Карл Бушби е на 29 години, когато напуска родния си

Карл Бушби е на 29 години, когато напуща родния си град Хъл, Англия, и поема към приключението на живота си.

С едвам 500 $ в джоба и базова екипировка за оцеляване, той се впуска в задача, каквато никой преди него не е осъществявал: да извърви пешком непрестанен маршрут към света.

Пътешествието на Бушби, известно като експедицията „ Голиат “, стартира през 1998 година в Пунта Аренас, Чили – град покрай най-южния завършек на Южна Америка. Оттам маршрутът го води през Северна и Южна Америка, Азия и Европа, с крайната цел един ден да се завърне във Англия.

„ Целта беше просто да се прибера вкъщи без помощта на какъвто и да е превоз “, споделя Бушби пред CNBC Make It.

През цялото пътешестване той съблюдава две строги правила: може да се движи само пешком или плувайки, без никаква форма на превоз, и няма право да се върне в родния си Хъл, до момента в който не дойде там напълно пешком.

„ В началото тези правила звучаха елементарни, само че когато се сблъскат с действителния свят, нещата стават извънредно комплицирани – изключително с визи, компликации с държавните управления, режими и някои от противоречивите граници, които трябваше да пресека “, споделя той.

След като изминава приблизително по към 30 километра дневно и преодолява редица непредвидени трудности, Бушби към този момент е достигнал Европа и чака да приключи пътешествието си и да се прибере в Англия следващата година.
Животът на пътешественик
Бушби постоянно е бил приключенец. Като дете прекарвал цели дни в циркулиране с брат си, преди да се приберат за вечеря.

Израснал в семейство на военни, той бил мощно повлиян от татко си, служил в английската войска. Самият Бушби постъпва в армията едвам на 16 години и служи към 12 години в парашутен полк, преди да поеме на експедицията си.

В един миг обаче стартира да се отегчава.

„ Прекарах 12 години в английската войска, чакайки да отидем някъде, а в действителност съвсем на никое място не отидохме — с изключение на в Северна Ирландия “, споделя той. „ Живеехме в един от най-мирните интервали в историята. “

„ Станахме отегчени, изтощени и започнахме да мечтаем “, споделя Бушби. „ В един миг започнах да начертавам линии по картите и да си представям големи дистанции и далечни хоризонти - и едно докара до друго. “

Един ден той начертава линия от Англия през Европа и Азия, през Сибир, Беринговия пролив, Северна Америка и надолу до края на Южна Америка.

„ След като го видях на картата, нямаше връщане назад… Космите на тила ти настръхват “, споделя той.

През 1998 година Бушби напуща армията. Лети с боен аероплан до Фолклендските острови, след което с цивилен полет до Пунта Аренас – началната точка на експедицията.

„ Първият ден, в който стъпиш на пътя, е паметен. В този миг си доста надалеч от вкъщи. Изгорил си всички мостове. Казал си на всички, че по-скоро ще умреш, в сравнение с да се върнеш “, споделя той.

„ Имаш 500 $ в джоба, никаква поддръжка, никаква визия по какъв начин ще се случат нещата - единствено безспорна религия, че някак ще успееш. А пред теб има път от към 36 000 благи, без съвсем никаква концепция какво следва. На процедура си по-далеч, в сравнение с пилотирана задача до Юпитер “, споделя той.