Кариерата ѝ започва като супер модел, а в киното я

Кариерата ѝ стартира като супер модел, а в киното я вкарва персонално Оливър Стоун. Животът на Лиса Филипс щеше да е напълно друг, в случай че не се беше озовала на частния остров на Джефри Епстийн. Една от жертвите на финансиста застава пред българска аудитория, с цел да се върне към времето на принуждение, от което към момента не може да избяга. С Лиса Филипс беседва Станислава Айви в „ На Фокус ” по NOVA.

„ Когато срещнах Джефри на острова, бях при започване на 20-те си години. Там ме заведе друго младо момиче. Тя беше от Източна Европа. Каза ми: „ О, Джефри е необикновен! Той е страховит! Той ми обезпечи работна виза за Съединени американски щати и посредством него срещнах брачна половинка си ”. Аз просто ѝ се доверих. Така че напуснах фотосесията, на която бях в оня миг. Той изпрати лодка и отидохме на острова, единствено с цел да прекараме деня там. На мястото срещнах и други девойки. На вечерята се срещнах с Джефри. Той влезе, седна до мен и някак си го харесах. Мислех, че е обаятелен наставник, както всички го назоваха. Той ми задаваше доста въпроси за мен самата, за това къде съм израснала. Споменах, че съм живяла в Оксфорд, Англия. Тогава той сподели: „ Искаш ли да се срещнеш с принц? ”. В този миг мъж, който видях по-рано на острова, се приближи, аз го поздравих и той си потегли. По-късно същата вечер трябваше да се върнем назад с лодката, само че Епстийн сподели: „ Ами, няма да си тръгвате. Ще останете тук довечера и може да се приберете вкъщи на сутринта с лодката ”. Изобщо не се замислих и се приготвихме за лягане. Тогава едно от по-младите девойки почука на вратата и сподели, че Джефри е подготвен за масажа си. Тогава всички започнахме да спорим, а аз споделих: „ Какъв масаж? Не знаех, че има масаж ”. И стана в действителност съществено. Съобщиха ми, че аз би трябвало да направя масажа. Тъй като просто не разбрах защо става въпрос, последвах девойките в стаята и направих масажа. Той в последна сметка се трансформира в нахлуване против мен и другото момиче. Основно промени мен самата, тъй като не разбирах какво ми се е случило. Не разбирах дали тя е знаела какво ще се случи или той го е възнамерявал. Но упреквах себе си за това. Помислих си: „ Флиртувах ли с него? Къде сбърках? ”, споделя Лиса Филипс.

„ Е, в този момент към този момент знаем, че е по този начин. Тогава обаче не го знаех. Всички девойки бяха светлокожи, синеоки и руси. Аз съм комбинация от разнообразни раси. Бях израснала в Европа, прекарах половината си живот там, само че просто не приличах на тях. Затова помислих, че може би ме фетишизира. Не знаех какво тъкмо става. Но започнах да се срамя от това. Когато напуснах острова, не желаех да имам нищо общо с него и тези девойки ”, акцентира Лиса Филипс.

„ Той беше занаятчия манипулатор. Отдели време да ме опознае като персона, да ме накара да се усещам в действителност удобно и да ми зададе тези въпроси, които множеството мъже не ти задават. Помнеше ги, и то с причина, тъй като видях принц на острова, видях млади девойки. Нямаше да се измъкна лесно… И не успях… Опитах се да го заобикалям, както и всички секретарки, които се обаждаха в стилната ми организация всяка седмица . Опитах се да се отърва, само че към четири месеца по-късно той ми се обади и сподели, че си спомня какво съм споделила на острова, каква е огромната ми фантазия и упоритост и че може да ми помогне. Организира да отида и да се срещна с ръководителя на стилната организация, в която желаех да работя по това време. Това беше най-голямата организация в света, наречена „ Фор Моделс ”. Отидох, само че тогава не знаех това, което знам през днешния ден – какъв брой забъркани са били стилните организации в трафика на млади девойки към Епстийн и по какъв начин той се е преструвал, че е част от някакъв скрит план за игрички и е хващал тези девойки в капан. Сега го разбирам, само че тогава просто бях наивна… ”, спомня си Лиса Филипс и добавя : „ Искам да кажа, че това се случва и през днешния ден. Той беше подпомаган и предпазен от най-могъщите хора в света, държавни управления и институции. Толкова доста хора са били забъркани, само че това се разкрива постепенно, лишава известно време. Много европейски страни организират свои лични следствия, тъй че нещата въпреки всичко се случват ”.

„ През август 2019 година, когато го видях по малкия екран, като че ли огромна тежест падна от раменете ми. Но също по този начин си споделих: „ Чакай малко, за какво отвръщам толкоз прочувствено? ”. Хората в стаята с мен тогава питаха: „ Познавахте ли го? Какво става? ”. За мен това беше доста мрачна загадка, която пазех дълго време. Не говорех с никого за това. Преди 20 години никой не говореше за това. Просто беше нещо, което някак споменавахме, само че никой не можеше в действителност да приказва. От 2019 година обаче, откакто стана ясно и за останалите жертви, които споделиха историите си, започнах подкаст и започнах да описвам. Но минаха много години, в които събирах смелостта да го направя ” , споделя Лиса Филипс и разяснява: „ Спомнете си за Капитолийския рид. Всички се събрахме там и взехме решение да бъдем доста обществени и да се присъединим към битката за сключване на Закона за бистрота от президента. Знаехме, че ще бъде доста мъчно да се разгласяват цялостните досиета, само че това беше извънредно значимо. Не единствено поради нас и това, през което преминахме, а тъй като бяхме разбрали, че има над 1200 оживели. От Министерството на правораздаването обявиха, че са преброили над 1200 оживели, както и жертви. Разбрали за тях от досиетата. Просто е умопомрачително даже да си представим, че сме толкоз доста. Мислехме, че може би сме 400 или 500. И както знаете, с неотдавнашното издание на досиетата, виждаме какъв брой тъмно и покварено в действителност е всичко ”.

Тя поучава жертвите да приказват обществено. Според нея „ човек е свободен да споделя когато и колкото пожелае и не е нужно да го прави обществено, като мен. Може би да показа с терапевт или с някой непосредствен. Разбирам, че доста от това се случва в много страни, където има домашно принуждение и жертвите се срамят. А насилниците знаят, че множеството пострадали мълчат точно от позор. Искаме да променим този разказ и да стартираме да приказваме с хората за това, което се случва с тях. А то няма нищо общо със самочувствието им ”, оповестява vesti.bg