Кърджали. На всяка страница в Аз служихъ при Дранговъ“ има

Кърджали. На всяка страница в „ Аз служихъ при Дранговъ “ има по един откъс от него – в случай че я бях направил не 700, а 1400 страници отново щеше да има изречения на Дрангов. Това сподели президентът на Радио и Агенция „ Фокус “ и създател на книгата „ Азъ служихъ при Дранговъ “ Красимир Узунов в Кърджали по време на показване на книгата си, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “. „ Защо е значим Дрангов и за какво е значимо за Кърджали? На 20 октомври, 7 октомври по остарял жанр, Кърджали би трябвало да чества двойното си избавление. Ако има подигравка на ориста, иронията на ориста е, че два пъти един път през 1912 година и един път през 1913 година на една и съща дата българските войски два пъти освобождават един и същи град. Всичко на нас ни се повтаря в историята “, съобщи Красимир Узунов. „ Този празник би трябвало да ви е цветущ! Българската войска постоянно е носила независимост. Няма по-голяма по-голям празник от това да има независимост, да има войска, да има гвардейци на площада “, сподели Узунов и поздрави заместник-председателят на Народното събрание за организацията.
Според него Дрангов е значим освен тъй като е служил в Кърджали. Красимир Узунов разясни, че книгата му не е отдадена на живота на Борис Дрангов, а единствено на 100 негови дни. Узунов добави, че книгата му включва и основаването на Скопската школа. По думите му режими идват и си отиват. „ 100-годишна власт няма да видите, 100-годишен дъртак ще видите. Ние би трябвало да знаем, че България това сме ние, че това, което би трябвало да оставим на тези, които ще дойдат, те не би трябвало да се срамят. Както и ние не можем да се срамим за тези, които става въпрос в книгата “, съобщи Узунов. „ В тази книга, в случай че я разгледате има две неща. Един път е книгата, второ на всяка страница има по една мисъл. Ако я бях направил не 700 страници, а 1400 отново щеше да има изречения на Дрангов “, сподели Узунов и цитира полковника: „ Води войската в пердах, не я изпращай “. „ Възпитавай обучавай и обучавайки, възпитавай “. Красимир Узунов приключи словото си с цитата: „ За да живее България има належаща потребност от нравствени великани, а не от безмълвни, поцепени, нравствени кастрати. За да побеждава България, би трябвало да се води от възвишени характери, а не от безмълвни и роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в остарели мехове “.