Кашмирците в Индия се сблъскват с насилие след смъртоносно нападение,

„Прекалено ни е страх да се върнем“: Кашмирците в Индия се сблъскват с насилие след смъртоносно нападение

Кашмирците в Индия се сблъскват с принуждение след смъртоносно нахлуване, а жителите на местността споделят: „ Прекалено ни е боязън да се върнем “ , предава. А публикацията стартира по този начин:

Сложните бродирани шалове с пера са обичани на клиентите му в Мусури, планински град в северния щат Утаракханд , където той работи. За купувачите му шаловете са знак за разкош. За Дар те са метафора на дома, а обичайните му шарки са наситени с история и са белег на неговата кашмирска еднаквост.

Но в последно време тази еднаквост му се пояснява като проклинание.

В неделя Дар, дружно с още един продавач, е обществено унизен и атакуван от членове на хиндуистка дясна група , за които се твърди, че са били ядосани от убийството на 26 души на известно туристическо място в Кашмир предходната седмица. Индия упрекна Пакистан за нападението – обвиняване, което Исламабад отхвърля.

На видеозапис от нападението се вижда по какъв начин мъжете блъскат и наскърбяват Дар и приятеля му , до момента в който обират сергията им , ситуирана на многолюден бул.. Дар изясни:

„ Обвиниха ни за нападението, споделиха ни да напуснем града и в никакъв случай повече да не се демонстрираме. “

Той споделя, че стоката му, струваща хиляди долари, към момента лежи там.

„ Но ние сме прекомерно уплашени, с цел да се върнем. “

Тъй като възмущението от нападението се популяризира, в сряда полицията арестува тримата мъже , само че ги освобождава няколко часа по-късно, откакто им постанова санкция и ги моли да се „ извинят “ на Дар и сътрудника му. По това време обаче Дар към този момент е бил напуснал, дружно с десетки други продавачи на кашмирски шалове, които, откакто са живели в Мусури в продължение на десетилетия, споделят, че към този момент не се усещат в сигурност там.

Много от оживелите след нападението в Пахалгам – най-смъртоносното нахлуване против цивилни жители през последните години – обявиха, че бойците са се насочили особено към хиндуистки мъже, което провокира гнева и скръбта в Индия , а политиците от разнообразни партии желаеха строги ограничения .

Оттогава насам има повече от дузина известия за кашмирски продавачи и студенти в индийски градове, които са подложени на тормоз , оклеветяване и закани от десни групи – само че също и от личните си съученици, клиенти и съседи. В интернет се популяризират видеоклипове, показващи по какъв начин възпитаници биват прогонвани от кампуса и бити по улиците.

В четвъртък една от оживелите , чийто брачен партньор, офицер от военноморските сили, е бил погубен при нападението на бойците, прикани хората да не преследват мюсюлмани и кашмирци.

„ Искаме мир и единствено мир “ , безапелационна бе тя.

Но опасенията за сигурността принудиха доста кашмирци като Дар да се върнат вкъщи.

Уммат Шабир, студентка по здравна сестра в университет в щата Пенджаб, съобщи, че предходната седмица някои дами в квартала ѝ я обвинили, че е „ терористка, която би трябвало да бъде изхвърлена “ .

„ Същия ден моя съученичка беше принудена да слезе от таксито от водача, откакто той схванал, че тя е кашмирка “ , разяснява тя и прибавя:

„ Отне ни три дни да пътуваме назад до Кашмир, само че нямахме различен избор. Трябваше да отидем. “

Шабир се е върнала в родния си град, само че за доста други даже домът към този момент не се усеща в сигурност.

Докато продължава издирването на причинителите на нападението от предходната седмица, силите за сигурност в Кашмир задържаха хиляди хора, затвориха над 50 туристически дестинации, изпратиха спомагателни военни и паравоенни елементи и взривиха няколко къщи, принадлежащи на фамилии на обвинени бойци, които упрекват в „ терористични връзки “ .

Репресиите провокираха боязън и безпокойствие измежду цивилното население, доста от които нарекоха дейностите форма на „ групово наказване “ против тях.

Без да загатва разрушенията, основният министър на Джаму и Кашмир Омар Абдула съобщи, че отговорните би трябвало да бъдат осъдени без благосклонност, „ само че не позволявайте почтени хора да се трансфорат в съпътстващи вреди “ . Бившият основен министър Мехбуба Муфти също разкритикува разрушенията, като предизвести държавното управление да прави разлика сред „ терористи и цивилни “ .

„ Винаги, когато напрежението ескалира, ние сме първите, които понасят тежестта му. Но към нас към момента се отнасят като към обвинени и от нас се чака да спрем живота си “ , съобщи пред „ BBC “ различен студент, поискал да остане неизвестен.

„ Въпреки това този път отзвукът е доста по-голям “ , твърди Шафи Субхан, продавач на шалове от област Купвара, който също е работил в Мусури.

През 20-те години, откогато прави бизнес там, Субхан съобщи, че в никакъв случай не се е сблъсквал с обществена опасност – даже след терористичната офанзива в окръг Пулвама през 2019 година, при която починаха 40 военнослужещи от паравоенната полиция.

За него Мусури се чувствал като дом, място, където намирал успокоение – макар че бил на стотици километри от него. Той споделя, че споделя прочувствена връзка с клиентите си , които идват от всички краища на страната

„ Хората постоянно бяха общителни с нас, носеха облеклата ни с толкоз доста наслада “ , спомня си Субан и продължава:

„ Но в оня ден, когато сътрудниците ни бяха нападнати, никой не пристигна да помогне. Хората просто стояха и гледаха. Това ги нарани физически – само че прочувствено, доста повече. “

У дома, в Кашмир, мирът от дълго време е нежен. И Индия , и Пакистан претендират за цялата територия, само че ръководят обособени елементи, а в управлявания от Индия район повече от три десетилетия кипи въоръжено въстание , което лишава живота на хиляди хора. Попаднали сред тях, цивилни жители споделят, че се усещат заклещени в една безкрайна несигурност , която се усеща изключително задушаващо, когато връзките сред Индия и Пакистан се изострят.

Мнозина настояват, че в предишното военните конфликти сред страните са били последвани от талази от тормоз и принуждение против кашмирците , както и от доста ограничение на сигурността и връзките в района.

През последните години насилието понижава, а публични лица показват усъвършенстваната инфраструктура, туризма и вложенията като признаци за по-голяма непоклатимост , изключително след 2019 година, когато беше анулиран специфичният парламентарен статут на района по член 370.

Но арестите и интервенциите по сигурността не престават, а критиците настояват, че спокойствието е настъпило за сметка на гражданските свободи и политическите свободи .

„ Иглата на съмненията постоянно е върху локалните поданици, даже когато войнствеността е намаляла през последните десетилетия и половина “ , съобщи Анурада Бхасин, основен редактор на вестниците „ Кашмир таймс “, и добави:

„ Те постоянно би трябвало да потвърждават своята непорочност. “

Когато новината за убийствата се популяризира предходната седмица, кашмирците излязоха по улиците, организирайки бдения със свещи и протестни шествия . Ден след нападението беше оповестено цялостно прекъсване на работата, а вестниците отпечатаха черни първи страници. Омар Абдула се извини обществено , като съобщи, че е „ подвел своите посетители “.

Бхасин споделя, че ответната реакция на кашмирците против сходни набези не е нещо ново; сходно наказание е имало и в предишното, въпреки и в по-малък мащаб.

„ Никой там не утвърждава убийствата на цивилни – те познават прекомерно добре болката от загубата на близки “.

Но тя прибавя, че е незаслужено да се трансферира тежестта на доказване на невинността върху кашмирците, когато те самите са станали цел на ненавист и принуждение.

„ Това единствено ще насади още повече боязън и ще отчужди още повече хората, доста от които към този момент се усещат изолирани от останалата част на страната. “

Мирза Уахид , кашмирски публицист, счита, че кашмирците са „ изключително уязвими, защото се преглеждат през друга оптика “, бидейки част от мюсюлманското население на Индия .

„ Най-тъжното е, че доста от тях ще изтърпят унижението и оскърблението, ще се скрият за известно време и ще чакат това да отмине, тъй като имат живот, който би трябвало да живеят. “

Никой не знае това по-добре от Мохамед Шафи Дар , наемен служащ в Шопиан в Кашмир, чиято къща беше взривена от силите за сигурност предходната седмица.

Пет дни по-късно той към момента събира частите. Дар, който в този момент живее под намерено небе със брачната половинка си, трите си дъщери и сина си, акцентира:

„ Загубихме всичко. Нямаме даже принадлежности за готвене на храна. “

Той изясни, че фамилията му няма визия къде е другият им 20-годишен наследник, дали се е включил към бойците , дали въобще е жив или мъртъв. Родителите му споделят, че 19-годишният колежанин е напуснал дома си през октомври предходната година и в никакъв случай не се е върнал. Оттогава те не са разговаряли.