Картата на догонването на цените от доходите е неравномерна –

Картата на догонването на цените от приходите е неравномерна – има райони, където приходите изостават

Нужно е цялостно преосмисляне на модела на обществени помощи, с цел да е ефикасна битката с бедността

О т 1 януари минималната работна заплата се усили на 933 лв., а линията на беднотия – на 526 лева За резултата на тези и други стопански политики през новата година питаме икономиста от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов, написа " 24 часа ".

Добрата вест е за над 440 хиляди души, които вземат минималната заплата. Тъй като повишението на МРЗ не значи безусловно, че всички други заплати в стопанската система ще набъбнат с нея, най-вероятно от началото на 2024 година служащите, които получават новото равнище на минималната заплата, набъбват до половин милион души.

За тези, които до момента са вземали сред 780 и 933 лева, смяната носи повишение на разполагаемия приход и възстановяване на благосъстоянието, което най-малко до някаква степен ще понижи резултата на високата инфлация от последната година и половина върху домакинските им бюджети.

Доколкото минималната заплата на процедура съставлява най-ниската законна цена на труда, тя ще сътвори спънки пред тези, чийто труд не може да бъде оценен на новото минимално ниво – хора с ниско обучение и умения, младежи, които за първи път настъпват на пазара на труда. Тези от тях, чиято продуктивност не доближава новия предел, са в риск да изгубят работата си, да излязат в сивата стопанска система, където МРЗ, несъмнено, не важи, или пък въобще да не бъдат наети.

Доколкото българският пазар на труда през днешния ден се характеризира с доста по-високо търсене спрямо предлагането на служащи, директната загуба на работни места и растеж на безработицата като директно разследване от покачването на минималната заплата наподобяват малко евентуални.

По-сериозна спънка обаче тя ще основава пред връщането на неактивните и трайно безработните към дейна и трайна претовареност. Сериозен резултат ще има и върху разноските на работодателите за труд, които се покачват доста с новите равнища на МРЗ.

Минималната заплата даже за самичък служащ, от чийто приход не зависят други хора, не дава особена покупателна дарба. Но има обилни разлики сред обособените сектори – новата МРЗ доближава 80% от междинната заплата в бранша на хотелите и заведенията за хранене и надвишава 60% в селското стопанство, ръководството на води и боклуци и строителството.

Има цели райони, в които МРЗ и междинната заплата се сближават рисково доста – тя надвишава 70% във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра, Хасково, Смолян. Това са надлежно и частите на страната и браншовете, които ще усетят най-силно резултата от растежа на минималната заплата както от страна на повишението на приходите, по този начин и от ограничението на достъпа до пазара на труда.

За разлика от минималната заплата, покачването на линията на беднотия е много по-скромно – с 22 лева, или малко над 4% растеж на годишна база. Повишението ѝ значи, че повече хора ще имат достъп до обществена помощ, а и усилва цената на част от обезпечаваната от страната поддръжка. През последните години делът на бедните остава релативно постоянен – към 22-23% от популацията, и това няма да се промени доста през новата година.

Трябва да имаме поради обаче, че тази линия на беднотия отразява доходната конструкция на популацията две години обратно, което значи, че при нея резултата на огромната инфлация и покачванията на заплатите и пенсиите ще го забележим чак след година. Иначе обществените резултати ще са козметични – при обществената помощ има потребност от цялостно преосмисляне на модела в посока оценка на потребностите, с цел да има сериозен резултат върху неравенството и бедността. Само по себе си нарастването на обсега и размера на едни зле прицелени и неоправдани разноски няма по какъв начин да докара до обилни резултати. Какво ще е качеството на живот у нас, в случай че вземем поради цялостната картина? Стандартът на живот, най-малко измерен посредством покупателната дарба, е функционалност на две неща – динамичността на приходите и смяната на цените.

Дори и при най-високата инфлация към края на 2022 година приходите растяха изпреварващо както поради бързото покачване на заплатите на работещите, по този начин и поради ударното нарастване на пенсиите. С други думи, през последните години не можем да приказваме за спад на покупателната дарба и загуба на стандарт на живот, а единствено за задържане на подобрението поради инфлацията.

Това обаче е правилно за средностатистическия случай – изцяло допустимо е при по-бедните семейства за същото време да има действителен спад на стандарта на живот, защото видяхме, че в другите райони и браншове имаше доста разнообразни темпове на догонване на цените, а при част от тях се наблюдаваше действително закъснение.

Имаме всички учредения да чакаме, че 2024 ще е година на усмиряване на тези процеси – както на инфлацията, по този начин и на растежа на приходите. С други думи, ще се живее по-добре, само че най-вероятно няма да догоним още тези темпове на покачването на благосъстоянието от края на предишното десетилетие, когато приходите растяха с бързи темпове, а цените стояха на едно място./в.24 часа