Карл Маркс – какво направи и какво не направи
Карл Маркс е значима фигура в историята – по тази причина дано разгледаме живота и облика му от позиция на днешния ден: след комунизъм, по време на народна власт и сред два празника. Освен това от ден на ден младежи по света развяват на сляпо червени флагове. Нека най-малко дребна част от тях схванат заплахите на концепцията, зад която застават.
За да разберем основите на вярванията на Маркс, е значимо да разберем какво се случва в Европа през 19 век. В този интервал се вкарва нова фабрична система, която от ден на ден концентрира работната мощ („ индустриалният пролетариат “) в рискови и нездравословни условия при ниско възнаграждение. Бедността е необятно публикувана в новите градски квартали. Маркс има вяра, че защото от ден на ден и повече служащи живеят в беднотия, те в последна сметка рано или късно ще се изправят против шефовете си. Тогава социалистическите пропагандисти ще убедят работната мощ, че производството за човешките потребности (а не за печалба) е за предпочитане. Така пролетариата може да бъде уверен да се опита да смъкна системата, мисли си Маркс.
След тази мислена гражданска война – която той в ранните си години допуска, че ще бъде насилствена – ще настъпи фаза, наречена „ тирания на пролетариата “, в която определено държавно управление на работническата класа ще ръководи стопанската система. Средствата за произвеждане, банките, превоза и земята ще станат обществена благосъстоятелност и ще бъде създаден централен проект, който да подсигурява, че създадените артикули дават отговор на потребностите на популацията.
След дълъг интервал на развиване – който може би ще продължи с генерации – „ страната “ ще престане да съществува като организация, притежаваща воля и интерес, обособени от тези на популацията. В последна сметка ще бъде реализирано „ комунистическо общество “, при което множеството форми на насила и употреба (като потребление на труда на другите без обективна награда) ще приключат.
Маркс се осланя на анализите на редица по-ранни социалистически писатели – най-много Робърт Оуен, Шарл Фурие и Анри дьо Сен Симон – които от към 1815 година нататък настояват, че капитализмът би трябвало да бъде сменен от система, учредена на обща благосъстоятелност и / или общо ръководство. Към 1845 година Маркс се убеждава, че капитализмът – т.е. икономическа и политическа система, учредена на конкуренция на пазара и възходящ софтуерен прогрес – е уязвима към развой на повтарящи се циклични рецесии, при които благосъстоянието става все по-концентрирано в ръцете на малко на брой.
Много от основните трудове на Карл Маркс не са оповестени приживе. Съвременните читатели постоянно стартират с две от неговите произведения: „ Парижките ръкописи “ от 1844 година и „ Германската идеология “ от 1845-6 година – и двете издадени напълно едвам през 1932 година от откриватели в Съветския съюз и не са необятно обсъждани до 60-те години. Фактът, че нито една от тези две ранни произведения не е оповестена от Маркс, повдига въпросa дали не счита техните формулировки за към момента несъответстващи или незрели. Той обаче създава тематики и от двете в по-късни произведения.
В „ Парижките ръкописи “ Маркс разказва „ отчуждението “ на служащия от индустриалния процес; от личния си продукт; от други работници; и като „ създание от определен тип “ – общностно съзнание, което обезпечава основата на общителността. Той също по този начин теоретизира, че разделянето на труда на дребни, повтарящи се задания пречи на служащите да реализират „ всестранно “ развиване на своите интелектуални благоприятни условия. Това, твърди Маркс, ги отдалечава един от различен като ги прави съперници и по този метод подкопава естествената взаимност на „ съществата от избран тип “.
В „ Немската идеология “ Маркс наподобява изоставя концепцията за „ съществото от избран тип “ и я заменя с по-историческия разказ за капитализма като най-новия „ метод на произвеждане “. Сега той вижда и солидарността, която служащите реализират посредством съдействието си по време на работа. Това, съгласно него, е доказателство за общителността, която ще съгради новото общество. На този стадий Маркс преглежда капитализма като играещ значително прогресивна роля в изкореняването на феодализма (доминиращата обществена система в средновековна Европа) и повишение на вероятността за национален суверенитет, въпреки и стеснен от буржоазното ръководство.
В по-късните си години той се отклонява от опцията да отстрани „ отчуждението “ и се насочва към възгледа, че възходящата машинизация на труда ще предложи доста повече свободно време за работническите класове. Въпреки това, както през 1844 година, той преглежда „ обезобразената “ персона на служащите като основен резултат от капитализма. „ Те осакатяват служащия във откъс от човек, деградират го до равнището на придатък на машината “, написа той в „ Капиталът “ (1867).
В началото на 20 век се оферират доста разновидности на марксизма, най-известният от които е обвързван с водещата партия на работническата класа в Европа, Германска социалдемократическа партия (ГСП). Тези по този начин наречени „ ревизионисти “ – по-специално Едуард Бърнстейн от ГСП – не са съгласни с огромна част от предложенията на Карл Маркс, в това число концепцията, че капитализмът ще докара до огромна и пагубна гражданска война. Вместо това, счита ГСП, системата може да бъде реформирана последователно и умерено посредством гласоподаване.
Междувременно в Русия болшевиките от 1917 година упорства за революционна интерпретация на концепциите на Маркс. Те са дребна партия в Русия, водена от Владимир Ленин, чиято цел е да смъкна Временното държавно управление и да сътвори държавно управление за пролетариата (работната сила). Ленин упорства, че специфична тайна група може да реализира политическа власт, само че с цел да я поддържа, властта ще би трябвало да остане в ръцете на дребна група в партията, а по-късно даже в ръцете на един човек – диктатор…
Самият Маркс в никакъв случай не е подкрепял сходна тактика – през целия си живот той остава демократ и упорства водачите да бъдат избирани за мандат, по-късно оттегляни и да им се заплаща не повече от междинната работна заплата. Въпреки това Ленин твърди, че неговата система към момента е демократична, наричайки я „ либерален централизъм “, с цел да покаже, че вземането на решения включва съвещания с масите, само че по-късно заповедите идват от горната страна надолу.
Маркс, освен всичко друго, е оракул и визионер, който дава вяра на милиони, че животът на безконечен, уморителен, експлоатиращ труд не е неизбежен за човечеството. По създание той е химеричен мъдрец (макар да не харесва този термин), който показва един блян за добър живот и по-късно изисква от човечеството да потърси този блян.
