Кардиолозите от Св. Георги лекуват с музика и картини СНИМ...
Кардиолозите от клиниката в УМБАЛ " Св. Георги " имат вяра, че изкуството и хубавата музика оказват помощ при лекуването на пациентите им, а медицината и философията са неразривно свързани.
Свикнали сме да гледаме на лечебните заведения като на мрачни пространства, където като на конвейер се сменят единствено страдащите. Точно като в стихотворението „ Болница “ на Атанас Далчев. Болните постъпват за лекуване, изписват им се медикаменти, след което настава усъвършенстване или утежняване. В този ход на събитията човешкото, наподобява, се е изгубило някъде из биохимичните индикатори и туптенето на сърцето звучи по-скоро механично.
За тези, които лекуват сърцата ни, обаче магията мъчно ще изчезне, тъй като всеки удар значи живот, а кардиограмата неизбежно отразява всяко неспокойствие и боязън. Тази неразривна връзка сред прочувственото прекарване и неговото директно отражение на монитора ускорява близостта сред доктор и пациент и не позволява връзките да изстинат. И в случай че страстите ни идват от душата, кардиолозите би трябвало да умеят да се грижат и за нея.
В отделението на проф. Федя Николов в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Св. Георги “ това се случва със средствата на живопис, музика и книги, които разведряват болничната конюнктура и предизвикат към метафизичен размисъл.
Вратите на стаи и кабинети се редуват с картини на импресионисти, чиито ексцентрични гледни точки будят предпочитание за размисъл и преоценка на претърпяното. От конфигурираните из коридорите тонколони, част от професионална музикална система за озвучаване, класическа безшумно звучаща музика освобождава съзнанието от затормозяващите мисли за всекидневието и заболяването. В библиотеката на клиниката пациентите откриват четива за утеха или екзистенциална мъдрост.
Проф. Николов изяснява, че с сътрудниците си се стараят да основат въодушевление. Разбират работата си със сърдечноболните като предизвикателство на две равнища. Затова с изключение на физическия проблем лекуват и залинялата психика. Чрез професионалното отношение, грижата и ексцентричния метод се стремят да подобрят самочувствието на пациентите.
С тази концепция до входната врата на Клиниката по кардиология се появява и параклисът „ Св. Мина “, с който лечебното заведение се снабдява благодарение на митрополит Николай. Така болните, разчитащи на вярата и вярата, получават поддръжка и в духовно отношение.
Свикнали сме да гледаме на лечебните заведения като на мрачни пространства, където като на конвейер се сменят единствено страдащите. Точно като в стихотворението „ Болница “ на Атанас Далчев. Болните постъпват за лекуване, изписват им се медикаменти, след което настава усъвършенстване или утежняване. В този ход на събитията човешкото, наподобява, се е изгубило някъде из биохимичните индикатори и туптенето на сърцето звучи по-скоро механично.
За тези, които лекуват сърцата ни, обаче магията мъчно ще изчезне, тъй като всеки удар значи живот, а кардиограмата неизбежно отразява всяко неспокойствие и боязън. Тази неразривна връзка сред прочувственото прекарване и неговото директно отражение на монитора ускорява близостта сред доктор и пациент и не позволява връзките да изстинат. И в случай че страстите ни идват от душата, кардиолозите би трябвало да умеят да се грижат и за нея.
В отделението на проф. Федя Николов в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ Св. Георги “ това се случва със средствата на живопис, музика и книги, които разведряват болничната конюнктура и предизвикат към метафизичен размисъл.
Вратите на стаи и кабинети се редуват с картини на импресионисти, чиито ексцентрични гледни точки будят предпочитание за размисъл и преоценка на претърпяното. От конфигурираните из коридорите тонколони, част от професионална музикална система за озвучаване, класическа безшумно звучаща музика освобождава съзнанието от затормозяващите мисли за всекидневието и заболяването. В библиотеката на клиниката пациентите откриват четива за утеха или екзистенциална мъдрост.
Проф. Николов изяснява, че с сътрудниците си се стараят да основат въодушевление. Разбират работата си със сърдечноболните като предизвикателство на две равнища. Затова с изключение на физическия проблем лекуват и залинялата психика. Чрез професионалното отношение, грижата и ексцентричния метод се стремят да подобрят самочувствието на пациентите.
С тази концепция до входната врата на Клиниката по кардиология се появява и параклисът „ Св. Мина “, с който лечебното заведение се снабдява благодарение на митрополит Николай. Така болните, разчитащи на вярата и вярата, получават поддръжка и в духовно отношение.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ