Как съветски чиновник става един от главните нацистки пропагандатори
Карл Албрехт откровено има вяра в комунистическите идеали.
Това обаче не му попречва в бъдеще да служи почтено и правдиво на Хитлер.
„ Ние, немските социалисти, сме ваши откровени другари! Нашият водач, Адолф Хитлер, носи избавление на вашата татковина! Хиляди немски служащи и селяни към този момент са дали живота си за вашата независимост! “. Това в брошурата „ Нима това е социалистическа страна? “ от 1942-а, популяризирана в окупираните територии, един от най-видните пропагандатори на Третия райх, Карл Албрехт. Изненадващо, само че 10 години по-рано същият този човек е един от водещите руски чиновници, отговарящи за цялата горска промишленост на Съюз на съветските социалистически републики. Как се стига до тази трагична смяна?
Предан болшевик
Карл Албрехт при започване на 1950-теАрхивна фотография
Карл Албрехт (по рождение Лев) се причислява към комунистите незабавно след края на Първата международна война. През 1923-а, откакто не съумява да се устрои в Германия на фона на дълбоката рецесия, той се вслушва в съвета на свои партийни приятели и отпътува за руска Русия, която драговолно приема задгранични експерти.
Албрехт не довършва образованието си като експерт по горско стопанство и постъпва в Селскостопанския институт в Ленинград (сега Санкт Петербург). Незавършеното обучение, дребното професионален опит и непознаването на съветски език не попречват на необикновено способния немец, целеустремен и умеещ да основава потребни контакти, да направи шеметна кариера. От елементарен инженер по горско стопанство той израства за няколко години до шеф на бранш горско стопанство и дървообработваща индустрия в Работническо-селския инспекторат.
Задачите на Албрехт включват практикуване на държавен надзор върху един от най-печелившите браншове на руската промишленост. Ръководи горски инспекции в разнообразни райони на страната и рапортува за резултатите непосредствено на първите държавни лица.
От серията „ Беломорско-Балтийский канал. Шлюз № 10 “
През 1930 година Карл Албрехт прави работни визити в Скандинавия и Германия, откъдето се завръща цялостен с нови хрумвания за модернизацията на горската индустрия на Съветския съюз. Една от най-важните спънки за повишение на нейната успеваемост, съгласно него, е потреблението на труда на пандизчии и изгнаници, чиято жестока употреба той непрестанно подлага на критика.
Чиновникът толкоз намерено показва неодобрение от методите на ръководство в тази област, която управлява, че си основава доста врагове измежду високопоставените си сътрудници. Семейството на известната немска комунистка Клара Цеткин, с която Карл е огромен другар, един път го поучава да се пази, с цел да не бъде един ден самият той пратен в Сибир.
Related
С течение на времето Албрехт стартира от ден на ден да мисли за овакантяване на Съюз на съветските социалистически републики. По време на пътуването си до Далечния изток през март 1932 година той подава молба до немското консулство във Владивосток за да се върне в родината си и малко по-късно е задържан от руските секрети служби като немски разузнавач.
След година и половина в пандиза Карл Албрехт е опрощение и освободен. „ Не можехме да повярваме на очите си, когато един ден, през 1934-а, Албрехт се появи в посолството и изиска позволение да се върне в Германия с съветската си брачна половинка и детето си “, написа немският посланик Ханс декор Херварт в книгата си „ Между Хитлер и Сталин “. „ Той ни изясни, че макар професионалните триумфи работата не му доставя наслаждение и му е писнало от Съветския съюз и ужасната политика на Сталин, от която той надълбоко се отвращава. Дори фактът, че националсоциалистите пристигнаха на власт, не можа да промени решението му да се върне в Германия “, добавя Фон Херварт.
На работа на Третия райх
Немски затворнициKeystone/Getty Images
У дома обаче някогашният почитан руски чиновник въобще не чака реки от мляко с желирани крайбрежия. Единственият източник на приходи е дребната му пенсия за неработоспособност, която Албрехт получава поради подкопаното му здраве по време на международната война.
Карл се пробва да си откри работа в Турция, само че без триумф. Отчаяният немец към този момент е подготвен да изиска да се върне в Съветския съюз, когато изненадващо с него се свързва Имперското министерство на националното обучение и пропагандата на Йозеф Гьобелс. Албрехт е включен в работата на организацията „ Антикоминтерн “, която координира антисъветската пропагандистка акция.
Живял в Съюз на съветските социалистически републики в продължение на доста години, добре осведомен с правилата на организацията и действието на руското общество, лесовъдът се трансформира в скъпа находка за нацистките пропагандатори. Започва интензивно да приказва по радиото и да написа главното произведение на живота си – книгата „ Предаденият социализъм. Десет години като върховен държавен чиновник в Съветския съюз “.
В книга, оповестена през 1938-а, създателят подлага на най-остра рецензия Сталин, „ еврейско-болшевишките диктатори “ и основаната от тях политическа и икономическа система. До края на Втората международна война тиражът на едно от главните пропагандни творби в историята на Третия райх надвишава два милиона копия.
Корицата на автобиографията на К.И. Албрехт
До 1942 година Карл Албрехт работи в Министерството на пропагандата, само че своенравният му темперамент се демонстрира и тук. Поради спорове с управлението той се реалокира в организацията „ Тодт “, която прави строителни работи в окупираните територии и интензивно употребява труда на военнопленници.
След като вижда какъв брой бързо нараства съпротивата на Червената войска, Албрехт води акция за смяна в отношението към популацията в окупираните територии, както и към източните гастарбайтери, импортирани в Райха. Той твърди, че е належащо съдействие с руснаците, както и да не се работи по отношение на тях по правилото на наказващата ръка, а да се работи като „ управителна и насочваща мощ “. Албрехт упорства и да се подобрят изискванията им на живот, с цел да увеличи по този метод продуктивността на труда си. По самодейност на някогашния лесовъд са основани предприятия, които да дадат образец за вярното, съгласно него, потребление на руските военнопленници.
Related
Навикът намерено да показва възгледите си, които не постоянно съответстват с общата линия на партията, не разрешава на Албрехт да остане на едно място дълго време. През 1944 година Карл попада във Вафен-СС, където се занимава с пропагандна работа измежду военнопленниците и източните доброволци. В последните дни на войната той е нараснал в чин щурмбанфюрер от Секретен сътрудник и получава батальон. С него той се предава на американците.
Бившият руски чиновник, трансформирал се в нацистки функционер, е освободен две години по-късно. Той съумява да избегне по-сериозни последици с помощта на своята „ тирада в отбрана на съветския народ “. Карл Албрехт, който се открива в Германия, се занимава с антикомунистическа агитация съвсем до последните години от живота си.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Това обаче не му попречва в бъдеще да служи почтено и правдиво на Хитлер.
„ Ние, немските социалисти, сме ваши откровени другари! Нашият водач, Адолф Хитлер, носи избавление на вашата татковина! Хиляди немски служащи и селяни към този момент са дали живота си за вашата независимост! “. Това в брошурата „ Нима това е социалистическа страна? “ от 1942-а, популяризирана в окупираните територии, един от най-видните пропагандатори на Третия райх, Карл Албрехт. Изненадващо, само че 10 години по-рано същият този човек е един от водещите руски чиновници, отговарящи за цялата горска промишленост на Съюз на съветските социалистически републики. Как се стига до тази трагична смяна?
Предан болшевик
Карл Албрехт при започване на 1950-теАрхивна фотография
Карл Албрехт (по рождение Лев) се причислява към комунистите незабавно след края на Първата международна война. През 1923-а, откакто не съумява да се устрои в Германия на фона на дълбоката рецесия, той се вслушва в съвета на свои партийни приятели и отпътува за руска Русия, която драговолно приема задгранични експерти.
Албрехт не довършва образованието си като експерт по горско стопанство и постъпва в Селскостопанския институт в Ленинград (сега Санкт Петербург). Незавършеното обучение, дребното професионален опит и непознаването на съветски език не попречват на необикновено способния немец, целеустремен и умеещ да основава потребни контакти, да направи шеметна кариера. От елементарен инженер по горско стопанство той израства за няколко години до шеф на бранш горско стопанство и дървообработваща индустрия в Работническо-селския инспекторат.
Задачите на Албрехт включват практикуване на държавен надзор върху един от най-печелившите браншове на руската промишленост. Ръководи горски инспекции в разнообразни райони на страната и рапортува за резултатите непосредствено на първите държавни лица.
От серията „ Беломорско-Балтийский канал. Шлюз № 10 “
През 1930 година Карл Албрехт прави работни визити в Скандинавия и Германия, откъдето се завръща цялостен с нови хрумвания за модернизацията на горската индустрия на Съветския съюз. Една от най-важните спънки за повишение на нейната успеваемост, съгласно него, е потреблението на труда на пандизчии и изгнаници, чиято жестока употреба той непрестанно подлага на критика.
Чиновникът толкоз намерено показва неодобрение от методите на ръководство в тази област, която управлява, че си основава доста врагове измежду високопоставените си сътрудници. Семейството на известната немска комунистка Клара Цеткин, с която Карл е огромен другар, един път го поучава да се пази, с цел да не бъде един ден самият той пратен в Сибир.
Related
С течение на времето Албрехт стартира от ден на ден да мисли за овакантяване на Съюз на съветските социалистически републики. По време на пътуването си до Далечния изток през март 1932 година той подава молба до немското консулство във Владивосток за да се върне в родината си и малко по-късно е задържан от руските секрети служби като немски разузнавач.
След година и половина в пандиза Карл Албрехт е опрощение и освободен. „ Не можехме да повярваме на очите си, когато един ден, през 1934-а, Албрехт се появи в посолството и изиска позволение да се върне в Германия с съветската си брачна половинка и детето си “, написа немският посланик Ханс декор Херварт в книгата си „ Между Хитлер и Сталин “. „ Той ни изясни, че макар професионалните триумфи работата не му доставя наслаждение и му е писнало от Съветския съюз и ужасната политика на Сталин, от която той надълбоко се отвращава. Дори фактът, че националсоциалистите пристигнаха на власт, не можа да промени решението му да се върне в Германия “, добавя Фон Херварт.
На работа на Третия райх
Немски затворнициKeystone/Getty Images
У дома обаче някогашният почитан руски чиновник въобще не чака реки от мляко с желирани крайбрежия. Единственият източник на приходи е дребната му пенсия за неработоспособност, която Албрехт получава поради подкопаното му здраве по време на международната война.
Карл се пробва да си откри работа в Турция, само че без триумф. Отчаяният немец към този момент е подготвен да изиска да се върне в Съветския съюз, когато изненадващо с него се свързва Имперското министерство на националното обучение и пропагандата на Йозеф Гьобелс. Албрехт е включен в работата на организацията „ Антикоминтерн “, която координира антисъветската пропагандистка акция.
Живял в Съюз на съветските социалистически републики в продължение на доста години, добре осведомен с правилата на организацията и действието на руското общество, лесовъдът се трансформира в скъпа находка за нацистките пропагандатори. Започва интензивно да приказва по радиото и да написа главното произведение на живота си – книгата „ Предаденият социализъм. Десет години като върховен държавен чиновник в Съветския съюз “.
В книга, оповестена през 1938-а, създателят подлага на най-остра рецензия Сталин, „ еврейско-болшевишките диктатори “ и основаната от тях политическа и икономическа система. До края на Втората международна война тиражът на едно от главните пропагандни творби в историята на Третия райх надвишава два милиона копия.
Корицата на автобиографията на К.И. Албрехт
До 1942 година Карл Албрехт работи в Министерството на пропагандата, само че своенравният му темперамент се демонстрира и тук. Поради спорове с управлението той се реалокира в организацията „ Тодт “, която прави строителни работи в окупираните територии и интензивно употребява труда на военнопленници.
След като вижда какъв брой бързо нараства съпротивата на Червената войска, Албрехт води акция за смяна в отношението към популацията в окупираните територии, както и към източните гастарбайтери, импортирани в Райха. Той твърди, че е належащо съдействие с руснаците, както и да не се работи по отношение на тях по правилото на наказващата ръка, а да се работи като „ управителна и насочваща мощ “. Албрехт упорства и да се подобрят изискванията им на живот, с цел да увеличи по този метод продуктивността на труда си. По самодейност на някогашния лесовъд са основани предприятия, които да дадат образец за вярното, съгласно него, потребление на руските военнопленници.
Related
Навикът намерено да показва възгледите си, които не постоянно съответстват с общата линия на партията, не разрешава на Албрехт да остане на едно място дълго време. През 1944 година Карл попада във Вафен-СС, където се занимава с пропагандна работа измежду военнопленниците и източните доброволци. В последните дни на войната той е нараснал в чин щурмбанфюрер от Секретен сътрудник и получава батальон. С него той се предава на американците.
Бившият руски чиновник, трансформирал се в нацистки функционер, е освободен две години по-късно. Той съумява да избегне по-сериозни последици с помощта на своята „ тирада в отбрана на съветския народ “. Карл Албрехт, който се открива в Германия, се занимава с антикомунистическа агитация съвсем до последните години от живота си.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ