Кърджали. Днес сме по-единни, по-сплотени и много повече от миналата

Кърджали. Днес сме по-единни, по-сплотени и доста повече от предходната година. С тези думи се обърна ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ към хилядите членове и симпатизанти на Движение за права и свободи, събрали се на възпоменаталния протест пред паметника на „ Тюркян Чешма “, с цел да отдадат респект на жертвите от трагичните събития на т. нар „ възродителен развой “ през 1984 година в кирковското село Могиляне, оповестиха от пресцентъра на Политическа партия Движение за права и свободи .
„ Само да знаете по какъв начин наподобява тази картина от тук! Тук виждам цяла България, хора от всички райони на страната. По-различна картина от предходната година, когато имаше едни хора, които не знаеха къде им е мястото. Тогава казахме - Тези, които работят против нашето единение не са наши другари, а врагове. Каквито и опити да вършат да ни разделят, ние казахме още тогава-трудно ще е, тежко, само че това е следващото ни тестване. Длъжни сме да бъдем горди и почтени депесари, да преодолеем и това. И то мина, и в този момент виждаме площада. Това знаме не е единствено един метър плат, то е изтъкано с душите на нашите жертви, с тъгата и болката на героите и репресираните. Това знаме ще се вее още дълго време, тъй като е флагът на свободата, мира и единството ”, изрече от трибуната Мустафа Карадайъ.
Да помогнем да се върнат заблудените под знамето на свободата и толерантността. Това е биографията на Движение за права и свободи, тя не би трябвало да се не помни, с цел да не се повтарят тези събития от тоталитарния режим.
В своята прочувствена тирада Карадайъ бе безапелационен „ Онази власт ни сплоти в тъгата, в болката в страданието. Ние бяхме обединени, а това обединяване се назовава Движение за права и свободи “
Тогава в Северна България се сътвори една незаконна организация и знаете кой я ръководи-д-р Ахмед Доган. Тя бе разкрита, хората бяха по пандизите, само че и от там се проведоха мирните митинги, които докараха демокрацията в Родината ни. Тези митинги нас ни сплотиха в Движение за права и свободи. Всякакви опити се вършиха, като принадлежности в нечии ръце, които желаеха да ни разделят. Но нашата основа са нашите жертви, нашите герои, нашите премеждия. И никой не може да разбута тази основа.
„ Днес ръководителят на комисията по правата на индивида сподели, че такива събития не е имало, че хората са се самонаранявали. Има една история в учебниците, друга в архивите и трета-в нашите души и ние я знаем. Затова би трябвало да приказваме, с цел да знаят идните генерации, с цел да не се повторят тези събития. Това е нашата биография, нашата история. Картината тук приказва, Тюркян приказва ”, уточни Карадайъ.
Карадайъ означи и за съществуващата рецесия на толерантността в България и Европа и опитите за ксенофобия разделяне и опълчване. Той прикани всеки един да направи своя персонален избор и да взе участие на идните избори през 2019 г, тъй като в „ демокрацията изборът се прави посредством избори “
Местните са надалеч, само че преди този момент са изборите за Европейски парламент. Те са доста значими за Движение за права и свободи, за България, за Европейския съюз. Ако в Европа през днешния ден се регистрира рецесия на толерантността, то тук ние я понасяме всеки ден. В ръководството има националисти, които Европа назовава фашисти.
Патриотите сме ние!
Ние имаме отговорност към Родината си и сме длъжни да създадем своя избор, България да направи своя избор, Европейски Съюз да направи своя избор. Затова, да бъдем дейни и да заемем полагащото ни се почтено място! ”, приключи речта си Мустафа Карадайъ.
От трибуната на митинга националният представител от турския меджлис Юксел Йозкан изрече благодарности към почетния ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган и съобщи, че Движение за права и свободи е в основата на битката за правата и свободите в България. Искам да благодаря на всички основатели на Движението за права и свободи, като най-първо желая да благодаря на Ахмед Доган. Искам да благодаря на всички структури на Движение за права и свободи и Младежко Движение за права и свободи, че се борят за мира на всички жители на България.
Цялото управление на Движение за права и свободи, водено от ръководителя на Движението Мустафа Карадайъ, сервираха венци и цветя на Тюркян чешма. На възпонателния протест участваха още зам.-председателят на Движение за права и свободи Ахмед Ахмедов, зам.-председателят на Движение за права и свободи и кмет на Кърджали Хасан Азис, членът на ЦОБ Ердинч Хайрула и Станислав Анастасов, зам.-председателят на ПГ на Движение за права и свободи Халил Летифов, народните представители Адлен Шевкед, Ерол Мехмед, Танер Али, Имрен Мехмедова, Елхан Кълков, доктор Джевдет Чакъров, Ихсан Хаккъ, доктор Хасан Адемов, Сергей Кичиков, Джейхан Ибрямов и Бюрхан Абазов, евродепутатът Неджми Али, евродепутатът и ръководител на Младежко Движение за права и свободи Илхан Кючюк, регионалният ръководител на Движение за права и свободи Кърджали Изет Шабан, регионални ръководители на Движение за права и свободи от цялата страна, общински ръководители и общински кметове на Движение за права и свободи, основния мюфтия на Р България Мустафа Хаджи, районния мюфтия на Кърджали Бейхан Мехмед, някогашния основен мюфтия на България Фикри Сали, Фахри Ватансевер-представител на Движение за права и свободи за Истанбул-Р Турция, Лютфи Йизгюр-представител на Движение за права и свободи за регион Мармара-Р Турция, Гюнер Четин-представител на Движение за права и свободи за регион Тракия-Р Турция, Исмаил Ватансевер-представител на Движение за права и свободи за Измир-Р Турция, Хюсеин Карамолла-един от създателите на Движение за права и свободи, народните представители от Републиканската национална партия (CHP)-Турция Кямил Окяй Съндър и Юксел Йозкан, кметът на Черкезкьой Вахап Акай, представители на изселнически организации от Истанбул, Бурса и Измир и членове и симпатизанти на Движение за права и свободи от цялата страна.
По-късно в центъра на Момчилград се организира възпоменатален протест и бяха сервира венци и цветя пред плочата в памет на жертвите на т. нар „ възродителен развой “