Насрочиха датата за папския конклав
Кардиналите на Римокатолическата черква ще се съберат конклав, с цел да изберат правоприемник на папа Франциск, като процедурата ще стартира на 7 май, заяви почитан източник от Ватикана, съобщи АП.
Датата е била избрана по време на закрито съвещание на кардиналите във Ватикана - първото след погребението на Франциск на 26 април.
Около 135 кардинали от целия свят, всички под 80-годишна възраст, имат право да вземат участие в конклава и да решат кой ще бъде идващият водач на Римокатолическата черква.
Предишните два конклава, извършени през 2005 и 2013 година, продължиха единствено два дни.
Какво е конклав?
Конклавът е заседание на колегията на кардиналите на Римокатолическата черква, които имат задача да изберат нов папа, когато папската катедра е овакантена (чрез гибел или оставка на папата). Думата конклав идва от латински cum clave — " с ключ ", което символизира, че кардиналите са затворени за външния свят, до момента в който не изберат нов понтифик.
Конклавът има строги правила за дискретност и осъществяване. Обикновено се организира в Сикстинската шапка във Ватикана.
Гласуването:
Гласуването стартира нормално на идващия ден след началото на конклава.
Провеждат се до четири гласувания дневно (две заран и две следобед).
За да бъде определен папа, би трябвало квалифицирано болшинство от две трети от гласовете на присъстващите кардинали.
Ако конклавът продължи дълго време без резултат:
След 34 или 35 несполучливи гласувания (в взаимозависимост от точната процедура), разпоредбите разрешават известни промени, с цел да се улесни избора — да вземем за пример, изборът да бъде сред двамата претенденти с най-вече гласове.
Най-дългият конклав:
След гибелта на папа Климент IV (1268), кардиналите не можели да се спогодят за нов папа. Изборите траяли цели две години и девет месеца – от ноември 1268 година до 1 септември 1271 година. Причината за тези дълги избори е, че двадесетте кардинала, имащи право на глас били толкоз разграничени от персонални ползи и фамилни вражди, че не можели да реализират съглашение кой да бъде новият водач на Католическия свят. След близо година на колебливост, разочаровани от забавянето, жителите на Витербо, по напътствие на капитана на града Раниери Гати, затворили кардиналите вътре в двореца и им заповядали да го изоставен единствено, когато са подготвени с избора си. Отстранили покрива на постройката, оставяйки кардиналите под милостта на стихиите и понижили доставките на храна - единствено самун и вода.
Според някои източници покривът бил подложен назад откакто кардиналите заплашвали града с Божия яд. Драстичните дейности не постигнали безусловно нищо, с цел да пресечен безизходицата, която траяла още една година. В последна сметка, през август 1271 година, кардиналите вземат решение да назначат комисия от шест души, която да договаря за съглашение. Шестимата кардинали също не съумели да се спогодят кой от кардиналите във Витербо да бъде определен за папа. Това развиване и всеобщата отмалялост стимулирали всичко да потърсят някой заслужен човек, отвън редиците на кардиналите, който да бъде определен за папа. Основното препоръчано името било това на Теобалдо Висконти, архидяконът на Лиеж, който по това време бил в Палестина. Всички се съгласили с това предложение.
Теобалдо Висконти става папа Григорий X на 1 септември 1271 година.
Най-краткият конклав:
През 1503 година след късото ръководство на папа Пий III се постанова нов избор. Кардиналите били мощно единни в мнението си и за по-малко от ден избрали папа Юлий II.
Продължителността на последните конклави:
2005 – Избор на Бенедикт XVI: към 26 часа (2 дни, 4-та балотировка).
2013 – Избор на Франциск: към 24–25 часа (2 дни, 5-та балотировка).
2025 – Предстоящ конклав: стартира на 7 май; чака се да бъде по-дълъг заради разнообразния състав на кардиналите.
Датата е била избрана по време на закрито съвещание на кардиналите във Ватикана - първото след погребението на Франциск на 26 април.
Около 135 кардинали от целия свят, всички под 80-годишна възраст, имат право да вземат участие в конклава и да решат кой ще бъде идващият водач на Римокатолическата черква.
Предишните два конклава, извършени през 2005 и 2013 година, продължиха единствено два дни.
Какво е конклав?
Конклавът е заседание на колегията на кардиналите на Римокатолическата черква, които имат задача да изберат нов папа, когато папската катедра е овакантена (чрез гибел или оставка на папата). Думата конклав идва от латински cum clave — " с ключ ", което символизира, че кардиналите са затворени за външния свят, до момента в който не изберат нов понтифик.
Конклавът има строги правила за дискретност и осъществяване. Обикновено се организира в Сикстинската шапка във Ватикана.
Гласуването:
Гласуването стартира нормално на идващия ден след началото на конклава.
Провеждат се до четири гласувания дневно (две заран и две следобед).
За да бъде определен папа, би трябвало квалифицирано болшинство от две трети от гласовете на присъстващите кардинали.
Ако конклавът продължи дълго време без резултат:
След 34 или 35 несполучливи гласувания (в взаимозависимост от точната процедура), разпоредбите разрешават известни промени, с цел да се улесни избора — да вземем за пример, изборът да бъде сред двамата претенденти с най-вече гласове.
Най-дългият конклав:
След гибелта на папа Климент IV (1268), кардиналите не можели да се спогодят за нов папа. Изборите траяли цели две години и девет месеца – от ноември 1268 година до 1 септември 1271 година. Причината за тези дълги избори е, че двадесетте кардинала, имащи право на глас били толкоз разграничени от персонални ползи и фамилни вражди, че не можели да реализират съглашение кой да бъде новият водач на Католическия свят. След близо година на колебливост, разочаровани от забавянето, жителите на Витербо, по напътствие на капитана на града Раниери Гати, затворили кардиналите вътре в двореца и им заповядали да го изоставен единствено, когато са подготвени с избора си. Отстранили покрива на постройката, оставяйки кардиналите под милостта на стихиите и понижили доставките на храна - единствено самун и вода.
Според някои източници покривът бил подложен назад откакто кардиналите заплашвали града с Божия яд. Драстичните дейности не постигнали безусловно нищо, с цел да пресечен безизходицата, която траяла още една година. В последна сметка, през август 1271 година, кардиналите вземат решение да назначат комисия от шест души, която да договаря за съглашение. Шестимата кардинали също не съумели да се спогодят кой от кардиналите във Витербо да бъде определен за папа. Това развиване и всеобщата отмалялост стимулирали всичко да потърсят някой заслужен човек, отвън редиците на кардиналите, който да бъде определен за папа. Основното препоръчано името било това на Теобалдо Висконти, архидяконът на Лиеж, който по това време бил в Палестина. Всички се съгласили с това предложение.
Теобалдо Висконти става папа Григорий X на 1 септември 1271 година.
Най-краткият конклав:
През 1503 година след късото ръководство на папа Пий III се постанова нов избор. Кардиналите били мощно единни в мнението си и за по-малко от ден избрали папа Юлий II.
Продължителността на последните конклави:
2005 – Избор на Бенедикт XVI: към 26 часа (2 дни, 4-та балотировка).
2013 – Избор на Франциск: към 24–25 часа (2 дни, 5-та балотировка).
2025 – Предстоящ конклав: стартира на 7 май; чака се да бъде по-дълъг заради разнообразния състав на кардиналите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ