Карлос Моя за осемте години като треньор на Надал: Носталгия, признателност и благодарност
Карлос Моя бе треньор на Рафа Надал от 2017-а до края на кариерата на Матадора. Бившият №1 в света е измежду най-близките хора на Надал още преди да стане част от екипа му и е от тези, които несъмнено имат какво да кажат във връзка отдръпването от спорта на един от най-великите.
Ето какво сподели Моя в прочувственото си писмо, оповестено на уеб страницата на АТР:
За първи път срещнах Рафа, когато беше на 11 години, в Щутгарт. Той играеше в шампионат на Nike Junior Tour, в категория под 12 години, а аз играех на Мастърс 1000 в същия град. Мисля, че по това време беше част от категорията Super 9 или Masters Series, не мога да си спомня в този момент. Играх с Бекер, а Рафа пристигна на подготовка предния ден с някой от Nike, който ме срещна с него. Помолиха ме да играя 10 минути с него и ударихме няколко топки. Тогава пътищата ни се пресякоха за първи път. Мислех го за доста срамежливо и добре възпитано момче, което съвсем не говореше. След това на корта той беше видоизменен и интензивността му беше извънредно висока за човек на неговата възраст.
По-късно, през 2016 година, беше доста радостно да получа позвъняването от екипа, само че първо желаех да поговоря уединено с него. Зад гърба си той имаше два сезона, в които нещата не вървяха добре, той беше на 30 години и не знаеше какво да прави отсега нататък. Седнахме да поговорим в дома ми и той ми описа задачите си. Не се поколебах ни минимум да приема, тъй като виждах, че той ще може да ги реализира. Бях извънредно убеден и когато видях желанието му да се опита да се върне там, където заслужаваше да бъде, което беше на върха и да печели трофеи от Големия шлем, не се поколебах да се причисля към плана.
С това предпочитание знаех, че той ще бъде изцяло кадърен да го реализира.
Честно казано, мислех, че новата ми роля ще бъде по-трудна, тъй като беше огромна смяна. Бяхме другари повече от 20 години, споделяхме доста дружно, както на корта, по този начин и отвън него, и да стана негов треньор… Съмнявах се дали това ще сработи. Вярно е, че Рафа е доста добре учтив и оправдателен, в никакъв случай не съм го чувал да каже нито една дума против екипа или фамилията си. Това е нещо, което също оценявам и ми оказа помощ, когато се стигна до работа с него. Не одобрявам думата „ началник “, само че от време на време вземате решения или водите диалози, които не са лесни и е мъчно да пътувате и да прекарвате толкоз доста време дружно. Страхувах се, че това може да подкопае другарската страна, само че не беше по този начин.
През това време бих споделил, че нищо не ме изненада, само че се възхитих на доста неща. Изобщо не бях сюрпризиран, тъй като упованията ми постоянно са били доста високи с него. Но е правилно, че постоянно оставате изумени от способността му да се развива и усъвършенства.
Лично аз съм удивен от обстоятелството, че той може да изиграе всяка точка, като че ли предходната не се е случила, това е толкоз мъчно да се направи в тениса. Рафа е в положение да остави всичко неприятно, което се случва, настрани и да го не помни. Това е един от ключовете, които му разрешават да се бори за всяка точка, всеки сет, всеки мач; един от ключовете, които са му разрешили да стигне толкоз надалеч. Определението за резистентност, дума, която е доста съвременна, е Рафа. Той е падал доста пъти, изключително с травми, и постоянно се е изправял и се е прибирал. Всички тези умения са невероятни и биха ме изненадали във всеки различен, който не познавам, само че познавам Рафа… Не ме изненадва, само че ме кара да му се удивлявам доста.
Сега, когато всичко свърши, имам доста мемоари от един необикновен интервал от живота си, който в никакъв случай няма да бъде сравним. Това е нещо, което постоянно ще нося със себе си. Благодарен съм, че реши, че мога да стана част от неговия екип за това премеждие. Научих толкоз доста, имах шанса да прекарам осем години с един от великите в историята на този спорт и спомените ми за него са прелестни.
Разбира се, ще има неща, които ще ми липсват, само че това са неща, за които съм признателен. Наслаждавайки се на цялото това време с състезател като него, с човек като него, на всички прекарвания, които имахме дружно с отбора…
Сигурен съм, че ще има моменти, когато ще погледна обратно и ще изпитам носталгия, само че постоянно виждам на новите начала като нещо позитивно. За благополучие имам прелестно семейство, с което ще мога да извозвам доста време. Сигурен съм, че ще изпитам носталгия, само че това, което изпитвам на първо място, е признателност и благодарност.
