Много малко от нас знаят, че майката на Апостола на свободата Гина Кунчева напуска този свят, като се самоубива
Късата българска памет сочи, че към 10 януари 1878 година Гина Кунчева – майката на Апостола на българската независимост Васил Левски, напуща земния свят. Днес настояват, че нейния гроб се намира в двора на храма „ Св. Николай ” в град Карлово, само че формалната историческа памет не приказва съвсем нищо за последните й дни. Дали тъй като сме безпаметна нация, или от позор, или тъй като по този начин ни е най-удобно – да сменяем истината с безмълвие. Краеведи, изследвали родословието на Апостола, са събрали много злокобни обстоятелства, които и до през днешния ден се популяризират апокрифно, тъй като формалната история обича помпозността и захаросаните облици, само че не истината. Според откривателите българката, родила Апостола сама поставя завършек на живота си, хвърляйки се в бунар.
Самоубива се! Зловещата истина е, че след Освобождението на България от турско иго околните на Левски са забравени и унизени. Живи са останали единствено сестра му Яна, която е вдовица и гледа четирите си деца и брат му Петър. Преживял разгрома на Ботевата чета, заточение в Диарбекир, лидер на българското опълчение при боевете на Шипка, едвам остава жив с три тежки рани и ампутиран крайник, Петър се пробва да оцелява в „ свободна ” България. Яна върви и работи на богатите карловски чорбаджии, а сакатият й брат не може да си откри работа и се прехранва с милостиня. Гина Кунчева не може да се сдобри с тъжната орис на децата си и избира самоубийството.
Три години по-късно през 1881 година Петър Кунчев умира от туберкулозно заболяване, оставайки бедняк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Тяхната орис се трансформира в народен срам, за който и до през днешния ден не желаеме да признаем! Но мълчанието и потулването на истината надали ще пречистят съвестта ни, над която тегне тежка и почтена кръв. Тази история, която се носи от век, може би не е изцяло точна. Но не поради това отсъства в учебниците, които преливат от фиктивен фолклор. Въпреки това тя звучи правдоподобно, тъй като поразително съответствува с драмата на фамилията на Христо Ботев и с нашата народопсихология – да предаваме и забравяме най-свидните си синове.
Независимо от истината, в този момент ни е останал дългът – на всеки 10 януари да почитаме най-малко с думи Българката, която тя роди Апостола. Той първи заприказва за национално съзнание, независимост, тъждество, ценене на всички религии и етноси, страна на хората, без цар и стопанин.6 неоспорими доказателства, че е хубаво да си българинХубаво ли е да си българин?
И през екрана на компютъра ви виждам лицата с повдигнатите в подозрение ве…Dec 26 2018vijti.com
Инфо: Фактор
