на Императорския лицей. Синан приключва образованието си след три години и получава подготовка като проектант и инженер.
Ученик, подмайстор, занаятчия
Десет години след раздялата с Кесария, Мимар покорява гръцкия остров Родос в редиците на еничарските войски. В това стълкновение умира Селим І, а на престола се качва Сюлейман Великолепни. По време на неговото ръководство архитектът взе участие в походите против Унгария и Молдавия, показан е за звание офицер от пехотата, а след успеха на турците в борбата през 1526 става началник на военната техника. Турските еничари завладяват цитадела след цитадела, а Синан след всеки триумф открива за себе си слабите места на постройките. И по подигравка на ориста учи архитектурата, до момента в който разрушава. По време на военните акции обикаля десетки страни от Югоизточна Европа до Близкия изток, среща се с ислямската и християнската архитектура, с постройките на езичниците, с разликите в архитектурната мисъл на цивилизацията. Този насъбран голям багаж от познания и усещания оказва колосално въздействие върху неговото творчество.
Първите постройки на Синан са укрепленията на езерото Ван. След това, по време на молдовския поход той построява стратегически значимия мост на река Прут, изработен единствено за няколко дни.
Рекордните периоди на работа притеглят вниманието на султана и след година Синан се връща в Турция, само че към този момент не като презряно „ чуждоземно момче ”, а като мимарбаши, т.е. основен велможа проектант, в чиито отговорности влиза контрола над строителството по цялата империя. За своите 52 годни на този пост, който строителят заема до гибелта си, той основава мощно ведомство, с огромни компетенции, по-големи от контролиращия го министър. В неговото ателие работят към 30 художници от разнообразни краища на света, а в учредения от тях център за архитекти се образоват бъдещите турски инженери. Гениалният занаятчия строи с голям обсег, само че кулминационната точка на творчеството му са трите джамии Шахзаде, Сюлеймание и Селимие. В едно от съчиненията си Мимар оставя следния коментар: Шахзаде е работа на ученика, Сюлеймание – на калфата, а Селимие – на майстора.
Мимар Синан не е единственият арменец, който оставя забележителна диря в архитектурата на Османската империя. След него неповторимо е наследството и на архитектите от династията Балян, чиито шедьоври са изграждани в продължение на два века. Макар и до през днешния ден в Турция да заобикалят да загатват имената на Бали (родоначалник на забележителната фамилия), сина му Макар, неговите синове – Крикор и Сенекерим, както и Гарабед (син на Крикор Балян), който бива наследствен от двамата си сина – Саркис и Агоп, техните следи и издигнатото от тях продължава да приказва за изключителния им арменски талант.
Коджа Мимар Синан е османски проектант и инженер, считан за най-значимият строител в историята на османската архитектура. Работи по времето на султаните Сюлейман I, Селим II и Мурад III. Стилът му е мощно повлиян от архитектурата на константинополската катедрала „ Света София “.
Получил образование като боен инженер, Синан израства в йерархията на Еничарския корпус до званието ага. Той придобива инженерните си умения по време на военните походи, трансформирайки се в експерт по построяването на всевъзможни укрепления, както и на употребена от армията инфраструктура – пътища, мостове, акведукти. На към петдесетгодишна възраст той е назначен за основен султански проектант и стартира да употребява добитите в армията знания за построяването на разнообразни религиозни и други публични здания,като остава на тази служба съвсем половин век.
Сред проектираните и издигнати от Синан повече от 300 здания се отличават джамиите „ Сюлеймание “ в Константинопол, най-известната му работа, и „ Селимие “ в Одрин, считана за негов шедьовър. По-известни негови здания в днешна България са джамиите „ Баня баши “ и „ Коджа дервиш Мехмед паша “ (днес черква „ Свети Седмочисленици “) в София.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ