Картината за корупцията във властта остава скрита, а през цялата

Картината за корупцията във властта остава скрита, а през цялата 2021 година не е решен нито един знаков проблем за корупция у нас. Основната причина за това остава неналичието на промени и бистрота в прокуратурата.

Това са главните заключения в годишния мониторингов отчет на Антикорупционния фонд (АКФ), който бе показан през днешния ден. Затова отчетът афишира 2021-ва за нулева година в битката с корупцията.

От 47 знакови каузи за корупция във властта 25 са приключили и едвам три от тях - с неоправдателна присъда, демонстрира анализът на неправителствената организация. 14 от делата са завършили с извинителен акт. Авторите на отчета акцентират, че е мъчно даже да бъде проследен ходът на такива каузи, защото прокуратурата има процедура единствено изборно да оповестява информация за каузи от публичен интерес. По доста от тях няма информация за какво и дали са прекъснати или обжалвани.

През 2021 година е влезнала в действие единствено една нова присъда по обвиняване за корупция по проблем от висок публичен интерес. Тя е била оправдателна - по делото за царските конюшни против някогашния регионален шеф на София Веселин Пенев.

Развитие има по делото за АЕЦ " Белене ", което съгласно специалистите върви към " финален незнаен край ". Наказателното произвеждане против двама от обвинените - някогашните енергийни министри Румен Овчаров и Делян Добрев - е прекъснато. Срещу първия - по отминалост, а при втория - претекстовете не са обществено оповестени.

Знаков за годината е и отводът на прокуратурата да стартира следствие по проблема " Жоси ", в който бе намесено името на основния прокурор, уточни адв. Андрей Янкулов от АКФ.

Най-много впечатлява не неналичието на неоправдателни присъди, а повода за това - претекстът е, че изначално липсва закононарушение. Този претекст се удостоверява от всички правосъдни инстанции, а прокуратурата го поддържа, като в един миг се съгласява и не подава митинг, разяснява Янкулов. По думите му най-голямата власт на прокуратурата в този момент е в това, че единствено прокурор може да реши дали да стартира следствие, а над това решение никой не упражнява надзор. Това не е европейски стандарт, трябват форми на външен надзор да се разчупи този монопол, разяснява адв. Янкулов.

Участие в представянето взе и началникът на политическия кабинет на премиера в оставка - Лена Бориславова. Тя цитира думи на починалия учител по право Кристиян Таков - " да реформираш институция е като да местиш гробище - от вътрешната страна не може да се чака помощ ". Илюстрирайки опитите на държавното управление за промени, Бориславова разгласи, че някогашният им съдружен сътрудник (ИНТ, б.а.) желал право на несъгласие върху проблеми в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Реформата на комисията е един от последните законопроекти, които актуалните ръководещи пробват да прокарат.

Адв. Александър Кашъмов, също създател в отчета, потвърди констатацията, че институциите се борят против промените. Според него досегашната КПКОНПИ не е проработила всъщност, защото сплотява две несъвместими действия - лишаване на нелегално имущество и откриване на спорове на ползи.