Линда Петкова - да живееш с премиера
Късен следобяд в елементарен работен ден – време, в което в Англия споделят чая със сладки приказки за неприятното време; в Китай към този момент са завършили най-важното събитие в фамилната рутина – вечерята, а във Франция приготвят в подробност наложителния обред – чаша особено подбрано вино за разпределяне на напрежението след работа. Столичната улица „ Сан Стефано “ в правата сред „ Шипка “ и „ Оборище “ е като кино фон. Малките магазинчета са с отворени, подканящи порти, а хората се разминават и разменят историите си от деня.Всеки миг чакам някой да каже „ стоп камера “, само че това, несъмнено, не се случва, тъй като в „ Санстефанска България “, както някои дефинират това каре в идеалния център на София, животът тече толкоз нормално, че трансформира всекидневието в празник. Нали знаете – елементарното е новият разкош. От няколко месеца едно от магазинчетата на улицата се радва на нараснало внимание поради собственичката си – Линда Макензи Петкова, брачната половинка на премиера Кирил Петков и майка на трите им деца – Ванеса, Ема и Ани.Странно е, че нито една от българските медии не се престраши да потърси персонален контакт с нея, а заложи на сигурната скица – препечатка на излезлия по-рано материал в канадския вестник National Post. В него не са спестени елементи от житейската орис на дамата до премиера и провокациите от всевъзможен темперамент – езиков, здравен или административен. Както и наложителната за всеки чужденец носталгия, която на този стадий Линда изрично декларира, че е претърпяла. Признавам, че ползата ми към нея беше провокиран на първо време от магазина, в който се продават безглутенови сладкиши, соленки и торти, както и от името му Amelie Sweet Shop. За всеки киноманиак името на героинята на Жан-Пиер Жьоне от кино лентата му „ Невероятната орис на Амели Пулен “ (2001 г.) работи като код за отваряне на врата към други светове. Очаквах, че Линда ще е обожател на сантименталната история. Оказа се обаче, че името на магазина е наследено от предходните му притежатели, които внасяли белгийски шоколад (който към момента се продава), а госпожа Петкова просто е траяла сладката щафета на улица „ Сан Стефано “.В хода на диалога ни с Линда открих, че естественото и даже рутинното могат да бъдат не по-малко съблазнителни и приковаващи вниманието от вълшебния кино свят на Амели Пулен. На фона на времето, в което всеки прочут човек или инфлуенсър се трансформира в обособена медия или канал за наличие на ежедневна база, ми стана изключително прелестно да потъна в света на една жена, която обича елементарното в деня си с неговата фамилна и другарска среда и посочва всичко към себе си с спестовни и семпли думи. Без рекламация, без превземки за да се хареса. Рядко със видим грим (гланц за устни обаче винаги), облечена комфортно, с „ фънки “ детайли - по личните й думи. Струва ми се, че най-важно за нея е да остане вярна на себе си и на личната си житейска философия. Сякаш, без да е схванала даже, Линда Макензи Петкова е стъпила комфортно върху завещаното от Оскар Уайлд: „ Бъдете себе си. Всички други функции са към този момент заети “. 
Признавам, че до момента в който уреждах това изявление (не беше по никакъв начин мъчно, случи се, както нормално се действа при навлизането в света на един чужд за журналиста, само че прочут на всеобщата аудитория човек – телефонно позвъняване, имейл с разяснение на концепцията и повода за нашата среща и – в тази ситуация следобеден диалог на чаша чай), се сетих за онази паметна фраза на Анджела Хейс, героинята на Мена Сувари от „ Американски прелести “, която мечтае да има необикновено забавен живот и признава: „ Не имам вяра да има нещо по-лошо от това да бъдеш елементарен “. Е, Линда Макензи Петков е елементарен човек, като вас и мен, и намира това за доста обикновено, без да изпада в драма и да бленува за невероятното. И това основава чувство за лекост в общуването, в действителност без маска и без грим – нещата от живота. Говорим на български, по нейно гледище, а когато се затруднява, на не повече от две-три места, доизясняваме на британски.Когато се виждаме за повторно – поради фотосесията, не можем да избегнем и страшната тематика, която се появи в това време и пренареди всички човешки диалози в края на февруари. Войната. Линда признава, че поради интернационалната рецесия вижда брачна половинка си Кирил за пет-десет минути дневно, доста рано заран. А Ема, междинната ѝ щерка, която я придружаваше на фотосесията в студиото на Слав и Хубен, описа за своето учебно заведение, където се събират дарения за хората от Украйна, а най-щедрото от тях се награждава с вкусна баница от учителите. Питам Линда какво ѝ дава вяра в този тежък за всички миг. „ Помощта от човек към човек, непрестанното изпитание да търсиш от ден на ден благоприятни условия и способи да правиш живота на хората по-добър. Връзката сред хората е вяра “, дава отговор тя.
На какво би желала да научиш твоите три девойки? Какви са значимите уроци, които би трябвало да следват в живота си? Иска ми се да са щастливи и деликатни с другите. Един от най-важните уроци е, че щастието и къс-метът те настигат по пътя, когато работиш старателно за това. Важно е да знаят, че с цел да успееш в нещо, с цел да постигнеш персонална еволюция като човешко създание и като експерт, ти трябват усърдие и упорита работа. В това отношение си доста добър образец, тъй като работиш наедно с дребния си екип в твоя магазин Amelie Sweet Shop. С сътрудниците ми работим на смени – два дни работа, два дни отмора. Забелязваме, че когато аз съм на работа, посетителите са доста повече. Особено в последно време. Радвам се, че имаме непрекъснати клиенти, както и че в магазина идват хора, които минават през същите проблеми като мен – семейство и деца, които имат нетърпимост към глутен или са заболели от диабет (средната щерка на Линда и Кирил – Ема, е с това заболяване). Вчера да вземем за пример се наложи да остана до късно, тъй като пристигна един мъж, мощно обезпокоен от поставената, страшна за него в този миг диагноза на 4-годишния му наследник. Интересуваше се от всичко – какво би трябвало да прави, по какъв начин да се храни дребното дете, по какъв начин да се следи равнището на кръвната захар, по какъв начин ще се промени животът им и кои са главните неща, които би трябвало да вършат, с цел да се приспособяват към заболяването на сина си. Говорихме доста дълго и се веселя, че по някакъв метод съумях да го успокоя. Преминали сме през това, а споделеният опит е доста значим за хората, които в този момент се сблъскват с сходно предизвикателство.
А по какъв начин се справяте вие вкъщи? Вече 10 години у дома се храним без глутен, даже Кирил е привикнал на това хранене и яде всичко, което сготвям вкъщи. Всъщност аз доста обичам да сготвям и извозвам огромна част от времето си, правейки тъкмо това. Ема е с диабет от 10 години и за нея режимът е по-строг, само че мисля, че към този момент всички се адаптирахме. Както описах на бащата, който ме потърси за съвет – когато нещо сходно се случи, човек прави всичко належащо и допустимо, с цел да е до детето си. Има една българска сентенция, че любовта на мъжа минава през стомаха. Важи ли това и за Кирил? Не, не толкоз. Даже по никакъв начин не е значимо за него това. Той напълно следва нашите диетични режими и не се оплаква. Ти към този момент посвикна ли с ритъма на живот в България? Да, към този момент привикнах, само че първоначално ми беше доста мъчно – без да зная езика, без другари. Ема беше единствено на шест седмици, когато се преместихме в България през 2007 година. Бях напълно с нея вкъщи, от самото начало. Бебето и уроците по български език – това беше моят свят по това време. Пък и културата и методът на живот са доста разнообразни от това, на което бях привикнала. Кое ти беше най-трудно, а може би и още срещаш компликации от време на време? Администрацията. Съсипващо е, когато би трябвало да си взема персоналната карта или някакви документи, логистиката е доста, доста страшна. Отиваш на едно гише, с цел да си подадеш документа, след това на друго, с цел да направиш копие на нужните документи, които представяш. В един миг се оказва, че няма ксерокс и би трябвало да отидеш на долния етаж, с цел да го направиш и след това отново да се върнеш. После пък се оказва, че е нужен още един документ, за който не са ти споделили първоначално, и отново се връщаш вкъщи, с цел да го набавиш. После отново атакуваш гишето и следва същата въртележка. Трудна ли е саможертвата на фамилията ви в този миг, когато Кирил Петков е към този момент министър-председател и има значима и виновна роля в живота на България? Да, мъчно ни е. Той се прибира в среднощ, доста постоянно и по-късно, а потегля в седем сутринта. Виждаме се за няколко часа през уикенда или пък заран, когато звънне алармата и той се подготвя да излезе. Докато е в банята и прави утринния си тоалет, си споделяме значимите неща от деня и така… Всички вкъщи привикваме с новата действителност и се приспособяваме към нея. Той и преди да заеме този пост, работеше доста, тъй че в някаква степен вкъщи знаем, че се отдава на работата си на 100 %. Сега обаче работи още повече и дребното му свободно време е в действителност доста скъпо за всички нас.
Признавам, че до момента в който уреждах това изявление (не беше по никакъв начин мъчно, случи се, както нормално се действа при навлизането в света на един чужд за журналиста, само че прочут на всеобщата аудитория човек – телефонно позвъняване, имейл с разяснение на концепцията и повода за нашата среща и – в тази ситуация следобеден диалог на чаша чай), се сетих за онази паметна фраза на Анджела Хейс, героинята на Мена Сувари от „ Американски прелести “, която мечтае да има необикновено забавен живот и признава: „ Не имам вяра да има нещо по-лошо от това да бъдеш елементарен “. Е, Линда Макензи Петков е елементарен човек, като вас и мен, и намира това за доста обикновено, без да изпада в драма и да бленува за невероятното. И това основава чувство за лекост в общуването, в действителност без маска и без грим – нещата от живота. Говорим на български, по нейно гледище, а когато се затруднява, на не повече от две-три места, доизясняваме на британски.Когато се виждаме за повторно – поради фотосесията, не можем да избегнем и страшната тематика, която се появи в това време и пренареди всички човешки диалози в края на февруари. Войната. Линда признава, че поради интернационалната рецесия вижда брачна половинка си Кирил за пет-десет минути дневно, доста рано заран. А Ема, междинната ѝ щерка, която я придружаваше на фотосесията в студиото на Слав и Хубен, описа за своето учебно заведение, където се събират дарения за хората от Украйна, а най-щедрото от тях се награждава с вкусна баница от учителите. Питам Линда какво ѝ дава вяра в този тежък за всички миг. „ Помощта от човек към човек, непрестанното изпитание да търсиш от ден на ден благоприятни условия и способи да правиш живота на хората по-добър. Връзката сред хората е вяра “, дава отговор тя. На какво би желала да научиш твоите три девойки? Какви са значимите уроци, които би трябвало да следват в живота си? Иска ми се да са щастливи и деликатни с другите. Един от най-важните уроци е, че щастието и къс-метът те настигат по пътя, когато работиш старателно за това. Важно е да знаят, че с цел да успееш в нещо, с цел да постигнеш персонална еволюция като човешко създание и като експерт, ти трябват усърдие и упорита работа. В това отношение си доста добър образец, тъй като работиш наедно с дребния си екип в твоя магазин Amelie Sweet Shop. С сътрудниците ми работим на смени – два дни работа, два дни отмора. Забелязваме, че когато аз съм на работа, посетителите са доста повече. Особено в последно време. Радвам се, че имаме непрекъснати клиенти, както и че в магазина идват хора, които минават през същите проблеми като мен – семейство и деца, които имат нетърпимост към глутен или са заболели от диабет (средната щерка на Линда и Кирил – Ема, е с това заболяване). Вчера да вземем за пример се наложи да остана до късно, тъй като пристигна един мъж, мощно обезпокоен от поставената, страшна за него в този миг диагноза на 4-годишния му наследник. Интересуваше се от всичко – какво би трябвало да прави, по какъв начин да се храни дребното дете, по какъв начин да се следи равнището на кръвната захар, по какъв начин ще се промени животът им и кои са главните неща, които би трябвало да вършат, с цел да се приспособяват към заболяването на сина си. Говорихме доста дълго и се веселя, че по някакъв метод съумях да го успокоя. Преминали сме през това, а споделеният опит е доста значим за хората, които в този момент се сблъскват с сходно предизвикателство.
А по какъв начин се справяте вие вкъщи? Вече 10 години у дома се храним без глутен, даже Кирил е привикнал на това хранене и яде всичко, което сготвям вкъщи. Всъщност аз доста обичам да сготвям и извозвам огромна част от времето си, правейки тъкмо това. Ема е с диабет от 10 години и за нея режимът е по-строг, само че мисля, че към този момент всички се адаптирахме. Както описах на бащата, който ме потърси за съвет – когато нещо сходно се случи, човек прави всичко належащо и допустимо, с цел да е до детето си. Има една българска сентенция, че любовта на мъжа минава през стомаха. Важи ли това и за Кирил? Не, не толкоз. Даже по никакъв начин не е значимо за него това. Той напълно следва нашите диетични режими и не се оплаква. Ти към този момент посвикна ли с ритъма на живот в България? Да, към този момент привикнах, само че първоначално ми беше доста мъчно – без да зная езика, без другари. Ема беше единствено на шест седмици, когато се преместихме в България през 2007 година. Бях напълно с нея вкъщи, от самото начало. Бебето и уроците по български език – това беше моят свят по това време. Пък и културата и методът на живот са доста разнообразни от това, на което бях привикнала. Кое ти беше най-трудно, а може би и още срещаш компликации от време на време? Администрацията. Съсипващо е, когато би трябвало да си взема персоналната карта или някакви документи, логистиката е доста, доста страшна. Отиваш на едно гише, с цел да си подадеш документа, след това на друго, с цел да направиш копие на нужните документи, които представяш. В един миг се оказва, че няма ксерокс и би трябвало да отидеш на долния етаж, с цел да го направиш и след това отново да се върнеш. После пък се оказва, че е нужен още един документ, за който не са ти споделили първоначално, и отново се връщаш вкъщи, с цел да го набавиш. После отново атакуваш гишето и следва същата въртележка. Трудна ли е саможертвата на фамилията ви в този миг, когато Кирил Петков е към този момент министър-председател и има значима и виновна роля в живота на България? Да, мъчно ни е. Той се прибира в среднощ, доста постоянно и по-късно, а потегля в седем сутринта. Виждаме се за няколко часа през уикенда или пък заран, когато звънне алармата и той се подготвя да излезе. Докато е в банята и прави утринния си тоалет, си споделяме значимите неща от деня и така… Всички вкъщи привикваме с новата действителност и се приспособяваме към нея. Той и преди да заеме този пост, работеше доста, тъй че в някаква степен вкъщи знаем, че се отдава на работата си на 100 %. Сега обаче работи още повече и дребното му свободно време е в действителност доста скъпо за всички нас. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ