Карло Креспи Крочи (Carlo Crespi Croci) е роден в Италия

Карло Креспи Крочи (Carlo Crespi Croci) е роден в Италия през 1891 година в малко градче под Милано. Той от ранно детство избрал пътя на духовник, като помагал при службите в църквата. На 15-годишна възраст Карло станал послушник в един от манастирите, принадлежащ на Салезианския медал.

При това той съумял да получи обучение в университета на Падуа. Първоначално се специализирал в антропологията, а по-късно получил докторска степен по инженерно дело и по едно и също време по музика.

За първи път Креспи е бил в Еквадор през 1923 година, само че не като мисионер, а за събиране на разнообразни данни за интернационална галерия. През 1931 година Креспи бил назначен в салезианска задача в Макас – градче в еквадорските джунгли. Тук той останал за малко и през 1933 година се трансферирал в гр. Куенка. Куенка се намира на към 230 км южно от столицата Кито. В Куенка

Антропологичните ползи на падре Креспи довели до такава степен, че през цялото време на своята мисионерска активност той почнал да купува от локалните поданици антични предмети, които те намирали по нивите или в джунглата. Ужасяващата беднотия на локалното население му разрешила безусловно за жълти стотинки да придобива невероятни полезности.

В резултат сбирката му заела три големи стаи в колежа Корнелио Мерчан. Местните му носели какво ли не – от инкска керамика до каменни плочи и тронове. Самият падре в никакъв случай не е правил азбучник на своята сбирка, точно по тази причина е мъчно тя да се назова такава.

Но като цяло събраното от Креспи може да се раздели на три елементи. Първата част били предмети модерно произвеждане – изработки на локалните индианци, имитиращи или мостри на античното еквадорско изкуство, или направени съгласно християнската традиция. Към нея може да се отнесат и многочислени предмети, направени в XVI-XIX век.

Втората част, най-многобройната, била от предмети от разнообразни доиспански култури на Еквадор, които локалните поданици намирали в своите ниви или при разкопки. Така в сбирката на Креспи била показана керамика от всички индиански култури на Еквадор, като се изключи най-ранната – културата Валдивия.

Но максимален интерес съставлява третата част от сбирката. Към нея се отнасят произведения, които не могат да се отнесат към нито една от известните култури на Америка. Основно това били предмети от мед, медни сплави и от време на време от злато. Повечето от тези артефакти били изпълнени по метода „ чеканка “ върху железни листове. В сбирката имало маски, корони, нагръдници и така нататък

Най-интересните били многочислени железни пластини, покрити със сюжетни изображения и… надписи. Падре Креспи събрал повече от 100 такива пластини. Някои от тях имали солидни размери – до 1,5 м широчина и до 1 м височина. Имало и по-малки пластини, които евентуално са били употребявани като декорация на дървени произведения.

Изображенията на тези пластини нямали нищо общо с културните обичаи на Древна Америка. Те имали директно отношение към културите на Стария свят, а по-точно към цивилизациите на средиземноморския басейн и Близкия изток.

Например на една от пластините била изобразена вярна (не стъпаловидна) пирамида, аналогична на пирамидите от платото Гиза. В долния завършек на тази пластина има надпис на незнаен език. В долните ъгли са изобразени и два слона.

Неизвестната писменост се среща и на други предмети. Този тип книжовност не е прочут на актуалните откриватели. На пръв взор тя има несъмнено подобие с писмеността на Мохенджо Даро. На други пластини се среща друга книжовност, която съгласно някои откриватели припомня или раннолибийско, или протоминойско писмо. Един от американските откриватели на сбирката на Креспи счита, че надписите на изпълнени на „ неопуническо “ или на критско писмо, само че на езика кечуа.

Огромното количество предмети в сбирката на Креспи навежда на преосмисляне на нашите показа за контактите сред Стария и Новия свят в дълбока античност. Известно е, че в сбирката на Креспи е имало железни плочи, изобразяващи добре известните крилати бикове от Ниневия. На една о пластините е изобразен сановник в тиара, аналогична на папската или напомняща на короната на Долен Eгипет.

На голям брой от пластините наложително участва изображението на виеща се змия – знак на галактическата змия.

Освен пластини от мед и медни сплави в сбирката на Креспи има и доста каменни таблички с гравирани изображения и надписи на незнайни езици. Забележително е, че точно те съгласно Креспи били намирани от индианците в джунглите в подземни тунели и камери. Падре Креспи твърдял, че от град Куенка в джунглите се протяга антична система от подземни тунели с дължина повече от 200 км.

През 1962 година колежът „ Корнелио Мерчан “ бил погубен от пожар. Голяма част от сбирката на Креспи била избавена, само че в огъня починала стаята с най-ценните произведения. Върху руините на колежа Креспи издигнал църквата „ Мария Ауксиладора “, която съществува и до през днешния ден.

Самият Креспи умрял през 1982 година на възраст 91 години. Малко преди гибелта си, през 1980 година, той продал огромна част от сбирката си на Музея на Централната банка в Куенка (Museo del Banco Central). Банката изплатила на Креспи 433 000 $, които отишли за строителството на ново учебно заведение.

Музеят почнал да реализира селекция на движимостите от сбирката на Креспи за да отдели скъпите предмети от древността от актуалните фалшификати. В този развой голям брой артефакти „ отишли встрани “. Очевидно музеят си подбрал предметите, принадлежащи на известни археологически култури на Еквадор.

Според някои данни голям брой пластини били върнати в църквата „ Мария Ауксиладора “, където е допустимо да се съхраняват и до през днешния ден.