26 октомври – 128 години от смъртта на Карло Колоди
Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди, е знаменит италиански детски публицист и публицист.
Роден е на 24 ноември 1826 година във Флоренция, Италия.
Автор на книгата „ Приключенията на Пинокио “, която стартира да излиза в подлистник към „ Детски вестник “ на 7 юли 1881 година. Взима креативното си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си.
По време на войните за самостоятелност на Италия през 1848 и 1860 година, той служи като доброволец в тосканската войска. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни произведения, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 година, вестникът още веднъж се появява през май 1860 година
Лоренцини става известен още през 1856 година с романа си " In vapore ", като редом с това развива дейна журналистическа активност и в други политически вестници като " Il Fanfulla ". По същото време той стартира работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, измежду които " Macchiette " (1880), " Occhi e nasi " (1881), " Storie allegre " (1887).
През 1875 година Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския публицист Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва " Giannettino ", " the Minuzzolo " и " Il viaggio per l`Italia di Giannettino " - поредност, която показва обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и дейности на основния воин Giannettino.
Лоренцини е удивен от концепцията да употребява благи и добродушни, само че в това време измамнически персонажи при изразяването на личните си убеждения, употребявайки алегории. През 1880 година той стартира да написа " Storia di un burattino " ( " The story of a marionette " ), наречена също по този начин " Приключенията на Пинокио ", публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия - " Il Giornale dei Bambini ".
Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите творби ще го създадат знаменит. По сходство на алегорията в историята на най-известния му воин, Пинокио най-после заживява собствен личен живот, обособен от този на своя създател.
Карло Лоренцини умира във Флоренция на 26 октомври 1890 година Погребан е в базиликата „ San Miniato al Monte. “
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
740 година — Земетресение удря Константинопол и предизвиква доста опустошения и жертви.
1185 година — Втора българска страна: Избухва въстанието на Асен и Петър.
1582 година — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство.
1795 година — Френската гражданска война: Прекратена е активността на Конвента.
1905 година — Норвегия става самостоятелна от Швеция.
1954 година — Триест се причислява към Италия.
1954 година — Държавната музикална академия в София е превърната в независимо висше образователно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1955 година — Австрия афишира непрекъснат неутралитет след напускането ѝ от въоръжените сили на съдружниците, победили във Втората международна война.
1957 година — В София е открит Полски културен и информативен център.
1989 година — Народна милиция разгонва със мощ деятелите на Независимо съдружие „ Екогласност “, които в градинката пред ресторант " Кристал " в центъра на София събират подписи против плана на водностопанския комплекс Рила-Места.
1999 година — Тържествено е намерено строителството на най-големия взаимен българо-турски строителен план — Хидроенергийна компания Горна Арда.
1999 година — Официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево, Гърция.
2001 година — Съединени американски щати узаконяват Патриотичния акт.
2001 година — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски показва държавната стратегия за ръководството си в Народното събрание, само че не позволява разискването ѝ.
2003 година — Терористичен акт на Дубровка: Руски спецназ организират офанзива на окупирания от чеченски терористи спектакъл в Москва, в която умират 50 терористи и 150 почтени заложници.
Родени
1685 година — Доменико Скарлати, италиански композитор († 1757 г.)
1759 година — Жорж Дантон, френски бунтовник († 1794 г.)
1800 година — Хелмут декор Молтке Старши, немски военачалник († 1891 г.)
1820 година — Натанаил Охридски, български свещеник († 1906 г.)
1849 година — Димитър Агура, български историк († 1911 г.)
1852 година — Павел Бобеков, български бунтовник († 1877 г.)
1855 година — Христо Цонев Луков, български боен деятел († 1923 г.)
1858 година — Станимир Станимиров, български образован деятел († 1943 г.)
1865 година — Генко Мархолев, български боен деятел († 1937 г.)
1872 година — Костадин Манушкин, български бунтовник († 1912 г.)
1875 година — Светозар Прибичевич, сръбски политик(† 1936 г.)
1879 година — Димитър Катерински, български бунтовник († 1972 г.)
1880 година — Димитър Халачев, български бунтовник (†? г.)
1881 година — Стилиян Чилингиров, български публицист († 1962 г.)
1884 година — Антон Иванов, български партизанин († 1942 г.)
1888 година — Нестор Махно, украински водач на анархистите († 1934 г.)
1912 година — Стойко Стойков, български лингвист († 1969 г.)
1914 година — Адриан де Гроот, холандски шах занаятчия († 2006 г.)
1914 година — Джеки Куган, американски артист († 1984 г.)
1916 година — Франсоа Митеран, президент на Франция († 1996 г.)
1919 година — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран († 1980 г.)
1922 година — Спас Райкин, български историк († 2014 г.)
1925 година — Ян Волкерс, холандски публицист († 2007 г.)
1933 година — Иван Тодоров, български физик
1935 година — Тодор Тодоров, български артист
1942 година — Боб Хоскинс, английски артист († 2014 г.)
1947 година — Иън Ашли, британски водач от Формула 1
1947 година — Коичиро Фукуи, японски посланик
1947 година — Хилъри Клинтън, американски сенатор
1956 година — Рита Уилсън, американска актриса
1957 година — Хю Далас, шотландски футболен арбитър
1959 година — Ево Моралес, президент на Боливия
1964 година — Свен Вет, немски продуцент
1965 година — Кели Роуън, американска актриса
1966 година — Ася Статева, българска тв водеща
1968 година — Нико-Ян Хоогма, холандски футболист
1968 година — Роберт Ярни, хърватски футболист
1971 година — Димчо Беляков, български футболист
1973 година — Сет Макфарлън, американски аниматор
1979 година — Мовсар Бараев, чеченски терорист († 2002 г.)
1978 година — Си Ем Пънк, американски кечист
1980 година — Кристиан Киву, румънски футболист
1984 година — Саша Коен, американска фигуристка
1986 година — Ерик Йендришек, словашки футболист
1987 година — Ивелин Попов, български футболист, капитан на нац. тим по футбол
Починали
899 година — Алфред Велики, крал на Уесекс (* ок. 849 г.)
1749 година — Луи-Никола Клерамбо, френски композитор (* 1676 г.)
1764 година — Уилям Хогарт, британски художник (* 1697 г.)
1817 година — Николаус Йозеф декор Жакен, австрийски академик (* 1727 г.)
1837 година — Артър Улф, британски инженер (* 1766 г.)
1868 година — Вилхелм Гризингер, немски невролог (* 1817 г.)
1885 година — Васил Чолаков, български фолклорист (* 1828 г.)
1909 година — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (* 1841 г.)
1929 година — Арно Холц, немски стихотворец и драматург (* 1863 г.)
1933 година — Марко Симеонов, български бунтовник (* 1866 г.)
1940 година — Божирад Татарчев, български доктор (* 1870 г.)
1944 година — Беатрис Батенберг, английска принцеса (* 1857 г.)
1945 година — Дочо Христов, български политик (* 1895 г.)
1953 година — Александър Огнянов, български политик (* 1884 г.)
1957 година — Никос Казандзакис, гръцки публицист (* 1883 г.)
1959 година — Георги Попхристов, български публицист (* 1889 г.)
1966 година — Никола Марковски, български бунтовник (* 1883 г.)
1968 година — Жан Иполит, френски мъдрец (* 1907 г.)
1972 година — Игор Сикорски, авиоконструктор, основател на първите съветски самолети и първите американски хеликоптери (* 1889 г.)
1973 година — Семьон Будьони, руски пълководец (* 1883 г.)
1976 година — Юри Арнаудов, български режисьор и сценарист (* 1917 г.)
2002 година — Мовсар Бараев, чеченски терорист (* 1979 г.)
2005 година — Емил Кюлев, български банкер (* 1957 г.)
2005 година — Кийт Паркинсън, американски художник (* 1958 г.)
Празници
Българска православна черква — Празник на свети Димитър Солунски (Димитровден)
Австрия — Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия със силата на парламентарен акт (1955 година, народен празник)
Бенин — Ден на въоръжените сили
България — Празник на българския строител
Науру — Традиционният празник Ангам
Сливен — Официален празник на град Сливен
Obekti.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: <
Роден е на 24 ноември 1826 година във Флоренция, Италия.
Автор на книгата „ Приключенията на Пинокио “, която стартира да излиза в подлистник към „ Детски вестник “ на 7 юли 1881 година. Взима креативното си име Колоди (Collodi) от родното място на майка си.
По време на войните за самостоятелност на Италия през 1848 и 1860 година, той служи като доброволец в тосканската войска. За интереса му към политиката свидетелстват ранните му литературни произведения, както и основаването на сатиричния вестник Il Lampione. Въпреки наложената му цензура през 1849 година, вестникът още веднъж се появява през май 1860 година
Лоренцини става известен още през 1856 година с романа си " In vapore ", като редом с това развива дейна журналистическа активност и в други политически вестници като " Il Fanfulla ". По същото време той стартира работа в Комисията по цензурата на театъра и написва няколко сатирични скеча и истории, измежду които " Macchiette " (1880), " Occhi e nasi " (1881), " Storie allegre " (1887).
През 1875 година Карло Лоренцини прави първите си опити в детската литература, превеждайки приказките на известния френския публицист Шарл Перо. Една година по-късно Колоди написва " Giannettino ", " the Minuzzolo " и " Il viaggio per l`Italia di Giannettino " - поредност, която показва обединяването на Италия през призмата на ироничните мисли и дейности на основния воин Giannettino.
Лоренцини е удивен от концепцията да употребява благи и добродушни, само че в това време измамнически персонажи при изразяването на личните си убеждения, употребявайки алегории. През 1880 година той стартира да написа " Storia di un burattino " ( " The story of a marionette " ), наречена също по този начин " Приключенията на Пинокио ", публикувайки я като подлистник в първия детски вестник в Италия - " Il Giornale dei Bambini ".
Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите творби ще го създадат знаменит. По сходство на алегорията в историята на най-известния му воин, Пинокио най-после заживява собствен личен живот, обособен от този на своя създател.
Карло Лоренцини умира във Флоренция на 26 октомври 1890 година Погребан е в базиликата „ San Miniato al Monte. “
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
740 година — Земетресение удря Константинопол и предизвиква доста опустошения и жертви.
1185 година — Втора българска страна: Избухва въстанието на Асен и Петър.
1582 година — Казашкият атаман Ермак Тимофеевич завзема Сибир, столицата на Сибирското ханство.
1795 година — Френската гражданска война: Прекратена е активността на Конвента.
1905 година — Норвегия става самостоятелна от Швеция.
1954 година — Триест се причислява към Италия.
1954 година — Държавната музикална академия в София е превърната в независимо висше образователно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория.
1955 година — Австрия афишира непрекъснат неутралитет след напускането ѝ от въоръжените сили на съдружниците, победили във Втората международна война.
1957 година — В София е открит Полски културен и информативен център.
1989 година — Народна милиция разгонва със мощ деятелите на Независимо съдружие „ Екогласност “, които в градинката пред ресторант " Кристал " в центъра на София събират подписи против плана на водностопанския комплекс Рила-Места.
1999 година — Тържествено е намерено строителството на най-големия взаимен българо-турски строителен план — Хидроенергийна компания Горна Арда.
1999 година — Официално е открит Музеят на Балканските войни в село Топчиево, Гърция.
2001 година — Съединени американски щати узаконяват Патриотичния акт.
2001 година — Министър-председателят на България Симеон Сакскобургготски показва държавната стратегия за ръководството си в Народното събрание, само че не позволява разискването ѝ.
2003 година — Терористичен акт на Дубровка: Руски спецназ организират офанзива на окупирания от чеченски терористи спектакъл в Москва, в която умират 50 терористи и 150 почтени заложници.
Родени
1685 година — Доменико Скарлати, италиански композитор († 1757 г.)
1759 година — Жорж Дантон, френски бунтовник († 1794 г.)
1800 година — Хелмут декор Молтке Старши, немски военачалник († 1891 г.)
1820 година — Натанаил Охридски, български свещеник († 1906 г.)
1849 година — Димитър Агура, български историк († 1911 г.)
1852 година — Павел Бобеков, български бунтовник († 1877 г.)
1855 година — Христо Цонев Луков, български боен деятел († 1923 г.)
1858 година — Станимир Станимиров, български образован деятел († 1943 г.)
1865 година — Генко Мархолев, български боен деятел († 1937 г.)
1872 година — Костадин Манушкин, български бунтовник († 1912 г.)
1875 година — Светозар Прибичевич, сръбски политик(† 1936 г.)
1879 година — Димитър Катерински, български бунтовник († 1972 г.)
1880 година — Димитър Халачев, български бунтовник (†? г.)
1881 година — Стилиян Чилингиров, български публицист († 1962 г.)
1884 година — Антон Иванов, български партизанин († 1942 г.)
1888 година — Нестор Махно, украински водач на анархистите († 1934 г.)
1912 година — Стойко Стойков, български лингвист († 1969 г.)
1914 година — Адриан де Гроот, холандски шах занаятчия († 2006 г.)
1914 година — Джеки Куган, американски артист († 1984 г.)
1916 година — Франсоа Митеран, президент на Франция († 1996 г.)
1919 година — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран († 1980 г.)
1922 година — Спас Райкин, български историк († 2014 г.)
1925 година — Ян Волкерс, холандски публицист († 2007 г.)
1933 година — Иван Тодоров, български физик
1935 година — Тодор Тодоров, български артист
1942 година — Боб Хоскинс, английски артист († 2014 г.)
1947 година — Иън Ашли, британски водач от Формула 1
1947 година — Коичиро Фукуи, японски посланик
1947 година — Хилъри Клинтън, американски сенатор
1956 година — Рита Уилсън, американска актриса
1957 година — Хю Далас, шотландски футболен арбитър
1959 година — Ево Моралес, президент на Боливия
1964 година — Свен Вет, немски продуцент
1965 година — Кели Роуън, американска актриса
1966 година — Ася Статева, българска тв водеща
1968 година — Нико-Ян Хоогма, холандски футболист
1968 година — Роберт Ярни, хърватски футболист
1971 година — Димчо Беляков, български футболист
1973 година — Сет Макфарлън, американски аниматор
1979 година — Мовсар Бараев, чеченски терорист († 2002 г.)
1978 година — Си Ем Пънк, американски кечист
1980 година — Кристиан Киву, румънски футболист
1984 година — Саша Коен, американска фигуристка
1986 година — Ерик Йендришек, словашки футболист
1987 година — Ивелин Попов, български футболист, капитан на нац. тим по футбол
Починали
899 година — Алфред Велики, крал на Уесекс (* ок. 849 г.)
1749 година — Луи-Никола Клерамбо, френски композитор (* 1676 г.)
1764 година — Уилям Хогарт, британски художник (* 1697 г.)
1817 година — Николаус Йозеф декор Жакен, австрийски академик (* 1727 г.)
1837 година — Артър Улф, британски инженер (* 1766 г.)
1868 година — Вилхелм Гризингер, немски невролог (* 1817 г.)
1885 година — Васил Чолаков, български фолклорист (* 1828 г.)
1909 година — Ито Хиробуми, министър-председател на Япония (* 1841 г.)
1929 година — Арно Холц, немски стихотворец и драматург (* 1863 г.)
1933 година — Марко Симеонов, български бунтовник (* 1866 г.)
1940 година — Божирад Татарчев, български доктор (* 1870 г.)
1944 година — Беатрис Батенберг, английска принцеса (* 1857 г.)
1945 година — Дочо Христов, български политик (* 1895 г.)
1953 година — Александър Огнянов, български политик (* 1884 г.)
1957 година — Никос Казандзакис, гръцки публицист (* 1883 г.)
1959 година — Георги Попхристов, български публицист (* 1889 г.)
1966 година — Никола Марковски, български бунтовник (* 1883 г.)
1968 година — Жан Иполит, френски мъдрец (* 1907 г.)
1972 година — Игор Сикорски, авиоконструктор, основател на първите съветски самолети и първите американски хеликоптери (* 1889 г.)
1973 година — Семьон Будьони, руски пълководец (* 1883 г.)
1976 година — Юри Арнаудов, български режисьор и сценарист (* 1917 г.)
2002 година — Мовсар Бараев, чеченски терорист (* 1979 г.)
2005 година — Емил Кюлев, български банкер (* 1957 г.)
2005 година — Кийт Паркинсън, американски художник (* 1958 г.)
Празници
Българска православна черква — Празник на свети Димитър Солунски (Димитровден)
Австрия — Декларация на Парламента за неутралитет на Австрия със силата на парламентарен акт (1955 година, народен празник)
Бенин — Ден на въоръжените сили
България — Празник на българския строител
Науру — Традиционният празник Ангам
Сливен — Официален празник на град Сливен
Obekti.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар: <
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ