Алчност и безразличие: Аферата със сърдечните стентове
Кардиологичните лечебни заведения в Пловдив и Пазарджик надали ще са единствените, върху които падна съмнението, че слагат без нужда стентове на инцидентно или неслучайно подбрани хора. Предполага се, че главната цел е бързо и безнаказано източване на монополиста Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). За подобен случай неотдавна беше обявено и от Плевен. Вероятно главната причина за скъпоструващата акция на фона на мизерията в общинските лечебни заведения е фактът, че за един подложен стент клиниките получават към 2000 лв. като дял от цената на клиничната пътека.
За пари и в нарушаване на лекарската клетва
През октомври гражданин на Троян посещава в една плевенска клиника неотдавна оперираната си брачна половинка, която има назначен надзорен обзор. По време на процедурата оферират и на него надзорен обзор, освен това безвъзмезден. Човекът няма никакви недоволства и по тази причина е шокиран, когато му оповестяват, че има съществено задръстване на сънната артерия. Предлагат му да постъпи за обширен обзор по съответната клинична пътека. Правят му и няколкото нормални проучвания, след което го уведомяват, че е извънредно належащо да му се сложи стент - с цел да се отстрани откритото артериално " задръстване ". След консултация със своя близка лекарка той обаче взема решение да не се подлага на рисковата процедура. Съобщава на личния състав, само че получава отговор, че би трябвало да остане още един ден, с цел да завърши срокът за престой по скъпата клинична пътека и по този начин клиниката да си вземе парите. В противоположен случай пациентът дължал 270 лв.. Той се съгласява и на другия ден му вършат прекомерно рисковата коронарография, без да му оповестяват за взетото към този момент решение около нея да му слагат и стент. Тази операция е инвазивна и евентуално животозастрашаваща. Стент се слага при крайни положения на съвсем цялостна обсада на кръвоносен съд, а клиниката би трябвало да получи наложително осведомено единодушие от пациента, откакто му обясни всички опасности.
Пациентските организации бият паника
Шефът на Центъра за отбрана на правата на пациентите доктор Стойчо Кацаров не е изумен от безразборното осъществяване на непотребни, само че скъпоструващи инвазивни процедури в българските клиники. Сигнали за сходни интервенции Центърът и останалите неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, получават не от през вчерашния ден. В изявление за Дъждовни води той споделя: " В случая става дума освен за престъпен акт във връзка с пациента, само че и за източване на Здравната каса. Подобни закононарушения се съпровождат и от сформиране на медицински документи с погрешно наличие. Всичко това е разследване на мощно занижения надзор на Здравната каса върху одобряваните разноски на профилираните клиники. Касата следи не за верността на показаните документи, а за формата на попълването им - дали има данни за проучванията, дали има дата, дали има подложен автограф където би трябвало. "
Д-р Кацаров твърди, че тази процедура основава условия за злоупотреби с парите на данъкоплатците. Той прибавя, че скъпите процедури, в това число и предварителните проучвания, предизвикват освен финансови вреди, само че от време на време носят и обилни опасности за пациента. Каква да вземем за пример е заплахата при слагането на стентове?
" В тези случаи инвазивната процедура в действителност може да аргументи съдбовна тромбоза. Освен това ненужните стентове препятстват осъществяването на животоспасяващи байпас-операции в бъдеще. Приказките, че на пациента " нищо няма да му стане от един стент ", са безусловно подвеждащи ", безапелационен е доктор Кацаров.
Колегата му доктор Станимир Хасърджиев, който управлява Националната пациентска организация, напомня по какъв начин неотдавна на един пациент била ампутирана дясната ръка - след коронарографското проучване, което предхожда слагането на стент. Случаят е бил потулен, виновниците не са понесли никакво наказване. Човекът, който е интернационален водач, изгубил и работата си.
Как го вършат в Съединени американски щати
Американската кардиологична асоциация е приела 10 доста ясни индикатори, които би трябвало да са изпълнени, с цел да попадне пациент в листата за осъществяване на рискови инвазивни процедури. Те включват редица индикатори за положението на сърцето и кръвоносната система на болния, за възрастта му и съпътстващите болести, за резултатите от кръвната картина и образната диагностика. Критериите са признати като наложителни в доста страни по света, само че не и в България, където имат единствено пожелателен темперамент, споделя доктор Кацаров. Според него, от ден на ден пациенти в България към този момент получават високотехнологична кардиологична помощ. Благодарение на нея през последните 10 години смъртността от инфаркти е намаляла два пъти, само че пък съдбовните изходи от мозъчни инсулти остават рекордно високи за Европа.
Проверете здравноосигурителното си досие
За доктор Хасърджиев главният проблем при финансирането на скъпоструващи инвазивни процедури остава несигурността дали парите в действителност отиват там, където са нужни. Той приканва всички жители да се възползват от опцията да видят личните си здравноосигурителни досиета в Здравната каса и да се уверят, че записаните в тях суми са били фактически изхарчени за лекуване, рехабилитация и профилактика. Голям проблем за България е неналичието на в действителност самостоятелна здравна експертиза при делата, заведени от фамилиите на умряли пациенти или от пострадали. Става дума за каузи поради лекарски неточности, небрежност и прям цинизъм като ненужното слагане на стентове и други импланти в името на бързата облага, показва доктор Хасърджиев. " Вещите лица в съда са обвързани с лекарските гилдии и по тази причина е належащо при сходен жанр каузи да се търсят задгранични специалисти ", заключава шефът на Националната пациентска организация.
" Дойче Веле "
За пари и в нарушаване на лекарската клетва
През октомври гражданин на Троян посещава в една плевенска клиника неотдавна оперираната си брачна половинка, която има назначен надзорен обзор. По време на процедурата оферират и на него надзорен обзор, освен това безвъзмезден. Човекът няма никакви недоволства и по тази причина е шокиран, когато му оповестяват, че има съществено задръстване на сънната артерия. Предлагат му да постъпи за обширен обзор по съответната клинична пътека. Правят му и няколкото нормални проучвания, след което го уведомяват, че е извънредно належащо да му се сложи стент - с цел да се отстрани откритото артериално " задръстване ". След консултация със своя близка лекарка той обаче взема решение да не се подлага на рисковата процедура. Съобщава на личния състав, само че получава отговор, че би трябвало да остане още един ден, с цел да завърши срокът за престой по скъпата клинична пътека и по този начин клиниката да си вземе парите. В противоположен случай пациентът дължал 270 лв.. Той се съгласява и на другия ден му вършат прекомерно рисковата коронарография, без да му оповестяват за взетото към този момент решение около нея да му слагат и стент. Тази операция е инвазивна и евентуално животозастрашаваща. Стент се слага при крайни положения на съвсем цялостна обсада на кръвоносен съд, а клиниката би трябвало да получи наложително осведомено единодушие от пациента, откакто му обясни всички опасности.
Пациентските организации бият паника
Шефът на Центъра за отбрана на правата на пациентите доктор Стойчо Кацаров не е изумен от безразборното осъществяване на непотребни, само че скъпоструващи инвазивни процедури в българските клиники. Сигнали за сходни интервенции Центърът и останалите неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, получават не от през вчерашния ден. В изявление за Дъждовни води той споделя: " В случая става дума освен за престъпен акт във връзка с пациента, само че и за източване на Здравната каса. Подобни закононарушения се съпровождат и от сформиране на медицински документи с погрешно наличие. Всичко това е разследване на мощно занижения надзор на Здравната каса върху одобряваните разноски на профилираните клиники. Касата следи не за верността на показаните документи, а за формата на попълването им - дали има данни за проучванията, дали има дата, дали има подложен автограф където би трябвало. "
Д-р Кацаров твърди, че тази процедура основава условия за злоупотреби с парите на данъкоплатците. Той прибавя, че скъпите процедури, в това число и предварителните проучвания, предизвикват освен финансови вреди, само че от време на време носят и обилни опасности за пациента. Каква да вземем за пример е заплахата при слагането на стентове?
" В тези случаи инвазивната процедура в действителност може да аргументи съдбовна тромбоза. Освен това ненужните стентове препятстват осъществяването на животоспасяващи байпас-операции в бъдеще. Приказките, че на пациента " нищо няма да му стане от един стент ", са безусловно подвеждащи ", безапелационен е доктор Кацаров.
Колегата му доктор Станимир Хасърджиев, който управлява Националната пациентска организация, напомня по какъв начин неотдавна на един пациент била ампутирана дясната ръка - след коронарографското проучване, което предхожда слагането на стент. Случаят е бил потулен, виновниците не са понесли никакво наказване. Човекът, който е интернационален водач, изгубил и работата си.
Как го вършат в Съединени американски щати
Американската кардиологична асоциация е приела 10 доста ясни индикатори, които би трябвало да са изпълнени, с цел да попадне пациент в листата за осъществяване на рискови инвазивни процедури. Те включват редица индикатори за положението на сърцето и кръвоносната система на болния, за възрастта му и съпътстващите болести, за резултатите от кръвната картина и образната диагностика. Критериите са признати като наложителни в доста страни по света, само че не и в България, където имат единствено пожелателен темперамент, споделя доктор Кацаров. Според него, от ден на ден пациенти в България към този момент получават високотехнологична кардиологична помощ. Благодарение на нея през последните 10 години смъртността от инфаркти е намаляла два пъти, само че пък съдбовните изходи от мозъчни инсулти остават рекордно високи за Европа.
Проверете здравноосигурителното си досие
За доктор Хасърджиев главният проблем при финансирането на скъпоструващи инвазивни процедури остава несигурността дали парите в действителност отиват там, където са нужни. Той приканва всички жители да се възползват от опцията да видят личните си здравноосигурителни досиета в Здравната каса и да се уверят, че записаните в тях суми са били фактически изхарчени за лекуване, рехабилитация и профилактика. Голям проблем за България е неналичието на в действителност самостоятелна здравна експертиза при делата, заведени от фамилиите на умряли пациенти или от пострадали. Става дума за каузи поради лекарски неточности, небрежност и прям цинизъм като ненужното слагане на стентове и други импланти в името на бързата облага, показва доктор Хасърджиев. " Вещите лица в съда са обвързани с лекарските гилдии и по тази причина е належащо при сходен жанр каузи да се търсят задгранични специалисти ", заключава шефът на Националната пациентска организация.
" Дойче Веле "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ